Знаете ли, че когато жените-работнички излезли на протест на 8 март 1857 година в Щатите, по същото време у нас български жени сформирали Първото Женско дружество, прераснало в Женско движение, а сетне и в Български Женски съюз? Това се случило в Ломъ, а основоположник на женското движение у нас е г-жа Елена Ценко Тодорова. Нейни внуци са големият български библиограф проф. Тодор Боров, професорът физик Иван Тодоров, както и световният философ, лингвист и семиотик проф. Цветан Тодоров.

Първите прояви на еманципация, права и равнопоставеност

В средата на XIX в. ролята на жената в българското общество била сведена до биологични и трудови функции в задругата и семейството, а ареалът и времето й разпределени между нивата, децата, коритото и печката. Знанията и уменията й били подчинени на общото благо в патриархалния колектив на задругата или дома, а на всякакви прояви на индивидуализъм и себеизразяване извън тези граници и общоприети норми не се гледало с добро око. Битието й зависело от волята на старейшината в нефрагментираното, традиционно семейство или на свекъра, свекървата и съпруга й в домакинството.

Над нея тегнела и дамгата на устойчиви вековни разбирания, представи, стереотипи и предразсъдъци, залегнали от векове в традицията. Тези обществени закони, със своите обществени и обичайни санкции държали жената далеч от публичните и обществени дела, които ясно били отредени за мъжа. В ролите си на майка, труженичка, съпруга и домакиня, жената била обърната навътре в семейството. Външните дела вършел мъжът, а жената била своего рода "забулена" в духа на времето, в което живеела.

Воалът над този примитивен, закостенял консерватизъм започнал да се повдига в крайдунавските ни градове. Някои от по-първите дами там придружавали мъжете си в техните търговски пътувания, посрещали партньори и общували с други, по-свободни хора и култури. Вдишалите от полъха на свободния въздух, те вече се равнявали със своите посестрими на запад по течението на голямата река. Макар да били самотни, неразбрани мечтателки, чиито възгледи и действия били подлагани на укор, присмех и подбив - именно тези дами направили първите плахи стъпки в полето на еманципацията. В основата на предстоящите положителни промени била осъзнатата нужда от образование на децата, която постепенно се превърнала в общ интерес. Така успоредно с процесите по ограмотяване жената придобила и своята публична роля и място в обществото.

В 1847 г. ломският еснаф е с пълни кесии, хамбари и дюкяни. Стоките пътували по Дунав, занаятите процъфтявали, множели се приходи, занятия и имоти. Придобитите блага в един момент нямало кой да управлява, поради липса на адекватни на времето знания. Тогава ломските първенци стигат до извода, че децата им трябва да бъдат образовани. И цанят Кръстьо Пишурка да ги учи на четмо и писмо. В крайдунавския град даскалът организира модерно за времето си взаимно училище, девическо училище, първото читалище у нас и поставя първата театрална постановка.

За събитията черпим знания от извора на големия етнограф и фолклорист Димитър Маринов, който чрез своята „История на град Лом и ломска околия“ ни прави свидетели на онези дни.

За женското образование:

„Ако момчетата учеха изначало за поп или даскал, а по-късно колкото да записва или смята за търговец, то за момичетата, които не могат да станат нито попове, нито даскали, а така също и търговци, за наука ни мисъл не е могла да бъде. Наука на момичето, което един ден ще стане домакинка, или къщовница е да знае да преде, да тъче, да плете и да готви вкъщи. Когато в Лом дошла г-жа Еленка Ценко Тодорова, родом от Свищов, от видната фамилия Станчови, и като интелигентна взела в ръцете си вестник да чете, то ломчанките с удивление видели това и на подсмех… я взели. Такова е било голямо невежеството. Но госпожа Еленка продължаваше да чете вестници и да пише писма, но мъжът й Ценко ядеше най-добре сготвени гозби от същата Еленка и носеше най-тънки ризи, изтъкани и ушити от същата…

