Безопасно, навременно, ефективно, ефикасно, ориентирано към пациента –това са отделни характеристики на качеството на здравеопазването, което трудно се дефинира, а още по-трудно – следи. Можем ли обаче да твърдим, че имаме качествено здравеопазване, ако не постигаме добри здравни резултати?
Когато говорим за качество в здравеопазването, трябва да различаваме качество на здравната система и качество на конкретната медицинска услуга. Първото се измерва чрез общи показатели за здравни резултати – обща и предотвратима смъртност, детска смъртност, очаквана продължителност на живота и др. За конкретните медицински услуги обаче има по-специфични критерии, които ни дават информация дали пациентът е получил качествена услуга. Именно тук институциите, заети да финансират или да контролират дейностите в здравеопазването, следва да изиграят своята роля.
Качеството на оказаната медицинска помощ се дефинира в чл. 59в на Закона за здравното осигуряване в контекста на сключвания рамков договор между лечебните заведения и платеца на здравни услуги (НЗОК) по следния начин: „Критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са:
Националният рамков договор (НРД) от своя страна задава конкретни критерии за качество и достъпност на медицинската помощ по видове изпълнители и (в някои случаи) с числови измерения за това дали е постигнат съответният резултат – например дали профилактичните прегледи са обхванали поне 45% от записаните при личния лекар пациенти или дали обхванатите деца в програма „Детско здравеопазване“ са поне 80% от всички. За болничната помощ критериите за качество са само дали отговаря на утвърдените медицински стандарти. Ако НЗОК прецени, че качеството на медицинското обслужване не е спазено, може да наложи санкции на изпълнителя на медицинска помощ. Налага ли обаче НЗОК санкции специално по тази линия? Това е доста спорно.
Другият важен участник в системата за контрол на качеството на здравните услуги у нас е Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Тя е орган на Министерството на здравеопазването и следва да извършва най-различни проверки: за спазването на правата на пациентите в лечебните заведения; по молби на граждани, свързани с оказаната им медицинска помощ; за спазването на утвърдените медицински стандарти в лечебните заведения; за начина, по който се изразходват средства, предоставени от бюджета и дали са спазени стандартите за финансова дейност.
Какви са наблюденията върху процеса по контрол върху качеството в здравната система в България?
- НЗОК разполага с няколко инструмента – проверки на изпълнението на клиничните пътеки и медицинските дейности, проверки на място по жалби и сигнали, както и планирани проверки в лечебните заведения. Същевременно касата не налага наказания за нарушения в качеството на оказаната помощ. Следи се за формални изисквания и дали са спазени правила и процедури, но не и дали това, което е предоставено на пациента, е било необходимо, дали е подобрило здравето му и дали това се е случило по най-ефективния начин спрямо изразходвания ресурс.
- ИАМН е институцията, която трябва да следи за спазването на медицинските стандарти и пропуските на лечебните заведения, но тя също наблюдава формалното спазване на изискванията на закона. Липсва достатъчно подробна публична информация за резултатите от проверките и наложените наказания от ИАМН.
- Пациентите от своя страна винаги са в информационна асиметрия спрямо медицинските специалисти и разчитат на институциите да защитават правата им и да гарантират качеството на услугите в здравеопазването. Пациентите често се ориентират за качеството на здравните услуги по неформален път и се случва те да търсят второ и трето мнение, понякога – извън България, за да са сигурни, че са получили адекватна услуга. Това говори за ниска удовлетвореност от системата. През последните месеци се наблюдава по-сериозно усилие за насърчаване на пациентите от страна на НЗОК да пускат сигнали и жалби за нарушения на качеството, но данните показват, че това все още няма системен ефект.
За да обобщим, ще отбележим, че високото качество на отделните здравни дейности и услуги подобрява и здравните резултати на цялото население в дългосрочен план. Това означава, че институциите следва да го контролират по-сериозно, по-активно и не само дали формално са спазени изискванията и стандартите.
