Пътят на Делян Пеевски към санкциите по закона "Магнитски" свидетелства за рядък талант за изграждане на сложни бизнес и търговски схеми и задкулисна комбинативност, често на ръба на закона, които, според американското правителство, преминават и отвъд него.

Тези неща не биха могли да просъществуват дълго време без съдействието на държавни институции и други влиятелни личности. В част от дружествата и инициативите, които контролира, Делян Пеевски рядко присъства като краен собственик или дори като видим фактор.

През всичките години, в които е на публичната сцена, съпредседателят на ДПС, който тази седмица ясно заяви претенцията си да бъде единствен лидер на партията си, традиционно е подценяван от обществото. И така, докато неизменно изкачи върховете на политиката и бизнеса в България.

Бяла спретната сграда с две кантори в нея 

На улица „Позитано“ в София, само на метри от централата на ДПС, се намира сграда, облицована с бял мрамор, в която има две нотариални кантори.

Едната е на нотариус Весела Ивчева, заверила сделките за прехвърлянето на имуществото на семейство Златанови от разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“. Три месеца преди обявяването на първите санкции по закона „Магнитски“ през 2021 г., при нея е изповядана и смяната на собствеността на дружеството „БЛ Ритейл Риъл Естейт“ ЕООД, на чието име се водят над сто имотни единици, част от които свързвани през годините със съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. Сред тях са знакови сгради като хотел „Берлин“ и бившия Дипломатически клуб. Дружеството, което ги закупува, води началото си от „Булгартабак“.

При нотариус Ивчева е сключена и повече от една сделка със символа на социалистическата журналистика в България - Полиграфическия комбинат (превърнал се впоследствие в дом на вестниците "Труд" и "24 часа", когато собственикът им е германската компания ВАЦ, до 2010 г.), като се започне още от септември 2014 година.

Подписът и печатът ѝ могат да се видят и върху цесии на контролираната от адвоката на Пеевски Александър Ангелов офшорка „Виафот Лимитид“ за оръжейния завод „Дунарит“ АД от периода 2016-2017 година.

Полиграфическият комбинат на бул. Цариградско шосе е един от символите на социалистическата журналистика.

Специализираното издание „Правен свят“ също оценява по достойнство професионалните качества на Весела Ивчева и през 2018 г. я отличава като „Нотариус на годината“. Юридическият сайт, който съдържаше изобилие от информация за пресечните точки на интересите на Главна прокуратура и съдебната система, и бизнес кръга на ДПС, беше свален от интернет броени дни след обявяването на американските санкции през 2021 година.  

Другата нотариална кантора в сградата с бял мрамор на ул. Позитано, намираща се в съседство с централата на ДПС, е на Седифе Мехмедова. На 25 януари 2023 г. тя парафира банковата молба за заличаване на договорни ипотеки на санкционираното от Вашингтон дружество „Интръст“ ЕАД, официална собственост на Делян Пеевски.   

Имотната и медийната сделка преди санкциите

Като притежател на впечатляващия портфейл с имоти на „БЛ Ритейл Риъл Естейт“ на 25 март 2021 г. е вписан 30-годишен мъж. Симулативните сделки се доказват изключително трудно, но справка в Имотния регистър показва, че едва две години по-късно купувачът успява да стане притежател на жилище като физическо лице в съсобственост с друг човек.    

През декември 2023 г. Делян Пеевски отрече да има нещо общо с тази транзакция. Като депутат той не е декларирал подобни активи.

Само три дни преди имотната сделка – на 22 март, в Търговския регистър е отразена и продажбата на официалната медийна собственост на съпредседателя на ДПС. Тя е съсредоточена в дружеството „Вестник Телеграф“ ЕООД, а негов управител тогава е дългогодишният мениджър на официални компании на Пеевски Александър Георгиев.