Всред туй невежество, всред тая тъмна душевна намерил се един човек в гр. Лом да не споделя туй общо мнение. Тоя рядък човек беше хаджи Средко, първият поклонник, т.е. хаджия от града. Той нямал деца, а брат му Джурджо имал само една дъщеря на име Петруна…“

Когато Пишурка отворил първото взаимно училище (1848 г.) между другите ученици явил се и хаджи Средко със своята братова дъщеря Петруна и помолил учителя да я запише за ученичка. Пишурка, много изненадан от тоя жест, записал я. Тя била наредена в песочницата между другите ученици момчета. Когато Петруна в реда на Ханската махала между учениците минала през чаршията, това се счело за цяло събитие, за голямо чудо.

Когато децата отишли по домовете си и разказвали, че едно момиче станало ученичка и в наивността си поканили и сестричките си да дойдат в училище да учат, то в града между жените, па и между мъжете настъпило едно недоумение, едно смущение. „Как?! Чуло ли се, видело ли се е такова чудо?! Та, тоя хаджи Средко има ли акъл?!" Такива и тем подобни са били упреците на ломските жени и техните мъже. Това се счело за голяма ерес….

“Знам, че хубаво нещо е човек да има четири очи, т.е., да чете и пише. Защо да не дам на момичето още едни очи? Това не е грехота. Калугериците, макар че са жени, па знаят да четат и пишат, отговарял хаджи Средко“.

Общественият натиск бил толкова силен, че ако хаджи Средко не бил толкова авторитетен човек в обществото, би се поддал и оттеглил детето от училище. Но хаджията показал твърдост, Петруна останала и на всичкото отгоре се показала отлична ученичка!

„…Когато Пишурка през септемврий месец 1849 г. направил първото изпитание, Петруна за голямо чудо на всички, заедно с другите ученици от петия чин казала своя изпит много добре. И това чудо бяха видели всички майстори и всички техни жени, които бяха дошли на изпитанието.

Петруна беше направила първата пътека. Общото мнение беше се изменило….Когато Михалаки бе условен за учител през 1850 г. (Пишурка е временно отстранен поради донесение срещу него), то Петруна не се върна в училището. Обаче тя беше сторила пътека. Между учениците момчета се бяха явили и повече от 15 ученички момичета и бяха записани за такива. Те бяха всички дъщери на видни граждани. Това бе първото смесено училище и за двата пола, според днешния тип на смесените основни училища.

Тия ученички бяха 10-12-15 годишни и при слабия контрол който владееше при Михалаки, стана една случка с една ученичка, и тая случка принуди училищното настоятелство да забрани посещаването на училището от момичета, па и самите родители си оттеглиха дъщерите. С това се тури край на женското образование в Лом."

Така вървяло до 1860 г.

През тази година в дома на будния гражданин Обретен Йонов-Терзията пристигнала на квартира учителката Магдалена Павлова от Враца. Вместо да плаща наем, домакините предложили да обучава дъщеря им Тодорка на четмо и писмо. Зад къщата си в двора хазяинът имал малка, двуетажна къща. Тя била отредена за квартира на учителката в горния етаж, а долния приспособили за училище.

Наредили 2-3 чина, черна дъска за писане и една маса със стол за учителката (които били осигурени от сформираното вече Женско дружество). На 23 април (Гергьовден 1860) енорийският свещеник, даскал Пишурка, г-жа Магдалена и родителите на Тодорка отслужили водосвет и дали курбан агне в чест на училището, разказва Димитър Маринов.

„Аз считам този ден за начало на женското образование…. Не се минала ни седмица и гласът за станалото се разпространил и при Тодорка дошли още няколко момичета и чинът се напълнил… Каймакаминът одобрил делото. Г-жа Магдалена продължила своето благородно начинание. На края на учебната година тя държала публичен изпит с отличен резултат.

