Удари на метеорити са причината за разредената атмосфера на Луната, предаде Ройтерс, позовавайки се на данни от ново проучване. 

Астронавтите на НАСА, станали първите хора, стъпили на естествения спътник на Земята през 60-те и 70-те години на миналия век, откриха непозната дотогава особеност на Луната. Оказа се, че там има атмосфера, но доста разредена.

Взетите от тях проби сега разкриват основния физичен процес за това.

Чрез анализ на изотопи на два елемента - калий и рубидий, в девет малки проби от повърхността, взети при пет мисии "Аполо", изследователи установиха, че лунната атмосфера се е образувала и се поддържа основно от въздействието на малки и големи метеорити, удрящи се в естествения спътник на Земята.

Тези удари "предизвикват високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий. Това води до разтопяване и изпаряване на скалите на лунната повърхност, подобно на начина, по който се изпарява водата, освобождавайки атоми в атмосферата", обяснява планетарният учен от Масачузетския технологичен институт и космохимик Никол Ний. Той е водещ автор на изследването, публикувано в изданието Science Advances.

Лунната атмосфера е изключително разредена и технически се класифицира като екзосфера. Това означава, че атомите не се сблъскват помежду си, тъй като броят им е прекалено малък. За сравнение Земята има плътна атмосфера, отбелязва Ройтерс, на която се позовава БТА.

Снимка БТА

Мисиите "Аполо" са били екипирани с инструменти, които са открили атоми във въздуха, припомня още Ний.

Луната постоянно е атакувана от метеорити - в началото на своята история от големи, образували видимите кратери върху повърхността ѝ, а напоследък - и от по-малки, включително микрометеорити с размер на прах. Някои от атомите, изхвърлени от тези удари, излитат в Космоса. Останалите остават над повърхността в атмосферата, която редовно се попълва с нови метеорити, обясняват учените.

В лунната атмосфера се съдържа основно аргон, хелий и неон, както и калий и рубидий, а вероятно и други елементи в по-малки количества. Тя се простира от повърхността на Луната до височина от около 100 километра.

За сравнение - атмосферата на Земята стига до около 10 000 км. от повърхността ѝ.

Вместо да изследват атоми в лунната атмосфера, изследователите анализират материал от повърхността, наречен реголит като заместител. Те използват специален инструмент, за да проучат съотношението на различните изотопи на калий и рубидий.

"Това е възможно, тъй като реголитът взаимодейства с екзосферата още от формирането на Луната, а различните процеси оставят отпечатъци върху изотопния му състав", обяснява съавторът на изследването Тимо Хоп от германския Институт "Макс Планк".

След проучвания на Луната, продължили десетилетия, специалистите продължават да откриват някои от основните процеси, които текат на нея.

"Много важни въпроси за лунната атмосфера остават без отговор. Сега можем да отговорим на някои от тези въпроси благодарение на напредъка на технологиите", посочва Ний.