Страните членки (Съветът) на ЕС приеха днес нов санкционен режим срещу Русия, съобщиха източници от белгийското ротационно председателство.

Очаквано той не носи името на Алексей Навални, каквито призиви имаше и както бе предложил върховният представител на Съюза за външната политика Жозеп Борел. Режимът не е кръстен на починалия през февруари руски опозиционен лидер, тъй като не е ограничен само с неговия случай, обясниха от Брюксел.

Става дума за „ограничителни мерки предвид ситуацията в Русия“. Те представляват нов инструмент, фокусиран върху вътрешната ситуация в страната – човешките права, ограниченията на свободата на изразяване, политзатворниците и др.

Режимът бе приет по време на провеждащия се днес в Брюксел Съвет „Външни работи“.

В изготвения в неговите рамки санкционен списък са включени 19 физически и едно юридическо лице.

Става дума за съдии, прокурори и представители на съдебната система, изиграли ключова роля в осъждането и последвалата смърт на опозоционера Алексей Навални, в политически мотивираната присъда срещу Олег Орлов – един от лидерите на удостоения с Нобелова награда за мир Правозащитен център „Мемориал“, и в осъждането на художничката Александра Скочиленко.

Санкционирана е и Федералната служба за изтърпяване на наказанията (ФСИН), която надзирава местата за лишаване от свобода и е известна с постоянни нарушения на правата и издевателства срещу затворниците. Тя отговаря и за трудовите колонии, в една от които почина Навални.

Унгария продължава да блокира транш за Украйна по Европейския механизъм в подкрепа на мира (ЕМПМ) на стойност 6,5 милиарда евро, казаха от белгийското председателство. Някои други страни членки искат да бъдат разрешени определени технически подробности.

Дипломатите таят надежда споменатият пакет да бъде одобрен още тази седмица. Почти година обаче Унгария блокира частичното възстановяване на разходите за изпратеното от страните членки оръжие за Украйна. Размерът им е около 1,6 милиарда евро.

Надежди изрази след края на Съвета и върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Той потвърди, че една страна блокира отпускането на тази помощ, без да спомене името й. Борел очаква да бъде постигнат напредък на предстоящата среща на КОРЕПЕР - Комитета на постоянните представители на страните членки.

Преди броени седмици бе постигнато политическо споразумение за създаването на Фонда за помощ за Украйна на стойност 5 милиарда евро. През последните дни обаче Будапеща блокира и него. Като се прибавяти блокираните от нея досега три транша от по 500 милиона евро, общата сума става 6,5 милиарда.

Ако Съветът не се споразумее по този въпрос, съществува и рискът неочакваните печалби от блокираните в ЕС руски активи да не бъдат правилно използвани, предупредиха от председателството.

С поведението си Будапеща изкарва извън нерви дипломатите. Доказателство за това бяха думите на белгийската външна министърка Хаджа Лабиб преди започването на Съвета:

„Не можем да приемем една отделна страна, която също сложи подписа си под тази сума преди няколко месеца на срещата на европейските лидери, сега да блокира тази ключова помощ за Украйна.“

Очаква се дискусиите да продължат и утре, на Съвет „Външни работи (отбрана)“. В него ще участват министрите на отбраната от страните членки.

Същевременно трябва да се прави разлика между блокирани и замразени архиви, посочиха от Брюксел.

Когато се говори за замразени активи, става дума за вещи, принадлежащи на вкараните в санкционните режим лица. А блокираните активи са тези, включително пари в брой, принадлежащи на санкционирани дружества.

Активите на Руската централна банка (Центробанк), които се намират в централните европейски депозитари за ценни книжа, са блокирани, а не замразени активи.

До този момент е постигнато споразумение за използването на блокираните активи, но само за влизането им в Европейския миханизъм в подкрепа на мира. Предстои страните от ЕС да се разберат как тези пари ще излязат от ЕМПМ. С действията си Унгария не позволява това да стане.