Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български. Отпечатваме тази част със закъснение, защото не искахме да помрачним най-светлия празник.

24 май 2024 година

–  Още търсят Лена. Засега са намерили само четвърт от Лена.

Лена работеше в печатницата, подвързваше книги. Днес руската ракета уби Лена направо на работното й място и отне живота на още шестима нейни колеги. Още шестнайсет нейни колеги в този цех бяха ранени, половината от тях – тежко. Пряко уцелване.

– Гледката не е за хора със слаби нерви, – казва ми Юля по телефон. – Кръв, пепел и книги, смесени с части от телата.

Да, така е, всичко, което става в Харкив, не е за хора със слаби нерви. Само днес по града бяха нанесени десет ракетни удара. Прозорците трепереха в няколко района на града. И в моя район също. Една от ракети улучи полиграфския комплекс „Фактор Друк“ – супер съвременната печатница, в която печатаха книги практически всички украински издателства. Моят сборник също е отпечатан там.

Обожавам миризмата на книги. Сигурно сега те всички ще ми миришат на изгоряло и на кръв. Днес в Харкив е обявен траур. Поредният. Няма думи, няма сили, няма сълзи. Жестока емоционална умора. И ненавист. Повече нищо не остана.

Познавам собственика на „Фактор Друк“ лично. Сергей Яковлевич, дръжте се. Какво друго мога да кажа…

Хайде утре всеки от нас да купи книга. Каквато и да е, само да е отпечатана в тази печатница. Така поне малко ще подкрепим хората, които работят там.

Трябва ли да уточнявам, че нито в този цех, нито наблизо не е имало нито един „военен обект“? Вече няма нужда, нали.
Боли. Но няма да се уморя да повтарям: к*р за вас, а не Харкив.

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка Анна Гин.

Превод Валентина Ярмилко