Тоя изпит с отговорите на девиците разбил скалата на предубежденията и поддръжката на училището била осигурена, защото освен женското дружество, но и общината се задължила да дава помощ: материална и морална… Това обстоятелство направило училището общинско, защото станало достъпно за всички девици."

Това станало в 1861 г., 25 април.

Тая дата се счита за начало на девическото общинско училище.

"Вече идеята за женското образование пробиваше все повече в гражданите и гражданките и това даде повод да се мисли за женско училище. Идеята беше дадена от Пишурка в една черковна реч, в която бе описана всичката полза от женското образование. Идеята бе посрещната с благосклонности… Събраха се първомайсторите на еснафите и решиха да отпуснат известна сума.

С направата на училището на женското образование в Лом се даде едно правилно развитие…“

Така постепенно предубежденията и предразсъдъците били победени. Женското образование станало модерно, а за младоженците било въпрос на чест да вземат за жена момиче, владеещо четмо и писмо. Даскал Пишурка и местният еснафлък пък поставили началото на стойностното образование в крайдунавския град, чиято прословута ломска гимназия дала редица видни учени и граждани на отечеството.

Първият театър

Успоредно с изграждането на училищното дело и женското образование друга една сцена дала възможност на ломската жена да се изяви в онези години. Тази сцена била театралната. Когато през 1848 г. даскал Пишурка отворил вратите на първото училище, основал и читалище с библиотека. Той вярвал, че „читалището и театърът са два мощни помощника на училището и на културното национално свестяване на гражданите.“ Освен това театралните представления щели да носят приходи за читалището, с които да се посрещат нуждите му. Взело се решение да се даде театрално представление в полза на Читалището.

За представлението била избрана пиесата „Многострадалната Геновева“. Именно подготовката около това светло събитие в края на далечната 1856 година ни дава ясна представа за ролята на жената в семейството и мястото й в обществото. Поради битуващите тогава стереотипи и предразсъдъци се наложило даскал Пишурка да изиграе женската роля с преправен глас и маскиран в дамски дрехи, което само по-себе си било също нещо недопустимо и невиждано.

„Първата работа била да бъдат разпределени ролите. За мъжките роли било лесно, обаче за женските имало големи мъчнотии, защото нито една жена, нито мома, имало пригодна за тая роль. Имало няколко дами, които можели да представляват женските роли, обаче пред общото невежество и големият предразсъдък мъжете им не можели ни да чуят предложението да позволят на своите жени да представляват.

За ролята на Геновева била определена (споменатата вече в началото) г-жа Еленка Ценко Тодорова. Тя била интелигентна и начитана и се съгласила да приеме ролята, обаче Ценко Тодоров не дал ни дума да се каже. Тогава Пишурка бил принуден да вземе сам тая женска роль… Пишурка бил облечен в женски дрехи, които дала г-жа Еленка Ценко Тодорова“.

Очевидно свищовската снаха Еленка Ценко Тодорова, освен "огън" жена е била и красавица

Въпреки, че в пиесата не участвали жени, тя изиграла своята положителна роля и поставила началото на промяната на стереотипите и отношението към жените.

Представлението се радвало на небивал интерес, а всички присъствующи плакали. То трогнало до сълзи дори английския вицеконсул в Калафат Давис, присъствал на първите редове.

Това мотивирало далскал Пишурка и съратниците му да поставят втора пиеса, на която се случило нещо революционно. Интересът към „театрото“ надхвърлил пределите на Лом и стигнал до знанието на Никола Михайловски, който по това време печатал своите „Размишления“ върху „общото българско културно положение“.

