Да обичаме ли Русия, или да я мразим? Нито едното, нито другото. Русия си е отделна държава със свои собствени интереси. И нейните интереси, в повечето случаи в историята, не са съвпадали с българските. Не съвпадат и днес.

* Z идва от Клуб Z. Само и единствено!

Днес е 20 април. На днешния ден преди 148 години в Копривщица гръмва първата пушка на Априлското въстание.

Дебатът за националния празник на България все още не е приключил. И едва ли ще приключи, докато национален празник е 3 март.

Датата 20 април не се споменава често в този дебат, но е изключително подходяща за национален празник. По много причини.

Няма нито един българин, който да не се прекланя пред подвига на Априлското въстание. Докато има много българи, които изпитват съмнения дали денят, в който Русия е започнала хибридната си вонйна срещу България, умело заблуждавайки нашите предци, че ни мисли само доброто, е подходящ за национален празник.

20 април обединява. 3 март разделя.

На 20 април се веят само български знамена. На 3 март половината са руски. Що за национален празник е това?

На 20 април нашите предци са осъзнали, че има нещо по-важно от имота и дори от живота и това е свободата. Едно осъзнаване, което ни е много нужно и днес.

И нещо много важно - тези, които тогава са въстанали, не са били мнозинството от българския народ. Едва ли са били повече от 1% от народа всъщност.

Но в крайна сметка е станало тяхното и днес ние почитаме тях. А не останалите, които са предпочитали да си кротуват и да се наслаждават на стабилността на падишаха.

Това по повод коментарите как мнозинството от българите подкрепя 3 март за национален празник. Не е сигурно, че е вярно. А дори да е вярно – не е задължително да е правилно.

Именно на 20 април започват събитията, които довеждат до Цариградската конференция, Руско-турската война, Освобождението, Съединението, Независимостта, Първата балканска война. Един безспирен процес на положителни събития и забележително българско развитие.

Веднага след това започва обратния процес, най-вече поради собствената ни глупост. За следващите близо 100 години положителните събития в нашата история са твърде малко.

И този процес бе спрян чак след влизането на България в ЕС и НАТО. Тогава отново започнахме "бавно и полека" да преодоляваме изоставането си "на няколко века".

През април 1876 г. българите са въстанали, защото са искали България да е равна с другите европейски народи. А не страната им да бъде нечий вилает или нечия губерния.

Често днес проевропейски настроените българи се отчайват, че са малцинство. Но преди 148 години тогавашните проевропейски настроени българи са били още по-малко.

И е трябвало да си палят къщите и да жертват живота си в името на това България да е европейска държава, чиста и свята република, в която няма нито цар, нито султан или някакъв друг вид диктатор. Със сигурност на сегашните проевропейски настроени българи им е далеч по-лесно.

Именно ЕС и НАТО ни осигурява равенството с другите европейски народи. Всеки, който е против членството ни в тези организаци всъщност е против идеалите на април 1876 г.

Черешовото топче е за предпочитане пред двуглавия имперски орел!