Емил Деведжиев, който продава „БЛ Ритейл Риъл Естейт“ на 30-годишния мъж, е управлявал фирми, които никога не са били обявявани като официална собственост на политика. През 2020 г. Деведжиев сменя Александър Георгиев в управлението на „Автотранс-Средец“ ЕООД и „ИНТ СТ“ ЕАД след продажбата им от контролиращото ги дружество - санкционираното по-късно "Интръст". Към момента Георгиев все още е свързан като управител с "Интръст". В миналото той е бил и в медийните компании на семейството на съпредседателя на ДПС, като многократно е влизал в дружества на мястото на майка му Ирена Кръстева.

Тогава медийната собственост на Пеевски премина в ръцете на „Нет инфо“ ЕАД, контролирана от „Юнайтед груп“. В Сърбия, където е основана, предимно проправителствени медии обвиняват компанията, че управлява активи на политик от опозицията, представяйки се за техен собственик. От „Юнайтед груп“ отричат твърденията, обяснявайки ги с дългогодишния си конфликт със сръбското правителство и държавната „Телеком“.

Интересно съвпадение е, че международната лобистка компания „Highgate“, базирана в Лондон, представлява интересите на „Юнайтед груп“. Консултантската фирма е основана през 2020 г. от Томас Еймонд-Ларитас, който през 2003 г. е официално назначен за съветник по евроинтеграцията на тогавашния български премиер Симеон Сакскобургготски. Това е времето, в което политическата кариера на Делян Пеевски започва. През 2016 г. Биволъ споменава името на Еймонд-Ларитас около международната комуникационна кампания на Ирина Бокова за избирането ѝ за шеф на ООН. По-късно през същата година ДПС настоя за оставката на второто правителство на Бойко Борисов заради подкрепата му за Кристалина Георгиева, за сметка на Бокова.

Пътят към „Магнитски“

Как точно се стигна до санкционирането на Делян Пеевски по американския закон „Магнитски“ на 2 юни 2021 година?


 

Тогава Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) обяви многобройни мотиви за решението си. Сред тях са редовно директно и индиректно участие в корупция, използване на влияние и подкупи, упражняване на контрол върху институции и сектори, негативно влияние върху политическия процес, осигуряване на политическа подкрепа и положително медийно отразяване, корупция, съпътстваща продажба на български документи, подкупване на държавни служители, незаконно присвояване на държавни активи и експроприация на частни активи.

Документите от делото „Пеевски срещу Йелън“, заведено от съпредседателя на ДПС през 2022 г. в окръг Колумбия, показват, че същинските доказателства срещу него, с които американското правителство казва, че разполага, са засекретени. В един от малкото публично достъпни документи – доказателство № 13, се цитират публикации на Радио България и списанията „Форбс“ „Политико“ и „Икономист“, в които се разказва за затварянето на КТБ, отношенията между Делян Пеевски и Цветан Василев, фамилната медийна империя на съпредседателя на ДПС, „Булгартабак“ и пр.

Още през 2017 г. бившият собственик на Корпоративна-търговска банка (КТБ) Цветан Василев обяви публично, че е подал сигнал към американското правителство срещу Делян Пеевски и Сотир Цацаров. Източник разказва, че през същата година бивш правителствен служител, работещ за наетата от Василев американска консултантска фирма Jefferson Waterman International (JWI), се е опитвал да привлече медийно внимание към усилията за санкциониране на тогавашния депутат от ДПС. Източникът коментира лаконично, че тогава интересът към темата не бил голям.

Цветан Василев заяви по телефона от Белград, че още през май 2016 г. наети от него американски адвокати са направили презентация за корупцията в България в Държавния департамент. Като бивш собственик на банката, осигурявала директно и индиректно финансиране за фамилната империя на семейството на Пеевски, показанията му носят повече от символична стойност.

„Всеки си е разказал своята история“

 „Това едва ли са били единствените документи, които Министерство на финансите е взело предвид“, коментира Василев сега пред Клуб Z.

Бившият банкер настоява, че основната причина за налагането на санкциите срещу Пеевски е „експроприация на частни активи“. И посочва като пример за това част от активите на банката, която е управлявал. Бившият финансист от години обвинява настоящия съпредседател на ДПС за затварянето на КТБ.

