Article_top

Берлинската стена бе символът на студената война. Бетонната ограда, която раздели Берлин на две, за да спре бягството на източногерманци на Запад, се превърна в Желязна завеса, държала в затвора на авторитарните режими на бившия соцблок милиони хора.

Табелката предупреждава източногерманците, че ако извършват провокации и се приближават към стената, само ще направят нещата по-лоши.

От 1952 година правителството на ГДР започва да изолира гражданите си и да се опитва да възпрепятства преминаването им на Запад. Причината е огромният поток хора, които искат да избягат от съветската зона. Изчезването на инженери, учители и обикновена работна ръка започва да се усеща в икономиката и комунистите решават да спрат движението със сила. Издигната е вътрешногерманска граница от Бавария до Балтийско море, която разделя на две градове, села, улици и дори къщите на хора. Разделени завинаги се оказват семейства, приятели, роднини. Преминаването на Запад се осъществява през едва шест железопътни гари и пет улици или магистрали, на които се издигат гранични пунктове. Войниците получават заповед да стрелят, ако някой се опитва да премине без разрешение.

Само в Берлин вътрешната граница разделя на две 200 улици, метрото в Западен Берлин започва да се движи с висока скорост през т.нар. призрачни гари в източната част, в която то няма право да спира, а по пероните има военни. Телефонните линии между двете части на града са прекъснати. Живеещите край границата източногерманци са преселвани принудително навътре в града или в държавата...

И въпреки това опитите на хиляди да отидат при семействата си на Запад и да избягат от съветския режим продължават. Особено интензивни са те в Берлин.

Границата, разделяща френския и съветския сектор

През 1961 година социалистическата партия взима решение да запуши всички възможни пунктове за преминаване, като издигне бетонна стена. Решението се пази в тайна, но въпреки това слуховете за предстоящото окончателно разделение се промъкват.

През юни Валтер Улбрихт произнася станалата историческа реплика:

„Никой няма намерението да строи стена!“

В този момент обаче той вече чака разрешението на Москва за построяване на съоръжението. То идва в началото на август. На 13 август източните  и западните берлинчани с ужас виждат как на улиците, които са превърнати в деляща ги граница, е започнал строеж. Строят се високи зидове. В следващите месеци между Източен и Западен Берлин се издига стена. Германците са шокирани, но светът реагира сдържано.

Западногерманци наблюдават какво се случва в съветския сектор през дупки на все още строящата се стена.

Западът не протестира, само един американски генерал изкарва танковете от поделенията и ги изправя срещу издигащия се бетон. Целта на генерал Лусиус Ди Клей е да разбере дали си има работа с германската соцпартия или директно с Москва. Само минути по-късно срещу американските танкове от другата страна на стената излизат съветски танкове. Това изяснява всичко.

Конфликтът вече не е само между Източна и Западна Германия, а между съюзниците и Москва. Социалистическата партия празнува решението си като „защита на на социалистическия лагер“ и „победа над империализма“. Радостта им е помрачена от липсата на достатъчно строителни материали. Войната и последствията ѝ все още се усещат в ГДР, докато във ФРГ вече се заражда така нареченото икономическо чудо. На помощ на приятелската соцпартия в Берлин идват други страни от соцлагера. България изпраща бетон.

Войник наблюдава какво се случва от западната част на стената.

Стената се издига светкавично бързо. Победата над имперализма си има и друга, твърде скъпа цена. 235 души са убити през следващите десетилетия в опита си въпреки това да преодолеят бетонните блокове и да избягат. Комунистите влагат всички усилия в това да спрат движението на хора.

Жена с детето си, току-що преминала през тунел в Западен Берлин.

Покрай стената е инсталирана и автоматична система за стрелба, която се задейства от движение.

„Нощем чувах автоматни откоси – често те се задействаха и заради пробягващи катерици, плъхове или други животни. Но никога не знаехме дали се стреля заради животно или в този момент умира човек“, разказва Яна Холц, която остава от западната част на зида.

Стената.

Берлинската стена не успява да стабилизира нито икономиката, нито политическата ситуация в ГДР. В края на 80-те години страната вече е в тотален фалит, но по-важното е, че финансов крах преживява и СССР. Горбачов е започнал перестройката и не възнамерява повече да харчи и без това липсващите средства за поддържане на съветската армия в Източна Германия. Това се отразява на целия Варшавски пакт. Навсякъде хората протестират срещу режима все по-смело.

В Източна Германия така наречените понеделнишки демонстрации се провеждат почти две години. На тях хората настояват за повече свобода и спазване на човешките права. Потокът бежанци през Унгария и Чехия се увеличава и това изостря допълнителн оположението. На 18 октомври 1989 г. партийното ръководство отстранява Ерих Хонекер по същия начин, по който месец по-късно у нас е отстранен Живков. Стената вече не може да бъде удържана, на 9 ноември хората я щурмуват и тя пада.

