Макар и часът да бе доста късен, Георги Иванов бе засипан с въпроси на пресконференция, след като спечели убедително конгреса на БФС в хотел “Маринела”. Един от тях бе какво ще е първото нещо, което ще направи в понеделник, когато отиде на работа, вече като президент.

Зададе му го репортерка на бТВ, от която той избяга на столичното летище през октомври миналата година. Тогава й подхвърли само, че ще й “пише във фейсбук”. Беше саркастично подмятане по повод питания на журналисти отпреди това - дали чете какво се случва в социалните мрежи, следи ли настроенията за работата на БФС. Нямам фейсбук, не ме вълнуват социалните мрежи, аз работя, обича често да казва Гонзо.

В края на годината Иванов се извини на Станимира Атанасова на събитие на съюза.

Но работата е там, че отговорите на Георги Иванов снощи, сред тях и какви ще са първите му действия (след бТВ и други репортери го питаха същото, макар и перифразирано), не водят до извод, че той е готов за толкова ветровит пост, че знае с какво се захваща.

Не съм мислил кое е първото, не е едно нещо, много са. Ще се събере Изполкомът и той ще решава, той ще управлява, а не само един човек. Нали не искате сега да говоря празни думи. Това обобщено каза бившият голмайстор на “Локомотив” (Пловдив) и “Левски”.

Веднъж той повиши тон и излезе от бронята на любезност и сдържаност - когато бе попитан как ще разсее твърденията, че зад него стои Борислав Михайлов.

“Аз съм Георги Иванов и ако смятате, че някой може да ми нарежда какво да правя, сте се объркали сериозно. И се надявам, че за последен път ми задавате този въпрос. Не го ли изяснихме вече това?! Аз и Боби Михайлов не сме роднини. Това е все едно вие да си смените работата и на другия ден бившият ви шеф да започне да ви нарежда и да ви казва какво да правите. Вие ще го направите ли?”, отвърна с гневни нотки Гонзо.

Колкото и да не му се иска обаче, той ще продължи да бъде определян като аватар на Борислав Михайлов. И в “любимия” му фейсбук, и навсякъде другаде, където някой все още се вълнува от многострадалния български футбол.

Вече се е еманципирал от Борислав Михайлов, заяви Йордан Лечков на излизане от залата. Нито се е еманципирал, нито прави опити да го стори. Нервните изблици обикновено говорят за точно обратното на това, което опитваш да внушиш.

Георги Иванов не излезе в отпуск в кампанията, бъдейки технически директор на БФС. Обикаляше страната със служебната си кола, а срещите му с клубове организираха местни шефове на съюза.

Наистина ни е дотегнало от популизъм, но Георги Иванов няма програма, ясно разписан план - кое, кога и с какви средства и личности ще гони. Без да иска може би, той потвърди снощи практиката на взимане на решения в БФС с репликата, че “отсега нататък вече няма да се управлява еднолично, ще управлява изпълкомът, той ще взема решенията”.

Програмата на Георги Иванов е… програмата на предишното ръководство на управлявалия “еднолично” Борислав Михайлов - до 2026 г. Той си го каза в редките си медийни изяви преди конгреса. Тази програма в огромна степен е правена преди той да бъде назначен за технически директор в началото на 2022 г.

Георги Иванов се води съавтор на методичното помагало “Пътят на таланта” - книга с над 400 страници за работата с млади футболисти. Тя бе издадена в края на м.г. и напълно логично бившият вече директор я поставя на видно място в CV-то си. Ето, някои само говорят за детско-юношески футбол, а неговият екип (основната заслуга за този учебник, направен на наистина много добро ниво, е на главния методист на БФС и германски възпитаник Лъчезар Димов, бел. авт.) е свършил нещо конкретно.

Но колкото и да е добра тази методика, сама по себе си тя не стига, трябва държавна и футболна политика за това как България отново да почне да произвежда добри играчи, стратегия.

А когато БФС я представи на журналисти и футболни хора, книгата вървеше с картичка с лика и послание на Борислав Михайлов. Дали и сега е било така при предизборната обиколка на Иванов?

Като погледне човек изпълкома, вижда шестима от няколко предишни, а новите са осмина. Това си е направо революция в сравнение с ерата и на Михайлов, и на Иван Славков, когато на изборни конгреси се сменяха до двама-трима и то по тяхно желание.

