Гледах внимателно. Три часа по-късно си мисля, че по-добре да бяха пуснали министърката на спорта. Пак нищо нямаше да научим, но поне щеше да е забавно.

До един момент изглеждаше, че новините от срещата на Пламен Орешарски, Сергей Станишев и Лютви Местан с медиите са три – остър завой в земеделската политика, индустриализация без държавни пари и най-после... по-ясна позиция за Украйна.

Ах, тези биволици

Докато слушах Лютви Местан, в главата ми се явиха биволици. Много биволици, които дават мляко, от млякото се произвежда моцарела, а от моцарелата българските селяни забогатяват. Проблемът обаче не е в моята глава. Преди 12 години политическият създател на г-н Местан обяви мащабна сделка с Ислямската банка за милиарди долари, в резултат на която в България трябваше да пристигнат 12 хиляди биволи. После знаете – мляко, моцарела, много пари...

Местан обяви радикална промяна в системата на подпомогане на земеделските производители, за да не отиват 90% от парите в 6% едри производители. Лидерът на ДПС обеща по 1250 евро на малките стопанства, вместо сегашните 35-40 лв. на декар. Днешното статукво той нарече „южноамерикански модел“ и го нарече грешка.

Нямаше кой в залата да му припомни, че от 2001 до 2005 година министър на земеделието е Мехмед Дикме, а от от 2005 г. - до влизането в Европейския съюз през 2007 г., министър беше Нихат Кабил. И двамата бяха представители на ДПС. Ще го кажа направо, за да няма неразбрали – ако някой е недоволен от модела на разпределяне на помощите в земеделието, да се сърди на ДПС.

Същата партия обяви преди десетина години и Програма за развитие на алтернативно земеделие в Родопите, според която планината трябваше да бъде осята с лешници, капини и малини. И пак много пари за хората. Е, нито биволиците, нито капините са факт. Защо да не обещаем поредната бомба?!

Ще строим завод

Пламен Орешарски обяви реиндустриализацията като приоритет.

„Правителството няма да прибягва до пряко инжектиране на бюджетни средства в каквито и да е предприятия", уточни премиерът. Звучи ясно и пазарно логично. На какво да повярваме обаче? На думите на премиера или на действията на икономическия му министър?

Тънкият момент е, че премиерът използва израза „бюджетни средства“, нищо че беше попитан генерално дали ще налива държавни пари в закъсали предприятия. Парите на държавните фирми технически не са бюджетни средства, но отново са пари на данъкоплатците.

Министър Драгомир Стойнев вече действа под пълна пара и Българският енергиен холдинг създаде специална компания, която да изкупува мъртви фирми от частните им собственици. Дори спомена предвидената сума - „около 50 милиона“. „Химко“ и „Ремотекс Раднево“ вече са на опашката. Така пропазарната декларация на Пламен Орешарски всъщност е завеса от думи, зад която парите на данъкоплатците ще потекат към собствениците на някои фирми.

А „Южен поток“ и Украйна?

Истина е, че Пламен Орешарски спомена думата „Украйна“, но можеше спокойно да не го прави, защото по никакъв начин не изясни каква е позицията на българското правителство.

"В тази доста конфронтационна среда между Русия и ЕС, нашата позиция трябва да бъде по-балансирана", каза премиерът на страна, която все пак е от едната страна на спомената везна – поне от 2007 г. насам.

Министър Вигенин декларира в Киев, че признава новото правителство на Украйна, но началникът му днес обясни, че го изпратил, само за да защити българското малцинство. А когато съдбата на газопрода „Южен поток“ изглежда все по-неясна, Пламен Орешарски бе също толкова неясен - „следим най-внимателно всяко развитие“.

Към трите неновини се добавя и изненадващото предложение на Лютви Местан към медиите сами да си напишат закон, а те двамата със Станишев да го внесат в Народното събрание. Не стана ясно защо този път го изисква от главните редактори. Предишния път Йордан Цонев и Делян Пеевски успяха и сами да се справят, като написаха техния „закон срещу офшорките“, включително и в медиите. 

А сега отговор на първия въпрос - Защо точно тази форма си избраха? Не са прави тези, които ги обвиняват в копиране на Путин. Важна е формата, а не името - дори и Мутин да го беше измислил, най-удобното нещо за хората от властта е да отговарят на поредица от различни въпроси, без връзка помежду им и без възможност да бъдат репликирани. Удобна форма, с чиято помощ можеш да говориш наистина каквото си искаш.