Къде е Пеевски?

Това е удачен въпрос предвид факта, че драгият зрител бе свикнал да го вижда всяка вечер в централната емисия, ангажиран с теми от снегорина до левчето за бензина. Още по-удачен е, защото от близо месец страната е в режим предизборна кампания, а съпредседателят на ДПС наскоро даде заявката: "Готови сме да управляваме". Както и "Ние ще решаваме кой може да управлява, кой може да е премиер, кои да са министри и ще решаваме дали искаме или не искаме да дадем нашата подкрепа."

Социологията отрежда на санкционирания от САЩ и Великобритания за корупция депутат личен рейтинг от между 6 и 8 на сто. Показва разделение в симпатиите към него и вътре в самата партия, която съпредседателства. Но пък Движението се бори за второ място на изборите за национален парламент - в рамките на статистическата грешка - с още две формации. Тоест, излиза, че мобилизацията е по-силна от лидера на национално ниво.

И въпреки това, за партия с амбиция да е втора политическа сила и със заявката да управлява, в публичния дебат го няма ДПС, няма го Пеевски, няма го и другият съпредседател (в случай, че някой е забравил, че има и такъв) - Джевдет Чакъров. 

По данни на "Отворен парламент" за първите 20 дни на предизборната кампания Движението е сред последните в класацията на платците за медийни услуги. Похарчило е едва 11 733 лв. и то за вот 2 в 1. За сравнение ГЕРБ е заделила близо 200 000 лв., ПП-ДБ близо 170 000 лв., "Възраждане" близо 150 000 лв. и т.н. А остават още дни.

Това идва да каже (всъщност видимото), че ДПС и нейните кандидати, в т.ч. съпредседателите, които водят листи в страната (Чакъров и за Европейския парламент), нямат нужда от изява. Защо?

1. Що се отнася до лидерите, единственият, говорил пред медия в интервю, е Чакъров. Пеевски се задържа в комфортната зона "прессъобщения" и "изявления на крак" пред пленарната зала в парламента, където свежда позиции (и често епитети), и заради наложения от този парламент рестриктивен достъп на журналистите, си тръгва в момента, в който сам прецени. Всяка една по-дълга форма на медийно участие, поставя (съ)лидера на ДПС в рискованата ситуация да бъде питан за това как от скромен притежател на скромен "Опел" стана милионер, "10" ли е "Д.П." или обратното, каква медийна политика налагаше като собственик на вестници, какво стана с "Булгартабак", има ли влияние върху "големите" в съдебната система и държи ли чрез нея в зависимост политици и пр., и пр. Така че Пеевски надали някога ще бъде видян да дава интервю - независимо дали предизборно или не.

2. Демонстрация на превъзходство. Това е и една от причините за отсъствие на лидерски дебати в българската кампания изобщо. Справка - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който измина дълъг път от тропането на вратата на Министерския съвет в опит да предизвика Сергей Станишев на дебат, до стрийма от пълните зали из страната, демонстриращ завидна за всяка една партия хореография.

3. Риск от гаф. Тук няма какво толкова да се каже. Всяка партия или кандидат калкулират риска на живото предаване, макар на везната да е въпросът "Ако си готов да управляваш, от какво се страхуваш?". И все пак, секунда невнимание ала доклад на службите, "размахан" в национален ефир, може да промени историята. 

Разбира се, валидна остава и хипотезата кандидатът да няма добър изказ, богат речник, да не разбира изобщо от темата, да е "калинка", да е с тъмно минало, или просто да има сценична треска. В случая с ДПС партията не страда от липса на кадри с изказ и познания. Страда обаче от липса на налагане на лица, чиято потенциална популярност може да се озове на крачка от еманципацията. Справка: Касим Дал, Корман Исмаилов, дори Лютви Местан. Изключение на този вот са кандидатиите на ДПС за ЕП, които все пак дават интервюта. От партията обаче не изпращат хора в тв дебати, макар форматите масово да са безплатни.

4. "Говорим само с нашите". Така изглежда кампанията на ДПС, особено на тези избори. Ако отворите официалния сайт на партията, ще ви посрещнат ликовете на Пеевски, Пеевски и... Пеевски. Човекът, който не ходеше на работа, сега ходи из народа, но в контролираната среда на населените места с традиционните си избиратели. От време на време ще прочетете и позиция на "председателя" (сякаш втори няма), но тя не е нужно да е част от кампанията - медиите я ретранслират ежеминутно. Доброволно и безплатно.

Изводът: ДПС има своя мобилизиран електорат и въпреки заръката на почетния председател, не изглежда като да има намерение да обясни и на останалия защо е готова да управлява. Съдейки по последните социологически проучвания - той ѝ е напълно достатъчен, за да влезе във властта и без да говори в неконтролирана среда.