Сред шестимата виждаме вечни управници в ИК. Като Димитър Георгиев-Аргира, пловдивски бизнесмен, известен с близките си приятелски отношения с Борислав Михайлов. Той е участник в емблематичните пиршества на бившия вратар. Прочу се на заседание на ИК през м.г., когато бе казал, че след конгреса ще обжалва “до дупка”, за да може Борислав Михайлов да остане начело. Изглежда, че няма нужда да обжалва.

Георги Иванов заяви, че за две години в БФС се е убедил кой каква работа може да върши, затова е поканил хора, които ще бъдат полезни. За толкова години обаче никой не знае каква точно работа е свършил за футбола Димитър Георгиев, с какво е бил полезен. И не само той.

Новият президент призова да не бъде критикуван от първия ден, няма да е справедливо. Дано осъзнае бързо, че няма такова нещо като 100 дни, това е само клише, в реалния живот не става така. Утре някой ще проплаче от съдия и ще тръгнат декларации. На националите предстоят приятелски мачове с Азербайджан и Танзания. Загуба от африканския отбор, макар че тя няма как да е срамна, няма на какво отгоре да сме фаворити, ще отприщи нова вълна от недоволство, колажи, шеги и призиви за протести във фейсбук.

Георги Иванов постави цел - класиране на Световното по футбол през 2026 г. в САЩ, Мексико и Канада. На първенството за първи път ще участват 48 отбора, но квотата на Европа се увеличава само с три места - от 13 на 16. Та всеки сам си дава сметка доколко тази цел е реалистична.

Такива цели поставяше и Борислав Михайлов - на всеки конгрес и на всяко представяне на нов треньор, който година - година и половина по-късно биваше уволнен. Едва избран, Иванов вече допуска “непредизвикани” грешки, като поне последната можеше да си спести.

И тепърва ще трябва да ни убеди с действия, че се е еманципирал от Борислав Михайлов, пагубното управление на Четвъртите и неговите кукловоди. Само с думи няма да стане.

А един клуб трябва да се еманципира от Иванов като шеф на родния футбол - “Левски”. “Сините”, с чиято фланелка Гонзо вкара много паметни голове, поздравиха бившата си деветка с избора на официалния си сайт. В съобщението се изразява надежда “непримирият дух, който показваше на терена, да му помогне и сега да се справи с проблемите и порочните практики във футбола, които сме критикували многократно.”

Честитката е посрещната и с огромен брой негативни коментари в социалните мрежи - от левскари. Те просто правят разлика между това някой да ти е бил идол на терена и дали става за мениджър, дали наистина носи промяна или това е промяната на Михайлов, Лечков, Костадинов, Аргира и т.н.

Тук е добре да се внимава, да не стане така историята отново да се повтори като фарс. Наско Сираков публично подкрепи Борислав Михайлов срещу Димитър Бербатов през 2021 г. заради “едно 40-годишно приятелство”. Но не мина много време и беше готов да оглавява фенски бунтове към “Бояна”, където камък върху камък нямало да остане.

Не, промяна е много трудно да се провиди днес. Наивно. Дни преди конгреса се знаеше кой ще е победителят, като дори се говореше за балотаж между Иванов и Михаил Касабов, добре, че поне това си спестихме. Още първите процедурни гласувания в залата показаха, че мачът е ясен. Те никога не лъжат.

Промяната се отлага. Отново. Футболните хора просто не я искат и това трябва да се приеме. Толкова е просто. Ако Бербатов е новият шеф на БФС, ще се прекръстя на Иляз Алиев Салиев, каза Венци Стефанов в началото на декември, а мнозина му се присмяха. Още тогава е бил ясен мачът. Независимо, че кандидатът на боса на “Славия” също не спечели.

За финал - една случка от конгреса. Тя няма нищо общо с Георги Иванов. И с Венци Стефанов няма. С уредените мачове - също. Но има общо с българския нарцисизъм, с футболния.

Когато се предлагаха номинации за членове на Изпълнителния комитет, бившият футболист Станислав Ангелов-Пелето излезе на трибуната и предложи себе си. Да. Изтъкна се като експерт в детско-юношеския футбол (наистина е такъв) и се самопредложи в списък, в който изреди още неколцина свои приятели. Неговото име бе най-отпред.

Не мина, не ги подкрепиха - експертизата не бе оценена. Но нищо - случката казва много за конгреса, за кампанията преди него и за манталитета във футбола. Надежда (промяна) всяка тука оставете.