В бр. 314 на „Цариградски вестник“ той пише следното:

"Тия дни ся научих, че в Лом се е съставил българский домашен театър и представил драмата „Велизарий“, на което представление присъствували зрители от двата пола и това първо представление е имало съвършен успех и произвело толкос добро впечатление, щото зрителите ся просълзили…“

Добродетелното женско дружество

В културно-просветната дейност на Кръстьо Пишурка текат успоредно няколко взаимносвързани процеса, които ни показват неговото визионерство в просветното му дело. Редом с училищно-образователната, той развива театралната и читалищната дейност, а около тях се заражда и осъществява и идеята за Женско дружество. Жените вземали активно участие в тези дейности. Шиели костюмите за представленията, помагали на ученици, давали идеи и участвали сполучливо във всичко, а когато Пишурка бил отстранен и прогонен от града поради донесения, жените скрили реквизита на театъра и протестирали срещу това решение.

Така, съвсем естествено, по инициатива на Кръстьо Пишурка и читалищни дейци се породила идеята за Женско дружество. То било учредено през 1857 година и наречено Добродетелно женско дружество. Негови основателки стават Ангелина Кръстьо Пишуркова (съпруга на Кръстьо Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка е избрана Елена Ценко Тодорова (известна и като Циганелска).

Ангелина Кръстьо Пишуркова

Тези будни за времето си жени осъзнават, че именно в книгата и образованието се крие ключът към еманципирането на българката. Социалните, икономически и културни процеси от този период създават благоприятна почва за повдигането на въпроса за равноправието между мъжете и жените и необходимостта жените да се образоват и да заемат по-активна роля в обществото.

Нещо повече – ломските жени се оказват изключително адекватни на световните тенденции. В същата година, когато те се организирали в Женско дружество, на другия край на света – в Ню Йорк на 8 март 1857 година, работничките от шивашката и текстилната индустрия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниското заплащане, а деня и до днес се отбелязва ежегодно като Международен ден на жените.

Организирани вече в Женско дружество, ломчанки се отдават на образователната кауза. Дружеството развива особено активна дейност покрай откриването на първото девическо училище в града през 1860 година (споменатото вече по-горе - у дома на Обретен Йонов-Терзията) и подема усилена дейност за популяризиране на идеята всички местни момичета да бъдат ограмотени. Ломското женско дружество обзавежда шкоото с чинове, учебни помагала и други мебели, а след построяването на новата сграда през 1865 година, поема изцяло управлението и контрола на училището, привлича добри учителки, набира пари и оказва материална помощ на бедни ученички. След един известен застой в дейността, през 1868 учителят Никола Първанов възстановява дружеството под името “Помощник на българската просвета“, а от 1872 г. дружеството е известно под името „Правда“. В началото на XX в. Женското дружество на Лом възстановява дейността си освен под името „Правда“ и като „Милосърдие“.

Будната Елена Ценко Тодорова посвещава живота си на това чрез личен пример да пробуди жените и да ги накара да осъзнаят правата и уменията си, да повиши самочувствието им и да ги въведе в обществените дела като равноправни членове на обществото наравно с мъжете. Еманципацията, образованието и науката са на видна почит в нейното семейство, чието потомство дава видни учени на страната и света. Нейни внуци са големият български библиограф проф. Тодор Боров, професорът физик Иван Тодоров, както и световният философ, лингвист и семиотик проф. Цветан Тодоров, чието име носи и една от аулите в НБУ.

Дами от Женското дружество на Лом

В една дописка във в-к „Македония“ П.Р. Славейков пише следното:

„Какво да приложим от себе си за похвала на това похвално дело на нашите съотечественички в Лом. Нищо. Делото е само такова, което няма нужда от чуждо захваление.

Ний можем само толкоз да кажем на другите наши сънародници от женский пол: Вижте ломчанките и особено пак да ги препоръчам на углед на Софиянките, Търновчанките и Русенките да видят коя е най-хубавата мода за нашите българки“.

Делото на ломчанки не остава незабелязано и отвъд пределите на Османската империя. През 1862 година то получава дарение от Нейно Сиятелство княгиня Елисавета Александрова Голицина под формата на книги.

Българското женско движение

По примера на ломчанки, в следващите години до Освобождението под формата на културно-просветни, девически и благотворителни женски дружества възникват общо 61 женски организации в страната.

