Инфлацията в България остава сравнително висока, въпреки че продължава да спада спрямо предишната година. След три поредни месеца на дефлация, през юли стойността ѝ е била + 0,8 на сто, а годишната стойност спрямо юли 2023 г. е 2,4 на сто.

След като достигна пиково ниво от 18,7 на сто на годишна база през септември 2022 г., инфлацията в България последователно спада.

Очакваната стойност на показателя през юли в еврозоната е 2,6 % спрямо 2,5 за предишния месец, обяви Европейската комисия.

От началото на годината инфлацията в България е в размер на 1,1 на сто, като средногодишната инфлация за периода август 2023 - юли 2024 г. спрямо периода август 2022 - юли 2023 г. е 4,1 на сто, показват данните на НСИ, цитирани от БТА.

През юни 2024 г. месечната инфлация бе минус 0,2 на сто спрямо предходния месец, а годишната - 2,5 на сто, през май съответно - минус 0,2 на сто, и 2,3 на сто, а през април - минус 0,3 на сто и 2,4 на сто.

Като цяло страната изпълнява формалните критерии за приемане на единната европейска валута, с изключение на инфлационния. Държавният дълг през 2023 г. беше малко над 23 % от БВП, което е второто най-ниско съотношение в ЕС. Заради валутния борд и членството в ERM II България има и стабилен валутен курс. Бюджетният дефицит за миналата година е бил едва 1,9 % от БВП.

Дългосрочният лихвен процент, който не следва да надвишава с повече от два процентни пункта този на трите държави с най-добри показатели, също покрива изискванията - 3,9 процента.

Проблем остава инфлацията, която не бива да надвишава с над 1,5 процентни пункта тази на 3-те страни с най-добрите показатели в еврозоната.

През април брюкселското "Политико" прогнозира, че страната ни няма да успее да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г., каквато цел бе обявила. София все още официално не се е отказала от нея, но много икономически наблюдатели смятат, че това няма как да се случи. По-реалистичната дата за присъединяването към единната европейска валута е най-рано през януари 2026 г. заради техническите предизвикателства, свързани със смяната на валутата, коментира пред изданието Чинция Алчиди от брюкселския Център за изследване на европейската политика (ЦИЕП).

България и Хърватия бяха приети заедно през юли 2020 г. във валутния механизъм ERM II, известен като "чакалнята на еврозоната", но Загреб влезе в еврозоната още на 1 януари 2023 година.