Откакто президентът Макрон свика нови избори за Национално събрание след слабото представяне на неговата партия и рекордните резултати на крайнодясната партия RN на Марин льо Пен на европейските избори, в страната цари хаос. Самият Макрон говори за предстояща "гражданска война".

Според Nouvel Observateur президентът е заложил грешно: той не е очаквал разединената левица да се обедини толкова бързо и да измести партията на Макрон на трето място в социологическите проучвания. Може да се случи така, че партията на Макрон дори да не стигне до втория тур в 500 от общо 577 района.

Как стигна дотук?

Фактът, че Макрон беше принуден да свика нови избори се дължи най-вече на един човек, чието лице в момента е по всички списания: Жордан Бардела. 28-годишният водещ кандидат на Националното събрание успя да спечели най-вече младите избиратели: за него гласуваха над 30 % от традиционно левите хора на възраст между 25 и 34 години.

Бардела е роден през 1995 г. в семейството на родители с алжирски и италиански корени и израства в парижка баничарница. Бардела, който има връзка с една от внучките на Жан-Мари Льо Пен, моделира външния си вид по примери на модели като Ив Монтан. В класацията на най-популярните французи през 2023 г. Бардела е на 30-о място, което го прави най-популярният политик във Франция, като над един милион французи го следват в Tiktok. Той е разработил своя собствена форма на имиджова пропаганда за социалните медии:

В кратки клипчета се вижда как Макрон или кандидатите му се запъват, после Бардела казва нещо остроумно, гръмка музика, френски знамена, няколко емотикони и посланието е готово: "този говори ясно, този е един от вас".

Макрон, който беше само на 39 години, когато беше избран през 2017 г., и на когото се гледаше като на младежки претендент за истаблишмънта, само седем години по-късно е представен като старец от ancien régime, който скоро ще бъде наследен от 18 години по-младия Бардела.

Докато в Америка двама крехки на вид пенсионери се борят за президентския пост, настоящата френска политика се определя от поразително младо поколение: Сегашният министър-председател на Франция Габриел Аттал е роден през 1989 г., Мари Тусен от Зелените - през 1987 г., а Франсоа-Ксавие Белами, заместник-председател на Републиканската партия - през 1985 г.

От тях се откроява само Жан-Люк Меленшон, 72-годишният основател на France Insoumise, който доминираше в лявата политика на Франция след разпадането на социалистите. Меленшон е открито антиевропейски, антигермански и антиционистки настроен. Неговото движение - което е по-скоро фенклуб, отколкото партия - е част от новия политически съюз, който се събра след разпускането на Националното събрание под име, напомнящо за лявото правителство на Народния фронт от 30-те години на ХХ век: Nouveau Front Populaire.

Последните предизборни проучвания дават на РН 34%, на новия Народен фронт - 28%, а на лагера на Макрон - едва 20%. Поради мажоритарната избирателна система не може да се изключи победа на Бардела.

Ще има ли протести срещу него пред централата на партията RN на улица "Мишел-Анж" в елитния 16-и район? Няма - може би и защото не бихте разпознали централата на партията, дори ако стоите точно пред нея. Партията се помещава във функционална сграда, наподобяваща бункер, в непосредствена близост до магазин за замразени храни.

Новият ляв алианс се противопоставя на новата форма на пропаганда, с която Бардела успява да се справи, с почти носталгични, проектирани от художници плакати и призиви за демонстрации. Бардела е прехвърлил кампанията си изцяло в интернет; може би вече изобщо не е необходимо да се появява публично, тъй като лицето му, подобно на попзвезда, така или иначе може да се види на всяка вестникарска будка.

Известният журналист Силвен Бурмьо е раздразнен от медийния култ към Бардела:

"Той е фотогеничен, версия за младите, точно както Марин льо Пен е версия за избирателките. Но Бардела е кух, той е холограма на Тикток без никаква индивидуалност", казва журналистът пред „Нойе Цюрхер цайтунг“.

Бурмьо смята, че медиите са отчасти виновни за възхода на РН:

"На политическите журналисти в тази страна им липсва критичен дух по един почти жесток начин", казва той и добавя, че те просто са отразявали предполагаемата "нормализация" на Марин льо Пен, вместо да я подлагат на критични въпроси.

Преди всичко обаче много млади хора, особено тези с по-високо образование, които традиционно гласуват за леви или либерални партии, изобщо не гласуваха. Много зависи от това дали сега те ще се решат да гласуват.

Освен това Макрон разтвори контраста между дясно и ляво "в полза на олицетворяваната от него алтернатива на Льо Пен или на останалия свят". И хората, които са недоволни от него, автоматично ще гласуват за РН или изобщо няма да гласуват.