„В тях обширно се разисква и размишлява върху идеята за еманципацията и задачите на българката в сегашното положение на обществото“, пише Димитър Маринов.

Окрилени от новата си роля, българските жени се впускат в редица обществени благотворителни образователни каузи. Откриват девически и неделни училища за неграмотни жени, изнасят сказки, беседи и реферати с просветен характер, подпомагат бедстващи хора, откриват женски читалища и библиотеки, осигуряват вестници, книги и учебни пособия и помагала, осъществяват се връзки и обмен с градски общини, читалища, църковно-училищни настоятелства, благодетелни дружества и комитети, възрожденски дейци и международни организации. Някои женски дружества са пряко свързани и оказват сериозна помощ на национално-освободителното движение. След Освобождението ни дружествата участват активно в културно-просветния живот на страната.

Така през 1901 година регионалните женски клубове се обединяват в национална организация – Български женски съюз. Неговите цели са „умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение“. За първи председател е избрана съпругата на видния ни общественик Петко Каравелов – г-жа Екатерина Каравелова.

През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените в България да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. Има и неравни изисквания по отношение на образователния ценз - средно образование за жените, само грамотност за мъжете.

Първата суфражетка и избирателните права на жените

Година по-рано женското дружество „Добродетел“ в Русе е оглавено от Димитрана Иванова. Тя е негов председател до 1911 година. От 1926 до 1944 година оглавява Българския женски съюз. На тази бележита русенка българската жена дължи в най-голяма степен своята еманципация и извоювани права в сферата на равноправието и равнопоставеността.

Тя превръща в своя житейска кауза правата на жената и се превръща в първата българска суфражетка (боркиня за предоставяне на избирателни права на жените). Под ръководството на Димитрана, като лидерка на Българския женски съюз, родните суфражетки постигат частичен успех през 1937 г., когато "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местните избори, а през 1938 г. всички жени над 21 години, които принадлежат към категориите "омъжени, разведени или вдовици", са допуснати до участие и в парламентарните избори.

Историческата промяна не важи за неомъжените възрастни жени. Новият избирателен закон дава на жените право само да гласуват, но не и да бъдат избирани. Ситуацията с избирателните права на жени е подобна с тази на Франция и Швейцария, които много рано обявяват универсално мъжко избирателно право и допускат жени избирателки много по-късно.

Така от подготовката на театралната и образователната дейности и участието на жените в тях, през 60-70-те години на XIX век се оформя едно ново отношение към жената. Българката постепенно излиза от своето подчинено положение и намира своята нова роля в обществото. Тази отвоювана от самата жена еманципация ще постави основите на преразглеждането на нейните права и пълноправното й участие във всички сфери на политическия и обществен живот.

Нещо повече – всички тези събития идват да ни покажат, че българските жени по нищо не отстъпват на своите посестрими в развиващи се и по-свободни общества. Докато американските работнички протестират срещу лошите условия на труд в тяхната страна, то ломчанки под чуждо владичество се осмеляват да протестират заради отнетите права на даскал Пишурка да преподава. Докато Виржиния Улф пише във Англия през 1926 година своето знаменито есе „Собствена стая“, у нас Димитрина Иванова се бори упорито със стереотипите, предразсъдъците и законодателството за правата на жените и равенство между половете.

Действията на организираните в дружества български жени са пример за ефективни проявления на гражданското общество. В условия на липса на ефективни институции, консервативно общество и чуждо владичество те преследват своите цели, реализирайки ги успешно с политики отдолу нагоре.

В наши дни жената е изправена пред нови изпитания. Днес тя често е глава на семейство, активна и динамична, високо образована и адекватна на пазара на труда. В глобалния ни свят като че ли предизвикателството пред нея е да си остане преди всичко все пак жена.

Честит празник, мили дами!

----

Бел. ред. Текста на писателя, публицист и изследовател Бисер Тошев препубликуваме с негово позволение от профила му с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.