Общите задължения на държавните и общински болници са нараснали през първото тримесечие на 2024 година и вече надхвърлят 800 млн. лева. Това става ясно от представени данни от служебния министър на здравеопазването Галя Кондева в отговор на питане на народен представител. Трупането на дългове е тревожно дори на фона на намаляването на просрочените им задължения и поставя редица въпроси за финансирането и управлението на болниците у нас.

Данните на Министерството на здравеопазването от последните няколко тримесечия показват, че след постепенния спад на дълговете след края на 2022 година, лечебните заведения за болнична помощ само за последните 6 месеца са натрупали допълнителен дълг от около 100 млн. лв. Това са задължения към доставчици за дейности, стоки и услуги, които болниците купуват на пазара, но не  успяват да изплатят навреме.

Дълговете на държавните болници достигат 623 млн. лв., а на общинските – 205 млн. лв. Това е очаквано, тъй като държавните болници са с много по-голям капацитет и извършват значително по-голям обем дейност в сравнение с общинските. Най-големи задължение от държавните болници са натрупали УМБАЛ „Александровска“ (65 млн. лв.), УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (64 млн. лв.) и УМБАЛ „Св. Георги“ (56 млн. лв.). Това са и най-големите по брой легла и персонал лечебни заведения за болнична помощ у нас. При общинските болници тези с най-големи задължения са КОЦ Пловдив (близо 27 млн. лв.), КОЦ Бургас (близо 15 млн. лв.) и СБАЛО „Св. Мина“ (11 млн. лв.) – отново едни от най-големите общински лечебни заведения.

По отношение на просрочените задължения първенството държи врачанската МБАЛ „Христо Ботев“ (8,2 млн. лв.) – същото лечебно заведение, което държавата се опитва да спасява в началото на април чрез увеличение на капитала на дружеството. Държавни болници със значително ниво на просрочията са и МБАЛ „Александровска“, МБАЛ „Лозенец“ и НКБ – всяка с по над 7 млн. лв. просрочени задължения. От общинските болници тези с най-високо ниво на просрочия са МБАЛ Поморие, СБАЛО Хасково и МБАЛ Тутракан.

Видно е, че трупането на дългове е проблем на финансовото управление на лечебните заведения, произтичащ основно от модела на клиничните пътеки, като това тежи в по-голяма степен върху големите болници със сложна дейност. При тях често се струпват случаи на пациенти в тежко състояние с необходим по-дълъг престой и лечение, което увеличава разходите на болниците, докато приходите се определят от една и съща фиксирана цена на пътеките. Разрешаването на проблема с дълговете често изисква намеса на принципала – министерството или общината, които покриват задълженията към кредитори чрез допълнителни вноски за увеличаване на капитала, но не могат да решат противоречието, вътрешно присъщо на механизма на финансиране. Принципалът обаче рядко пристъпва към смяна на управителите на болниците в затруднения. Това в съчетание със спорадичното спасяване на тежко задлъжняло лечебно заведение подава ясен сигнал към управителните му органи – че няма никакво значение как се ръководи едно публично дружество, какви са неговите резултати и дали се предприемат действия по намаляване на предпоставките за допълнително задлъжняване.

С други думи – ако искаме трупането на дългове да спре, а задълженията да започнат да намаляват, трябва да обмислим промяна както в плащането на болниците (например чрез въвеждане на диагностично свързани групи, плащания, базирани на резултатите или друго), така и в здравната карта. И едновременно с това –  силно подобряване дейността на спешната помощ и засилване на профилактиката и превенцията на заболявания. В противен случай ще се чудим как да спасяваме поредното закъсало лечебно заведение, докато системата се задъхва от болнична дейност, а разходите на касата продължават да растат.

Институт за пазарна икономика