1989 г. Стената току-що е съборена.

„Никога не бяхме и помисляли, че това е възможно“, казва обаче Улрих Пфайфер.

Той е един от прочутите помощници на искащи да избягат от Източен Берлин. Улрих е инженер, тъкмо завършва, когато стената започва да се издига. Бяга на Запад по все още отворената канализация. По-късно и тя е затворена.

Улрих Пфайфер разказва как е копал тунела.

Решава обаче да не остави оттатък свои приятели и решава да се включи в копаенето на тунели от Запад на Изток, с които разделени насила роднини искат да помогнат на близките си зад Стената да избягат.  Като инженер, той отговаря за изчисленията.

„Трябваше да направим голяма дъга, за да не излезем в метротунела, също така и да дълбаем много надълбоко, за да не засегнем тръбите“, разказа той вчера при откриването на изкопания от него тунел за широка публика.

Улрих Пфайфер е вдъхновен от първото мащабно бягство през тунел, и осъществено през 1962 година. 28 души успяват да се измъкнат на Запад по проход, изкопан под Ораниенбургер Шосе. Две години по-късно пак през тунел на Запад бягат 57 души.

Улрих Пфайфер, фотографиран от агенти на Щази.

Улрих и помощниците му правят цели седем опита, докато успеят да се свържат с тунел под кръчмата на ъгъла на Бернауер и Брунен щрасе. Той е дълъг 120 метра и помощниците изнасят 330 тона пръст, незабелязано от граничните постове. Тунелът е почти готов, когато Щази научава за него и го зарива.

Багери зариват поредния тунел, издаден на Щази.

Пфайфер се включва в други опити и успява да помогне на десетки източноберлинчани. При разчистването на терен, на който той опитва да направи първия си тунел, преди две години, част от тунела се разкрива отново. Той е консервиран и може да бъде посетен от туристи.

Общо 75 тунела са изкопани през годините, в които стената съществува. От тях само 19 са успешни и през тях успяват да избягат 300 източногерманци.

Ъгълът на улицата, под която са открити дузина тунели.
Това е оригиналният тунел, по който са се измъквали пълзешком на Запад.
Тунелът днес.

 

Ключови думи
 

Берлинската стена бе символът на студената война. Бетонната ограда, която раздели Берлин на две, за да спре бягството на източногерманци на Запад, се превърна в Желязна завеса, държала в затвора на авторитарните режими на бившия соцблок милиони хора.

Табелката предупреждава източногерманците, че ако извършват провокации и се приближават към стената, само ще направят нещата по-лоши.

От 1952 година правителството на ГДР започва да изолира гражданите си и да се опитва да възпрепятства преминаването им на Запад. Причината е огромният поток хора, които искат да избягат от съветската зона. Изчезването на инженери, учители и обикновена работна ръка започва да се усеща в икономиката и комунистите решават да спрат движението със сила. Издигната е вътрешногерманска граница от Бавария до Балтийско море, която разделя на две градове, села, улици и дори къщите на хора. Разделени завинаги се оказват семейства, приятели, роднини. Преминаването на Запад се осъществява през едва шест железопътни гари и пет улици или магистрали, на които се издигат гранични пунктове. Войниците получават заповед да стрелят, ако някой се опитва да премине без разрешение.

Само в Берлин вътрешната граница разделя на две 200 улици, метрото в Западен Берлин започва да се движи с висока скорост през т.нар. призрачни гари в източната част, в която то няма право да спира, а по пероните има военни. Телефонните линии между двете части на града са прекъснати. Живеещите край границата източногерманци са преселвани принудително навътре в града или в държавата...

И въпреки това опитите на хиляди да отидат при семействата си на Запад и да избягат от съветския режим продължават. Особено интензивни са те в Берлин.

Границата, разделяща френския и съветския сектор

През 1961 година социалистическата партия взима решение да запуши всички възможни пунктове за преминаване, като издигне бетонна стена. Решението се пази в тайна, но въпреки това слуховете за предстоящото окончателно разделение се промъкват.

През юни Валтер Улбрихт произнася станалата историческа реплика:

„Никой няма намерението да строи стена!“

В този момент обаче той вече чака разрешението на Москва за построяване на съоръжението. То идва в началото на август. На 13 август източните  и западните берлинчани с ужас виждат как на улиците, които са превърнати в деляща ги граница, е започнал строеж. Строят се високи зидове. В следващите месеци между Източен и Западен Берлин се издига стена. Германците са шокирани, но светът реагира сдържано.

