Вторият мандат за съставяне на правителство изглежда с не по-малко предизвестен край от третия, така че просто остана да се избере дата за шестите извънредни парламентарни избори (без да броим отминалите президентски, местни и европейски).

От "Продължаваме промяната-Демократична България" опитаха да защитят досегашното си (само)реноме на успели на два пъти да съставят кабинет в трудни условия, като предложиха нова, почти невъзможна за изпълнение формула, също толкова екзотична, колкото предходните. Отлагането на връчването на мандата с около три месеца, докато седем приоритетни за обединението закона придобият завършен вид, прозвуча като мисия невъзможна още с лансирането на идеята преди ден, за да се затвърди днес, че е такава. "Офертата" на ПП-ДБ няма твърдо математическо мнозинство в парламента. Нито идеологическо. И така само часове след представянето ѝ, тя вече събра отказите на ГЕРБ, "Възраждане", "кръгът Пеевски" в ДПС, "Има такъв народ". БСП ще мисли, ДПС на Доган ще изчаква, а "Величие" вече не е величина.

Надали някой има съмнения, че същата обречена съдба ще споходи и третия мандат.

Защо тогава ПП-ДБ изобщо напъна планината, за да роди тя мишка? 

1. Извън зоната на комфорт - предизборно

Първото и най-логично обяснение е старт на предизборната кампания, като останалите участници трябва да бъдат извадени от зоната си на комфорт.

ПП-ДБ заложи на практика в тези седем закона основните си и до момента приоритети, първенството от които заема смяната на членовете на Висшия съдебен съвет, Висшия прокурорски съвет, Инспектората към ВСС и Комисията за противодействие на корупцията. Т.е. ако не си с нас, значи си "за" корупцията, "дълбоката държава", овладяната съдебна власт и т.н. Това послание основно трябваше да е насочено към фракцията на Пеевски. Но и към Бойко Борисов, който към днешна дата изглежда повече от облекчен, че се е отървал от правителство със санкционирания по "Магнитски", провесен на шията му.

Но най-вече - това послание е към избирателите на ПП-ДБ, половината от които отказаха да ги подкрепят през юни - след (не)коалицията с ГЕРБ и легитимирането на Пеевски като лицето, което задава тон на държавните дела, преживяло е катарзис, все по-приемливо е за работа и е всеобщ публичен говорител.

2. Реално намерение

Войната в ДПС и все по-приемливото партньорство с неизчегъртания Борисов предпоставят и хипотезата обединението напълно реално да е считало втория мандат като възможен. Това - в добавка към отказа на всички останали парламентарни сили да подкрепят мандат на Движението, заявено много преди разпада на парламентарната му група, което го прати четвърта сила в НС. Т.е. да сработи механизъм всички срещу Пеевски.

За сериозността на това намерение свидетелства и решението на Националния съвет на "Да, България", в което се говори за недопускане на възможността Пеевски да "презареди". Разбирай, групата му (оредяла наполовина) да бъде поставена в изолация, да няма доскорошните си лостове за влияние, от нея да не зависят никакви мнозинства и никакви милиони, разпределени към определени региони, с които (съ)председателят пазарува лична подкрепа.

Това има резон с оглед непредвидимия изход на войната "почетен срещу непочетен председател". Пеевски и кохортата му все още рейдърстват в ДПС, а съдейки по публичните им изяви, подготвят и компроматна война срещу хората на Доган.

Така че към днешна дата не е ясно кой ще надделее в Движението. Както и кой ще реди следващите депутатски листи. ДПС на основателя вече декларира евентуална подкрепа за ПП-ДБ, докато "феноменът" - че Догановите депутати повече няма да помиришат парламент.

Ще проима ли разговор?

Първата реакция на идеята на ПП-ДБ бе тази на президента Румен Радев и също не е изненадваща. Радев посочи, че предложението излиза извън полето на Конституцията в частта връчване на мандати и влиза в това на законодателната власт.

Сходна бе и тази на ДПС на Пеевски: как една декларация за подкрепа ще предпостави изхода от законодателство на две четения (?!).

Прокрадна се обаче нова нотка - на възможните бъдещи разговори, каквито очевидно липсват от години насам, за да сме в спирала от избори. Макар ГЕРБ категорично да отрече подкрепа за втория мандат, остави врата за след евентуалния вот. Същото важи и за опърничавата ИТН, както и за временното ръководство на БСП. Дори "Възраждане" опита да спазари подкрепа - срещу втория си референдум против еврото.

Немислим ли е диалогът в 51-вия парламент, за чието избиране изглежда само остава да се определи дата, ще проличи още от предизборната кампания. 

Тон засега зададе само съпредседателят на ПП Кирил Петков. За да нападне ГЕРБ, че щом не подкрепя декларацията, значи е "за" корупцията. (Виж т. 1).