Гордостта с род и родина е хубаво нещо. Но напоследък - особено руската пропаганда, ни показва отявлено как те могат да се експлоатират евтино и първично за постигане на напълно неистоплътни цели. При това - напълно противоположни на добруването на споменатата родина.

Същото важи и за носталгията. В скорошна публикация, предизвикала стотици реакции във фейсбук, се твърди, че преди 70 години в България е произведен първият антибиотик в света. 

Твърдението вероятно идва от статия, споделяна хиляди пъти в социалната мрежа, която извежда следното заглавие:

"Пеницилинът, първият антибиотик в света, за пръв път е произведен в България на 4.09.1954 г.".

Тази история проверява в редовната си рубрика за фактчек БНР.

Твърдение: Преди 70 години в България е произведен първият антибиотик в света

Какво представляват антибиотиците?

Антибиотиците са антибактериални агенти в борбата срещу бактериалните инфекции. Aнтибиотичните лекарства се използват широко при лечението и профилактиката на такива инфекции. Те могат да убият или да потиснат растежа на бактериите.

Още през 1877 г. Луи Пастьор и Роберт Кох описват антибиотичните свойства, като наблюдават потискане на растежа на култура от Bacillus anthracis от присъствието на бактерии от същия род, постъпили от външната среда. Други исторически факти сочат, че още през 1875 година Джон Тиндал описва антагонистичните свойства на гъби срещу определени бактерии.

Първият антибиотик в света

Първият антибиотик в света е пеницилинът и е открит от шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Откритието му е случайна находка. По това време Флеминг работи в болницата "Света Мария" в Лондон.

Справка в Националната библиотека по медицина, която е официален уебсайт на правителството на Съединените щати, показва, че след като Флеминг се завърнал от ваканция, разговаряйки със свой колега, забелязал участък в една от пробите си, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура.

След като изолира плесента и я идентифицира като принадлежаща към рода Penicillium, Флеминг получава екстракт от плесента, назовавайки активния му агент пеницилин. Той установява, че пеницилинът има антибактериален ефект върху стафилококи и други грам-положителни патогени. На базата на това, той заключва, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж. Пречистването и първата клинична употреба на пеницилин обаче отнема повече от десетилетие.

Флеминг публикува откритията си през 1929 г., но усилията му да пречисти нестабилното съединение от екстракта се оказват извън неговите възможности. В продължение на десетилетие не е постигнат напредък в изолирането на пеницилин като терапевтично съединение. През това време Флеминг изпраща своята плесен Penicillium на всеки, който я поиска, с надеждата, че могат да изолират пеницилин за клинична употреба.

В Оксфордския университет Ърнст Чейн намира статията на Флеминг от 1929 г. за пеницилина и предлага на своя ръководител Хауърд Флори да се опита да изолира съединението. През 1939 г. Флори събира екип, включващ експерта по гъбички Норман Хийтли, който работи върху отглеждането на Penicillium spp. в големи количества и Чейн, който успешно пречиства пеницилин от екстракт от плесен. Учените организират експерименти с животни.

На 25 май 1939 г. групата инжектира 8 мишки с вирулентен щам Streptococcus и след това инжектира 4 от тях с пеницилин. Другите 4 мишки са държани като нетретирани контроли. Рано на следващата сутрин всички контролни мишки са открити мъртви, а всички третирани мишки били все още живи. Изследователите публикуват своите открития в сп. The Lancet през август 1940 г., описвайки производството, пречистването и експерименталната употреба на пеницилин, който има достатъчна сила за защита на животни, заразени със Streptococcus pyogenes, Staphylococcus aureus и Clostridium septique.

След като екипът от Оксфорд успява да пречисти достатъчно пеницилин, те започват да тестват неговата клинична ефективност. През февруари 1941 г. първият човек, който получава пеницилин, е полицай от Оксфорд, който бил със сериозна инфекция с абсцеси по цялото тяло. Прилагането на пеницилин води до изумително подобрение на състоянието му след 24 часа. Оскъдните запаси от лекарството обаче били изчерпани, преди полицаят да може да бъде напълно излекуван и по-късно той починал.

Предоставянето на пеницилин на други пациенти след това показва, че те били излекувани. Екипът от Оксфорд публикува своите клинични открития. По това време фармацевтичните компании във Великобритания не са били в състояние да произвеждат масово пеницилин заради Втората световна война. Тогава Флори се обърнал за помощ към Съединените щати.

Подобна статия е описана и в Музея за наука в Лондон, оттам допълват с информацията, че през юни 1941 г. Флори решава да занесе пеницилин в САЩ с надеждата да намери начин за увеличаване на производството. 

В Пеория, Илинойс, е създаден нов екип в изследователската лаборатория на Министерството на земеделието. Те използват своя опит във ферментацията и проектират нови техники, използвайки резервоари за дълбока ферментация, за да направят пречистването на пеницилина възможно най-ефективно. 

Лабораторията в Пеория има изобилие от царевичен ликьор, страничен продукт от царевично нишесте. Те открили, че когато се добави към течността от плесени, добивът на пеницилин нараства многократно. Високата концентрация на захари, аминокиселини и азот осигуряват отлична среда за ферментация на плесени. 

Те започват глобално търсене на щамове плесени с по-високи проценти на пеницилин. Изпратени са почвени проби от цял ​​свят, докато Мери Хънт, асистент в лабораторията в Пеория, намира гниещ пъпеш на местния пазар. Оказва се, че плесента произвежда шест пъти повече пеницилин от оригиналния щам на Флеминг.  

Производството на пеницилин в САЩ започва през 1942 година в много оскъдни количества, като има достатъчно за лечението само на по-малко от 100 пациенти. До септември 1943 г. обаче запасите и производството се увеличават драстично и стават достатъчни за нуждите на американските войници.

Колосалните ефекти на пеницилина водят до присъждането на Нобеловата награда за медицина и физиология през 1945 г. на Флеминг, Чейн и Флори.

Пеницилинът е изолиран и от други микроорганизми, което води до нов термин - антибиотици. Използвайки подобни техники за откриване и производство, изследователите откриват много други антибиотици през 40-те и 50-те години на миналия век: стрептомицин, хлорамфеникол, еритромицин, ванкомицин и други.

Междувременно на различни места в Европа се правят опити за производството на пеницилин – във Франция, Нидерландия, СССР.

През 1946 г. медикаментът става достъпен за първи път в Обединеното кралство за обществена употреба, с което трансформира медицината в целия свят и поставя началото на ерата на антибиотиците.

Производство на пеницилин в България

Справка показва, че пеницилинов медикамент за пръв път е произведен в България на 4 септември 1954 г. Ден по-късно - на 5 септември същата година, официално е открит Заводът за антибиотици в Разград. Наречен е Пеницилиновият завод, като през годините името му на няколко пъти е променяно. Така България става първата страна на Балканите, която започва производство на пеницилин. Страната е и една от малкото в света производители на антибиотика, но не и първата. В началото производството на пеницилин било достатъчно да задоволява изключително нуждите на българското здравеопазване, но не след дълго голяма част от продукцията започва да се изнася в чужбина.

Заключение

Твърдението, че преди 70 години в България е произведен първият антибиотик в света, е НЕВЯРНО. Масовото производство на първия антибиотик – пеницилина, започва в средата на 40-те години на XX век на различни места по света. В България пеницилин започва да се произвежда почти 10 години по-късно - от 1954 г., когато е открит първият у нас Завод за антибиотици в Разград.