Политическата обстановка в България през последните десет години създава усещане у избирателите, че кампанията е целогодишна, а едновременно с това „оригиналните“ слогани са все по-неефективен метод за печелене на гласове. Изисква се нещо повече от нови лица, заменили някои от старите по билбордовете. В някои случаи дори цели сгради са облицовани с лика на „най-заслужилия“ твоя глас кандидат, а големият мащаб е достатъчен, за да хване окото. Агитациите по време на слънчеви уикенди в Южния парк, Морската градина или парк Бунарджик гарантират, че децата ще се сдобият с балон с някое партийно лого в съответния цвят. Вестници, петнайсетсекундни телевизионни реклами, както и платените напомняния в социалните мрежи – за осигурена „стабилност“, „промяна“ или пък „защита на националния интерес“ – затварят кръга на политическото облъчване. Разходи за увеличение на популярността, отчетени официално в хода на кампаниите обаче не са инвестиция, която задължително се отплаща чрез подобрение на изборните резултати, а купеното внимание рядко капитализира доверие.

"Статуквото"

Между 2013 и 2023 година партиите, които или са минавали бариерата от 4%, или в дадена кампания са похарчили поне 1 милион лева, общо са изразходвали 68,45 милиона лева. Близо половината – 33,4 милиона лева – в този период са изхарчени от по-старите значими партии, често наричани също „партии на статуквото“ (БСП, ГЕРБ, ДПС), които се стараят да задържат влиянието си. Между 2013 и 2021 година те представляват средно 55,1% от парламента, а след 2021 година – средно 56,7%. Електоралната вълна за „промяна“ в последните три години не намалява дела им в спечелените депутатски места, като същевременно те могат да си позволят значително по-ниски разходи за кампания в изборите след април 2021 г. в сравнение с похарченото от тях между 2013 и 2019 г.

През осемте изборни цикъла средният коефициент корелация между спечелен процент от гласове и пари за кампания на „партиите на статуквото“ е 0,56. Резултат, изкуствено свален от скъпите организирани събития от ДПС, които, предвид техния твърд електорат, не са с цел привличане на нови гласоподаватели, а запазване на старите. Корелация от 0,75 за БСП е висока и доказва ефективно използване на ресурси, а тази на ГЕРБ от 0,95 е безупречна. Ефективността на разходите за кампании на тези партии ясно демонстрира тяхната стратегическа адаптивност в променящата се политическа среда. В променящия се политически пейзаж, „статуквото“ определено доказва рационална пестеливост при управлението на кампаниите.

Останалите

Останалите партии не могат да се похвалят с ефективност в кампаниите от 2013 г., 2014 г. и 2017 г. „Атака“ става част от две правителства, но почти двойно по-нисък харч през кампанията 2013-а й носи повече от двойно по-голямо представителство в парламента в сравнение с 2014 година. „България без цензура“ и Бареков успяват да се доберат до 5,7%, но благодарение на изключително високи разходи за новоучредена партия. В периода само „Обединени патриоти“ постига завидни резултати с малкото инвестираните средства. През 2013 г. ДСБ записва рекордни разходи за кампания без да стане част от парламента а проектите на Миглена Кунева и Касим Дал също се провалят с висок бюджет през същата година.

Самопровъзгласените „сини“ групи пък за три изборни кампании успяват да минат бариерата от 4% един единствен път – когато се явяват убединени под името ,,Реформаторски блок веднъж” и правят това със сравнително малки инвестиции за ново формирование. Непоследователността в кампанийната стратегия на коалицията е шокираща, когато три години по късно през 2017, с вече разделили се на "Нова Република", БЗНС, ДБГ, Да,БГ и ,,Глас Народен“, Реформаторският блок похарчва двойно повече средства и остава под чертата с тройно по-нисък процент. Загубеното доверие в РБ след отцепили се популярни фигури не може да бъде закърпено със скъпа кампания. Провалът на партиите, най-общо търсещи подкрепа от „демократичната общност“ не може да бъде оправдан с недостиг на ресурс за политически инвестиции, даже напротив. Паричните вложения са впечатляващи, но не са превърнати в реална електорална подкрепа. Това подчертава, че успехът на политическия терен не е пряко следствие от количеството похарчени средства, а и с умението да се ангажира и убеди избирателят.

От 2021 г. до  2023 г. по време на протестните вълни и пет изборни кампании, конкурентите на „статуквото“ (наричани до един момент общо „партии на промяната“) до голяма степен направиха именно това. Въвлякоха сериозна подкрепа зад себе си и заслужиха над 40% представителство в 4 от 5-те парламента, които се сформираха. През този период обаче отново се забелязват сериозни несъответствия между инвестираните финанси за кампания и изборните резултати на всички „нови“ участници в политическата кухня с изключение на „Възраждане“, подобно на патриотичните формирования от миналото.

„Продължаваме промяната“, „Демократична България“ (през 2023 г. обединени) и „Има такъв народ“ обаче не успяват да задържат избирателите си спрямо кампанийни разходи, като и при трите партии съотношенията между резултати и инвестиции се представят от негативни корелации. С други думи, колкото повече харчат, толкова по-ниско представителство имат в Народното събрание. В трите случая, в които основно ПП се яви на избори сама или с ДБ, се бореха да бъдат първа политическа сила, което разбира се изисква ресурси за партия без структури по места. Похарчените общо близо 7,3 милиона, разпределени в три кампании, са в негативна корелация с коефициент 0,49 с изборните резултати за периода. Това число подсказва, че въпреки инвестициите, ефективността на кампаниите е значително по-ниска от очакваното. Тези наблюдения подчертават нуждата от по-добро стратегическо планиране и по-ефективно управление на ресурсите за бъдещите кампании – най-малкото след анализ на разликите в подхода и начина на управление на средствата от основния претендент на ГЕРБ.

Тези данни трябва да ни подскажат, че високите разходи за кампании не гарантират автоматично успех в изборите, а по-скоро подчертават нуждата от стратегическа иновация и по-добро управление на ресурсите на партиите, стремящи се да постигнат електорално предимство пред дълго управлявалите досега. Изключение са патриотичните партии, които разменят твърд електорат помежду си през осемте разгледани изборни цикъла.

Институт за пазарна икономика