Украински сили нахлуха в Курска област.

Това звучи обнадеждаващо за всички нас, които подкрепяме справедливия стремеж на Украйна да си върне териториите, нали?

Да, ама не е.

Малко се знае за характера на тази операция: за броя на участващите войници и бойни машини, за обхвата на превзетата територия и въобще за мотива на инвазията. Но нахлуването в Курска област няма да доведе до постигането на значима военно-стратегическа цел. Превзетите руски селища не могат да бъдат защитавани. Украинските бойци ще бъдат изтласкани обратно. 

Същото за съжаление не може да бъде казано за селата в Донбас и Харковска област, които Русия окупира през последните седмици. Нито за завладяната територия в покрайнините на Покровск - град с 60-хилядно предвоенно население, който е ключов логистичен хъб към други критични точки на фронта като Часив Яр и Константинивка.

Неуместни са сравненията с набезите в Белгородска област от началото на 2023 г., които предизвикаха универсално положителни реакции.

Те бяха организирани на фона на немощната руска офанзива край Угледар и по същество представляваха предупреждение към Кремъл преди многообещаващата лятна украинска контраофанзива:

Може би няма да атакуваме в Донбас и Запорожие, а в Белгород.

Но контранастъплението се провали и Украйна вече не разполага с ресурсите да изпълнява своите закани. Превъзходството в личен състав и военно оборудване е и основната причина за успешните завоевания на Русия от края на 2023 г. насам. Доказан принцип във военното дело (и то при изравнени сили на противниците) е, че атакуващата страна обикновено търпи повече загуби. Така нахлуването в Курска област почти сигурно ще засили асиметрията във войната, без значение колко "лайкове" ще събере в Х, "Телеграм" и "Фейсбук".

Авантюрата на руска земя в най-добрия случай представлява нескопосан блъф. В най-лошия - скъпоструващ израз на отчаяние и некомпетентност.

И притеснителното е, че Русия вероятно осъзнава това.