Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български. 

30 май 2024 година

Бесните хвърлиха бомба върху голф-игрището. По чудо този ден не разхождах там кучето си.

Клубът е затворен от първия ден на голямата война, но ние с Хектор често ходим там: работих в този клуб девет години и искрено обичам това място.

Слава на Бога, никой не е пострадал.

Точно на това място, където сега чернее изгорената трева, събирах диви цветя. В понеделник.

Жителите на Харкив знаят десетки истории за това, как смъртта ни следва по петите. Моята приятелка вече се била се обула да излиза, когато на прага получила видеосъобщение и се забавила. Тези пет минути й спасиха живота. Един познат се навел да си върже връзките на обувките и изпуснал маршрутното такси, което след минути било надупчено от снаряд. Съседката ми купувала сладолед за внука си пред входа на парка, а продавачът се забавил с рестото, и това е спасило живота на бабата и детето.

Имам усещане, че описвам киносюжет, а не обикновения живот в Харкив.

Руските ракети падат всеки ден. Загиват хора. Но, знаете ли, днес искам да споделя с вас нещо прекрасно. Напук.

Или въпреки.

За цветята.

Сигурно така е устроен човешкия мозък – опитвайки се да изтласка страха, мъката, смъртта, той обръща внимание на красотата, светлината и естетиката.

Напролет, когато беше започнало новото настъпление, придружавах френски журналисти в Северна Салтивка. Докато те снимаха разрушените къщи, видях цветна леха с невероятно огромни макове – просто едно съвършено видение. Не можех да откъсна поглед от тях, направо замрях на място. А после цяла вечер мислех за тези цветя. Толкова мощен символ беше: ярки червени макове сред овъглените руини.

И се върнах там отново. Наоколо всичко гърмеше, виеше сирената, а аз пътувах с колата си към маковете. Не знам, това беше някакво магическо привличане.

Попитах в Гугъл „как да запазя цветя“. Исках завинаги да съхраня тази мощ. Така се запознах с техниката за заливане на цветя с епоксидната смола.

Само след една седмица моят балкон се превърна в работилница. Просто се побърках, както казваха моите приятели. Сега навсякъде ходя с ножици и кошничка. Подът ми е напръскан със смола, масата – с бои, а Хектор – с брокат.

Първо се научих да правя формички за чаши, после преминах към бижута. Купих необходимите чаркове, хванах малки клещи и правя различни висулки.

Всеки път си представям как ще подарявам на приятелите си частичка от Несломимото.

Харкивските цветя… Ето тези маргаритки ги набрах зад Епицентъра, а бялата шипка – на голф-игрището. Маковете са от Северна Салтивка, а синчецът расте в запустелия парк, в кратерите от експлозии.

Ние ще издържим. Ще оцелеем. Ще победим.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

Превод Валентина Ярмилко

Бележка от редактора: Под този пост на Анна стотици пишат, че искат да си купят нейните творения от цветя. Не продава.