На 13 юни 2014 г. прокуратура и полиция нахлуха в банката, а медийното отразяване на акцията доведе до образуване на опашки от хора пред клоновете ѝ. БНБ тогава не осигури ликвидност, както направи за други български банки, попадали в особена ситуация, а постави финансовата институция под специален надзор. В крайна сметка на 22 април 2015 г. КТБ беше окончателно обявена в несъстоятелност.   

Делян Пеевски и ДПС отказаха да коментират темата.

Цветан Василев Снимка Архив

През 2020 г. Атанас, Пламен и Христина Бобокови, както и Миню Стайков също наеха американски лобисти. А управляващият съдружник на представляващата ги Alexandria Group International Маршъл Харис заговори пред „Дневник“ и „Капитал“ за пленената държава и за съюза между Делян Пеевски, Бойко Борисов и Иван Гешев.

 „И да е имало някакви контакти, не може да се говори за координация“, коментира Цветан Василев взаимоотношенията между българите, за които се предполага, че са се обърнали към американското правителство.

„Шест години мен ме мачкаха, бизнесът си мълча и след това, като са стигнали до тях…“, допълни той.

Бившият собственик на КТБ заяви, че няма представа какво може да е било съдържанието на сигналите на останалите българи към американските институции.

„Всеки си е разказал своята история. Но центърът на злото и методите са едни и същи. Цялата организация е една и съща“, каза той.

Как сигналът на „Протестна мрежа“ беше опорочен

Николай Стайков от Антикорупционния фонд, който е един от вносителите на сигнал до българската прокуратура от 25 февруари 2014 г. срещу Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков казва, че по онова време прокуратурата е измамила и 13-те инициатори на жалбата, и българското общество.

„Тогава Сотир Цацаров още на следващия ден раздели сигнала ни на три части и обяви, че той се разследва. В продължение на няколко месеца Цацаров разказваше всеки ден или поне всяка седмица как работят по него.

Когато отворих делото „КТБ“, се оказа, че са ни излъгали.“

Разследващият журналист обяснява, че месец след техния сигнал в прокуратурата е бил депозиран още един по-кратък с подобна насоченост. Въпросният документ, с който Клуб Z разполага, е от човек, представящ се като служител на търговска банка, който алармира за неспазване на регулациите за лошите кредити и „смущаващи неща в банковата дейност, които забелязвам да се случват през последната близо година.“

Единственото име, което жалбоподателят споменава, е на тогавашния подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор, Цветан Гунев, срещу когото по-късно бяха повдигнати обвинения (той и до днес е един от 18-имата по т. нар. мегадело КТБ, което цикли безнадеждно на първа инстанция - бел. ред.).

Николай Стайков, Антикорупционен фонд. Снимка Веселин Боришев

В стила на Пепи Еврото 

Още в деня на получаването на споменатия втори сигнал - 27 март 2014 г. - обвинението разпорежда образуване на досъдебно производство по него срещу неизвестен извършител за тежко престъпление, показват документи от делото „КТБ“. Върху част от тях, освен прокурорите, се е подписвал и тогавашният шеф на Следствения отдел към Софийската градска прокуратура Петьо Петров - Пепи Еврото, главният герой от „Осемте джуджета“.

„Стилът на Петьо Еврото лъсва отвсякъде“, казва Стайков за "сламения" сигнал и за първоначалната роля на следователя по казуса „КТБ“, който по-късно си прави отвод.

Друг свидетел - днешната шефка на Софийска градска прокуратура Илиана Кирилова - е разказала как цялата документация по делото „КТБ“ първоначално е била съхранявана в кабинета на Пепи Еврото, посочва журналистът.

Той е категоричен, че прокуратурата изобщо не е работила по сигнала на „Протестна мрежа“, а по втория сигнал - от март 2014 година.

„За 3 часа този документ е минал през 5 бюра и са му сложени 5 подписа“, обяснява той.

Цветан Василев каза, че в края на 2022 г. вътрешен човек от структурата на "Осемте джуджета" се е свързал с американските власти и е дал информация за схемата.

