Как изглеждаше Сирни заговезни, денят за прошка в интерпретацията на политиците ни? Получи се нещо като „Прощавайте, ама…“ Явно нова версия на „Прости. Простено да ти е.“

На това заприлича ситуацията с внезапните нощни пресконференции. 

В интерпретацията на ГЕРБ даже нямаше и лицемерното понякога „прощавайте“, само „ама-то“.

„Ама не ни уважават“ и „ама не ни смятат за равни“…

"Няма да бъдем гумен печат", "За нас спорът се води за това, че първата политическа партия с най-много депутати трябва да бъде равнопоставена в управлението", "Колегите от ПП-ДБ искат да притежават цялата власт, на всяка цена и да не я споделят“. Тези и още възмущения от дамския преговорен екип на ГЕРБ се чуха. Както и нещо като ултиматум с краен срок 12 часа (макар че в ГЕРБ напоследък има толкова предпоследни и предпредпредпоследни ултиматуми, че никога не е ясно).

Лидерът Борисов отсъстваше, вероятно зает да дава прошка, на него всичко му е простено.

Драматургията с ултиматума се разигра на датата, на която преди две години Борисов беше арестуван от сегашните си партньори в управлението. Пресконференцията да е била нещо като честване на тази годишнина в духа на студеното отмъщение?

Така или иначе събитието, насрочено за 21 часа в неделя, донесе известно озадачение сред публиката. Българското народонаселение е обръгнало доста на странни късни брифинги, тренирано особено в годините на COVID, на озадачаващи словоизлияния от овластените по никое време, но какво точно се случва и защо се случва с вчерашната внезапна заплаха с „празна папка“ – все така е въпрос на интерпретации. Разнопосочни.

Версиите на партньорите-непартньори също силно се сблъскаха. Според ГЕРБ проблемите не са за регулаторите и службите, според ПП-ДБ всичко с МС е уточнено.

И отговорът на ПП-ДБ беше някак объркан и озадачен - поискаха първо прошка за това, което се случва сега, защото било излишно и можело да бъде избегнато. И дадоха съвсем различно обяснение като пуснаха и неподписаното споразумение за доказателство.

Снимка БТА
Снимка БТА

Даже го обърнаха на призиви към Борисов, малко безпомощно, откогото всичко зависело. „Искам да призова г-н Борисов“ (онзи, който отсъстваше от пресконференцията с ултиматумите) – се чу и от Атанасов, и от Кирил Петков, няколко пъти, малко като объркана молба, звучеше като "моля ви, г-н Борисов, помислете". Въпреки че Асен Василев и в 18 часа, и в 22 часа да твърдеше, че е "умерен оптимист".

Ако от ПП-ДБ играеха покер, щяха да са от губещите... 

Часовникът тиктака - тик-так, тик-так. 12 часа иде. Часът на страшния съд... Само дето не е полунощ. И така малко драматургията на драматизма на трепетното очакване намалява. 

Ако от ГЕРБ пишеха киносценарии, никога нямаше да се доберат до "Оскар"...

Две други събития с две други имена обаче очертаха отминалата седмица.

Неговото име е …Гонзо

В БФС дойде „промяната“ с избора на новия председател със звучния прякор на герой от „Мъпет шоу“ и завидното си образование (но пък има поне няколко услужливи университета, в които без да си завършил средно, можеш веднага да направиш докторат, това да им е проблемът на критиците).

Георги Иванов. Снимка БТА

Освен устойчивата слабост на ръководни места да застават хора с прякори, интересен е и цялостният подход на обновлението по български – махаш Иван Гешев, за да сложиш Борислав Сарафов (дясната му ръка, който в духа на християнските ценности поне три пъти се отрича от него). Сменяш Борислав Михайлов с Георги Иванов (също недалеч от досегашния шеф на БФС и новият избранник няма нужда даже да се отрича)…

Промяната е дошла, когато всичко си е по старому.

„Патриархът умря, да живее патриархът“

Българският патриарх Неофит почина в четвъртък, а тъжната, макар и не изненадваща новина заради продължителното боледуване и тежко здравословно състояние на главата на БПЦ, дойде и с въпроса (тревожен донякъде) - кой ще е следващият.

Един от най-старите приятели на Неофит и вероятно най-откровеният представител на висшия клир епископ Тихон отбеляза:

Не винаги фаворитът е този, който печели.

"Историята показва, че всеки, който влиза в един избор като фаворит, се връща като редови митрополит. Обикновено има изненади. Бог ще избере или да ни учи колко имаме да падаме, защото състоянието на църквата ни в момента е тежко и липсата на влияние в обществото, да  видим колко още може да продължаваме така. Или действително да ни даде патриарх който ще успее бавно, много бавно", добави той пред БНТ в събота.

„Когато беше избран за патриарх, Неофит мислеше да се откаже. Беше го страх, защото знаеше какво чудо е всичко това, каква трудност е. Като патриарх трябваше да преглъща доста неща", спомни си още Тихон.

Двудневен траур, разнасяне на тленните останки на починалия патриарх из центъра (Влачим духовния водач на нацията през целия град, да го сложим къде – на улицата пред "Св. Неделя". Защо?, попита епископ Тихон), безкрайно говорене, нелишено и от прикритост и неискренност, нонстоп живи предавания на телевизиите, БТР даже – всичко това в някаква прекаленост на демонстрацията какви невероятни православни християни и вярващи сме ние, българите.

Отчаяната жажда за намирането на авторитети? Самозаблуда? Бягство от реалността? Компенсаторен механизъм някакъв?

Имаше особена трескавост в тази траурна церемения, която трябваше да доказва сякаш нещо друго освен почитта към починалия патриарх, известен иначе като благ, благороден и духовник за пример.

"Несекващата опашка за поклонение пред патриарха показва каква нужда имаме всички ние от просто добри, светли и свестни хора насред цялата врява и безумство на света, и българския също. И каква тежка криза на авторитети сме си самопричинили", беше обяснението на писателя Георги Господинов.

И откровеният коментар на Тихон за състоянието на нещата: "Самото общество започна да ни овиква, че ние сме хора, които си интересуват само от имоти, корони, жезли, ролекси…Аз съм за това, когато някой е някакъв нейде, нека да бъде пример, ама във всяко отношение..."