"Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва."

Това констатира Шарън Стоун в интервю пред "Гардиън". Има предвид, че картините на мъртвите художници се продават по-скъпо. 66-годишната звезда започва да рисува по време на COVID, а три години по-късно вече е край статива по 17 часа на ден. В момента има самостоятелна изложба в галерия в Берлин и откриване на друга след месец в Сан Франциско.

Вероятно това не би се случило, ако Шарън Стоун не беше звезда, предполага интервюиращият я Стюърт Джефрис.  "Вероятно не", съгласява се тя, но добавя: "Щях да съм още по-ценна, ако бях мъртва. По-къса продължителност на живота, ето това е условието победител при жените художници".

После разказва как отишла с портфолиото си на среща в галерия в Ню Йорк. Говорели си два часа и накрая тя попитала дали все пак не искат да погледнат работите ѝ. А галеристът я попитал: "Ще умирате ли скоро?" "Значи седя и слушам Вас и приятелите Ви вече два часа за едното нищо?", реагирала Стоун. А отговорът бил едносричен: "Да".

Тя е наясно, че може да направи големи пари, само ако даде на галериите това, което те искат. И дава пример с Джони Деп, който принтирал снимки на хора, слагал по думите ѝ, малко боя върху тях и се подписвал, и така направил цяло състояние. Преди две години дебютът на Деп като художник с колекцията "Приятели и герои", състояща се от 780 принтове на Елизабет Тейлър, Боб Дилън, Кийт Ричардс и др., се продаде за около 3,65 млн. долара. "И при мен са идвали от галерии с предложение да правя принтове на лицето си, но смятам, че е мое задължение да не го правя. Мое задължение е да отворя вратата за други жени и да я държа отворена и за в бъдеще", казва тя. И добавя, че това е правела и като актриса, това се опитва да прави и сега като художник.

Казва, че иска за някои от творбите си по 40 хил. долара. Все пак освен всичко друго с платната ѝ, които често са внушителни, купувачите ще покрият голяма повърхност от стените в домовете си. Стоун работи нерядко със замах.

Снимка АП/БТА

Като тийнейджърка, когато е първият ѝ досег с рисуването, актрисата е доста далеч от 40 хил. долара, първата ѝ продадена картина е за 25 долара. Заразява я с вируса на творчеството леля ѝ Вон в малкия град в Пенсилвания, откъдето е актрисата. Леля ѝ всъщност ѝ предлага малко бягство от доста суровото възпитание вкъщи. Все пак Шарън Стоун решава да зареже рисуването заради кариерата си на модел, където ѝ предлагат по 5000 долара на ден. 25 или 5000? И избрала второто.

25 или 5000?

Така стига до Ню Йорк и става част от тълпата в "Студио 54". Първата ѝ роля без думи на "красиво момиче във влак" е във филм на Уди Алън. Пробивът ѝ е във филм на Пол Верховен - "Зов за завръщане". И след това пак той я ангажира за "Първичен инстинкт", знаковата ѝ роля.

"Помните ли какво казва Мерилин Монро - жените, които искат да са равни с мъжете, нямат амбиция". Автентичността на цитата изглежда спорна, но Стоун определено избира роли на жени, които са амбициозни - не да са равни с мъжете, а да им сритат задниците, подчертава "Гардиън".

Тя се гордее най-много с "Казино", филмът на Мартин Скорсезе от 1995 г., в който си партнира с Робърт де Ниро. "Той ме окуражаваше по всеки възможен начин. Беше толкова прекрасно, че той ми каза, че неговата игра зависи от моята."

След това обаче кариерата ѝ, която през 90-те години е на върха си, замира. "Постарах се да дам всичко най-добро от себе си и бях шокирана, че не можах да продължа да работя". Тя има добре описани проблеми с Холивуд заради мизогенията му, припомня "Гардиън". Има и една обективна причина за липсата ѝ на по-големи роли. Две седмици след атентатите на 11 септември 2001 г. Стоун получава удар заради тромб в мозъка, събитие, което дава името на автобиографията ѝ ("Красотата да живееш два пъти").

"Когато една врата се затвори, се отваря друга. Книгата ми се продава в 22 страни досега", отбелязва тя философски.

Сега Шарън Стоун пише роман. А от филмите се мести пред статива.

След като хваща четката, много бързо създава доста голямо количество работи, в които има влияние от Хуан Миро, от Моне, от Кандински. Подобна на Кандински и тя се зарежда духовно, когато рисува, макар че от руските творци се възхищава повече на Родченко.

Женското начало е силно застъпено в картините, дори и с често срещаният образ на змията. Представянето в Берлин е наречено "Тотем". "Чувствам тези картини като тотеми за мен. Правенето на изкуство всеки ден ми помага да открия пътя си изпод тежестта на тревожните времена, през които преминаваме", казва актрисата художник.

Сред картините, които излага, е една, озаглавена "Моля, не стъпвайте на тревата". Вдъхновена е от нейно пътуване до Израел през 2006 г., но получава нов резонанс след атаките в Израел от 7 октомври и последвалото разрушаване на Газа. Темата на картината са границите, инвазията и глупостта на завоеванието.

"Преди да започнем да убиваме и раняваме хиляди жени и деца, се нуждаем от големи умове, повече емоционална интелигентност, нямаме нужда повече от енергията на малките пениси...Картината ми е за всичко това", казва Шарън Стоун.

На въпрос дали като художвик е по-щастлива, отколкото като актриса, тя отговаря: "Не казвам това. Обожавах да играя. Ако някой ми предложи важна роля, ще я приема. Но това няма да се случи.."