Тленните останки на цар Фердинанд вече са в София. Те бяха транспортирани от Германия до България с военен самолет съгласно приетото решение на Министерския съвет.

Ковчегът беше свален, пренесен от гвардейци и тържествено положен в катафалка, която отпътува към двореца „Врана“.

Траурната процесия в двореца бе посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, заедно със Западно и Средноевропейски митрополит Антоний, официален пратеник на Светия Синод, както и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

От царското семейство присъстваха княз Кирил, княз Константин-Асен и княгиня Калина.

Ковчегът бе внесен в двореца от гвардейци под звуците на бившия химн "Шуми Марица" и траурни маршове. Той бе покрит с щандарт с жълто, бяло и черно, които са характерни цветове за германската провинция Саксония, откъдето произхожда династията Сакскобурггота. Те са привнесени у нас от цар Фердинанд и са част от лентите на висшите държавни отличия на Третата българска държава.

Министерството на отбраната организира и осъществи транспортирането, а Министерството на външните работи координира тези дейности. Необходимите финансови средства за пренасянето на ковчега са осигурени от бюджета.

Решението на служебния кабинет е прието във връзка с писмо от инициативния комитет за връщане на тленните останки на цар Фердинанд, подписано от проф. дин. Петър Стоянович и доц. д-р. Ивайло Шалафов.

Преди да предприеме действия, служебният кабинет се обърна за становище както към Народното събрание, така и към президента.

Не бяха получени възражения от нито една от двете институции, след което МО и МВнР се ангажираха с транспортирането на тленните останки.

Да бъде погребан на българска земя е било последното желание на Фердинанд.

Връщането на костите в България става по искане на неговия внук Симеон Сакскобургготски, цар на българите от 1943 до 1946 година, а по-късно и министър-председател на България.

Фердинанд I управлява България като княз, а от 1908 г. - като цар. След края на Първата световна война, която е скъпоструваща за България, той абдикира в полза на сина си Борис III. Родителите му са австрийският генерал Август Сакс-Кобург и Гота и Клементина Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи Филип.

Тъй като Австрия, където е роден, му отказва убежище, той избира за това германския град Кобург, където са и корените на династията. Там Фердинанд прекарва последните 30 години от живота си. Градът, освен това, е близо до Байройт, посещаван редовно от българския цар заради световно известния Байройтски фестивал,тъй като той е страстен почитател на Вагнер. През 1928 г. Фердинанд I e обявен за почетен гражданин на Кобург.

Преместването на тленните останки на Фердинанд I в двореца „Врана" край София е загуба за Кобург, пише днес „Зюддойче Цайтунг". Но абдикиралият български цар оставя следи в града: всеки, който сключва граждански брак в Кобург, ще влиза в бившата резиденция на Фердинанд I, която местните хора наричат "Българският дворец". Днес там се помещава службата за гражданското състояние.