„Черна кутия за нас“

Стайков потвърждава, че Антикорупционният фонд е участвал в т.нар. Civil Society Input, която е част от процедурата по американския закон „Магнитски“. Организацията е поела ангажимент да не разкрива за кои лица и по какви точно теми е предоставяла експертизата си, разказва той.

„При процедурата за санкциите по „Магнитски“ официално има първоначален етап, който се нарича Civil Society Input. При този механизъм експерти и граждански организации могат да правят предложения.

По-голямата част от него се състои от общи анализи на цялостното положение, борбата с корупцията, могат ли институциите да се борят с нея и каква е ситуацията, която да обоснове или изцяло да отхвърли необходимостта от санкции. Това е първият етап.

Вторият етап е кой би могъл да попадне в тези санкции.“

Николай Стайков подчертава, че няма организации, за които той да знае, че след това са получавали обратна връзка от американска страна.

„След това не се знае какво става, какво е събрано като доказателства, по какво се е работило и т.н. Това е черна кутия за нас - американските институции не дават обратна връзка.“  

Цветан Василев споделя същите впечатления от комуникацията си с властите отвъд Океана. „Американците не дават отчет дори и на подателите на сигналите“, каза той.

След обявяването на първите американски санкции по „Магнитски“ през 2021 г. българските институции на практика не направиха нищо друго, освен да изготвят списък на свързани със санкционираните лица фирми. Логично, там липсваха имената на дружества, които нямат директна юридическа връзка със засегнатите от мерките, но бяха контролирани от тях. Накрая през 2022 г. съдът отмени като незаконен „черния списък“, изготвен от НАП (която по това време вече е на подчинение на Асен Василев, а не на правителствата на ГЕРБ. Ирена Кръстева бе една от активно - и в крайна сметка успешно - атакувалите списъка в съда - б.р.).

Настояването на тогавашния главен прокурор Иван Гешев за споделяне на доказателства за санкционираните от страна на Съединените щати не би могло да доведе до резултати, дори и да беше прието, и ако българското обвинение имаше намерение действително да разследва Пеевски. Причината за това е, че материалите едва ли са събирани по българското законодателство, заради което и не могат да се използват в български съд.

Две седмици след налагането на първите санкции срещу българи по „Магнитски“ фирмата „БЛ Ритейл Риъл Естейт“, която 9 месеца преди обявяването им започва да изкупува десетки имоти, част от които са свързвани от медиите с Делян Пеевски, е получила два отказа за вписване в Търговския регистър. От Агенция по вписванията отказаха достъп до мотивите за решенията, позовавайки се на законови ограничения. 

Друг запознат с темата за санкциите, който пожела да остане анонимен, заяви, че в момента, 3 години след обявяването на първите мерки по „Магнитски“, ситуацията в България е много по-лоша, отколкото е била през 2021 година. „Не е виновен Пеевски, виновно е обществото“, коментира и Цветан Василев от Белград.

Американските рибари и Пеевски

Едно скорошно решение на доминирания от консерваторите американски Върховен съд вероятно ще наклони поне временно везните в полза на съпредседателя на ДПС. Става въпрос за отменянето на 28 юни на т.нар. доктрина „Шеврон“ с 6 на 3 гласа. В края на януари делото „Пеевски срещу Йелън“ беше спряно до произнасянето на Върховния съд именно по жалбата на рибари на херинга срещу прецедента „Шеврон“.

Съдия Таня Чуткан разглежда делото "Пеевски срещу Йелън". Снимка: АП
 

Казусът от 1984 г., кръстен на петролната компания, позволяваше на федералните агенции като OFAC да предоставят на съда мотивирани становища, тълкуващи неясно законодателство. С този аргумент американското финансово министерство настояваше, че санкциите по „Магнитски“ не подлежат на съдебен контрол.

Сега адвокатитe на Пеевски от кантората „Морган Люис“ могат да поискат разглеждане на жалбата на клиента им по същество. Те могат и да настояват да получат най-малкото частичен достъп до доказателствата срещу него. До каква степен това ще се случи, зависи и от съдийката по делото - известната със своята принципност Таня Чуткан, която се занимава и с обвиненията за намесата на Доналд Тръмп в президентските избори през 2020 година.