Публикации в социалните мрежи поставят под съмнение навлизането на сахарски прах в края на март в България и обвързват явлението с внушения, че самолети със специални резервоари тровят природата. Като подкрепа на твърдението си авторът на публикацията насочва към линк на репортаж на БНТ от 31 март за експериментално предизвикване на валежи край Русе.

Екипът на БНТ тръгва по следите на фактите.

Сахарският прах в България

В НИМХ работи специален екип, който изпълнява проект по програмата "Коперник", свързан с това да визуализира и представя сахарския прах и неговото развитие над района на България и около страната. На сайта си екипът проследява концентрациите на пустинен прах на различни нива - приземно, на 1000 м и на 3000 м. височина.

Пустинният или т.нар. "сахарски прах" е явление, обичайно за България през пролетните месеци, обяснява Анастасия Стойчева - метеоролог в Националния институт по метеорология и хидрология, който следи климатичните процеси у нас.

"Последният случай, който имахме през 2024 г, в края на март, началото на април, също беше доста продължителен, с доста високи концентрации на няколко пъти, не само над нашата страна, но и над много райони от Европа".

Публикации на НИМХ от 27 март и 31 март предупреждават за навлизане на сахарски пустинен прах в атмосферата в България.

Прахът достига до Балканите от Северна Африка като характерното за това явление е, че въздухът е мътен и виждаме жълтеникав прах по повърхностите.

"Северната част на африканския континент е източникът на сахарски прах най-често. С югозападен пренос най-често до Балканите достига такова замърсяване. То може да остане във височина около 3000 м, над 2000 м и да не се утаи при земята.

При подходящи условия, когато във височина се сменят циркулационно условията, част от този прах може да се утаи на земята - това е т. нар. сухо отлагане. А когато се получи комбинация на процес, при който очакваме валежи, тогава сахарският прах влиза в облачността, става част от облачната маса и с изваляване, т.е. мокро отлагане, пада на земната повърхност. Тогава са известни т.нар. цветни валежи.

Те могат да бъдат от дъжд, могат да бъдат и от сняг. Дъждът в равнинната част на страната е с характерните петна по колите, по други повърхности, на които могат да се видят тези малки прашинки от Сахара", разяснява Анастасия Стойчева.

Как се предизвиква изкуствен дъжд

Технологията по т.нар. засяване на облаци съществува повече от половин век и се прилага в борбата с градушките. За целта се използва реагент - сребърен йодид (AgI), който се разпръсква в градоносните облаци. За изваляването също се използват сух лед и сол.

У нас към момента се работи по друга, сходна технология - изстрелват се ракети от земята, които доставят реагент - изкуствени ледообразуващи ядра (АgJ), в градоносните облаци.

Тази година противоградовата защита с ракети започна на 10 април и е планирано да се осъществи над територия от около 22 милиона дка в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен от 11 командни пункта и 262 ракетни площадки към тях.

В някои страни е навлязло използването на самолети, чиито резервоари разпръскват сребърен йодид (AgI). Към момента у нас тази технология е на етап експериментални дейности.

Именно на такъв тестови полет, проведен на 27 март край Русе, е посветен и репортажът на БНТ, цитиран в конспирацията за сахарския пясък.

Снимка БНТ

Обществената телевизия се свърза с фирмата, провела полетите, за повече подробности за технологията, по която работят.

"За момента сме провели два полета, нямаше на практика пролетни условия с такава слоеста облачност, при която се очаква някакви валежи да се случат, че да има нужда.

Целим се в потенциално градоопасни облаци и вършим засев с реагенти, така че да противодействаме на формиращата се в облаците градушка.

Реагентите, това са вещества като сребърен йодид, който е официално одобрен за работата с противоградова защита. На този принцип функционират всички програми по света, които се борят с градушката. Колегите в Гърция имат четири самолета, с които защитават земеделски територии, в Македония работят с три по-малки самолетчета", обясни Стефан Бабов, ръководител отдел "Наземно и авиационно обслужване" на фирмата.

Бабов твърди, че за четирите часа експериментални полети са използвани между 120 и 180 грама сребърен йодид.

Фирмата работи с екип от метеоролози, които планират и преценяват кои облаци да "засеят". От компанията водят предварителни разговори с ресорните министерства, както и с Басейнова дирекция за внедряване на технологията и у нас.

Според доц. Бисер Христов, експерт по почвознание от Лесотехническия университет, сребърният йодид може да бъде опасен за почвата, но само, ако е натрупан в големи количества и на едно и също място.

"В България няма такива проучвания, в чужбина има. Счита се, че действа токсично върху някои микроорганизми и по този начин влияе върху почвената микрофлора. Той по принцип е слаборазтворим, което значи, че не е толкова опасен, но с натрупването във времето би могъл да е токсичен за микрофлората в почвите. Но доколкото съм запознат, не се използват толкова големи концентрации във въздуха и има много голямо разсейване", казва доц. Христов.

В България най-големите замърсители на почвите в близкото минало са били тежките метали, свързани с индустриалното производство. Другите по-често срещани замърсители са препарати за растителна защита, които вече са забранени като ДДТ, казва още доц. Бисер Христов.

Освен за борба с градушките, технологията се използва и в райони на продължителна суша. Методът се прилага в ОАЕ, Китай, САЩ, Русия и Австралия.

"Технологията се ползва от 70-80 години. За да има валеж, са необходими три условия - богат на водни пари въздух, достатъчно охладен и да има така наречените кондензационни ядра. Именно с това посяване в облака се вкарват такива микроскопични частици от порядъка на десет минус седма, десет на минус четвърта.

Точно около тях се появяват първичните продукти на кондензацията, в повечето случаи миниатюрни водни капчици", казва гл. ас. Светослав Митков, метеоролог от Лесотехническия университет.

Заключение

Твърдението, което поставя под съмнение навлизането на сахарски прах и обвързва явлението с експериментални полети за борба с градушките, е невярно. Навлизането на сахарски прах у нас и експерименталният полет по засяване на облаци са се случили в един и същи период, но това не означава, че са свързани. Едното е природно явление, проследено от метеоролози у нас и в Европа, а другото - тест на технология за борба с градушките.