Западногерманци наблюдават какво се случва в съветския сектор през дупки на все още строящата се стена.

Западът не протестира, само един американски генерал изкарва танковете от поделенията и ги изправя срещу издигащия се бетон. Целта на генерал Лусиус Ди Клей е да разбере дали си има работа с германската соцпартия или директно с Москва. Само минути по-късно срещу американските танкове от другата страна на стената излизат съветски танкове. Това изяснява всичко.

Конфликтът вече не е само между Източна и Западна Германия, а между съюзниците и Москва. Социалистическата партия празнува решението си като „защита на на социалистическия лагер“ и „победа над империализма“. Радостта им е помрачена от липсата на достатъчно строителни материали. Войната и последствията ѝ все още се усещат в ГДР, докато във ФРГ вече се заражда така нареченото икономическо чудо. На помощ на приятелската соцпартия в Берлин идват други страни от соцлагера. България изпраща бетон.

Войник наблюдава какво се случва от западната част на стената.

Стената се издига светкавично бързо. Победата над имперализма си има и друга, твърде скъпа цена. 235 души са убити през следващите десетилетия в опита си въпреки това да преодолеят бетонните блокове и да избягат. Комунистите влагат всички усилия в това да спрат движението на хора.

Жена с детето си, току-що преминала през тунел в Западен Берлин.

Покрай стената е инсталирана и автоматична система за стрелба, която се задейства от движение.

„Нощем чувах автоматни откоси – често те се задействаха и заради пробягващи катерици, плъхове или други животни. Но никога не знаехме дали се стреля заради животно или в този момент умира човек“, разказва Яна Холц, която остава от западната част на зида.

Стената.

Берлинската стена не успява да стабилизира нито икономиката, нито политическата ситуация в ГДР. В края на 80-те години страната вече е в тотален фалит, но по-важното е, че финансов крах преживява и СССР. Горбачов е започнал перестройката и не възнамерява повече да харчи и без това липсващите средства за поддържане на съветската армия в Източна Германия. Това се отразява на целия Варшавски пакт. Навсякъде хората протестират срещу режима все по-смело.

В Източна Германия така наречените понеделнишки демонстрации се провеждат почти две години. На тях хората настояват за повече свобода и спазване на човешките права. Потокът бежанци през Унгария и Чехия се увеличава и това изостря допълнителн оположението. На 18 октомври 1989 г. партийното ръководство отстранява Ерих Хонекер по същия начин, по който месец по-късно у нас е отстранен Живков. Стената вече не може да бъде удържана, на 9 ноември хората я щурмуват и тя пада.

1989 г. Стената току-що е съборена.

„Никога не бяхме и помисляли, че това е възможно“, казва обаче Улрих Пфайфер.

Той е един от прочутите помощници на искащи да избягат от Източен Берлин. Улрих е инженер, тъкмо завършва, когато стената започва да се издига. Бяга на Запад по все още отворената канализация. По-късно и тя е затворена.

Улрих Пфайфер разказва как е копал тунела.

Решава обаче да не остави оттатък свои приятели и решава да се включи в копаенето на тунели от Запад на Изток, с които разделени насила роднини искат да помогнат на близките си зад Стената да избягат.  Като инженер, той отговаря за изчисленията.

„Трябваше да направим голяма дъга, за да не излезем в метротунела, също така и да дълбаем много надълбоко, за да не засегнем тръбите“, разказа той вчера при откриването на изкопания от него тунел за широка публика.

Улрих Пфайфер е вдъхновен от първото мащабно бягство през тунел, и осъществено през 1962 година. 28 души успяват да се измъкнат на Запад по проход, изкопан под Ораниенбургер Шосе. Две години по-късно пак през тунел на Запад бягат 57 души.

Улрих Пфайфер, фотографиран от агенти на Щази.

Улрих и помощниците му правят цели седем опита, докато успеят да се свържат с тунел под кръчмата на ъгъла на Бернауер и Брунен щрасе. Той е дълъг 120 метра и помощниците изнасят 330 тона пръст, незабелязано от граничните постове. Тунелът е почти готов, когато Щази научава за него и го зарива.

Багери зариват поредния тунел, издаден на Щази.

Пфайфер се включва в други опити и успява да помогне на десетки източноберлинчани. При разчистването на терен, на който той опитва да направи първия си тунел, преди две години, част от тунела се разкрива отново. Той е консервиран и може да бъде посетен от туристи.

Общо 75 тунела са изкопани през годините, в които стената съществува. От тях само 19 са успешни и през тях успяват да избягат 300 източногерманци.

Ъгълът на улицата, под която са открити дузина тунели.
Това е оригиналният тунел, по който са се измъквали пълзешком на Запад.
Тунелът днес.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията