Епохалната битка между двата титана на ДПС: Г-н д-р Почетния председател, Философа-с-чаша и без сарай... и Младия успял феномен в политиката, Момчето-което-прекали-твърде много... Не може да не роди вълна от народно творество!

Засега може би палмата на първенството държи специалният стих, който им посвети музикантът, преподавател, инфлуенсър и журналист Венци Мицов.

Препубликуваме го от фейсбук профила му с негово позволение - заради непреходната му поетическа и политическа стойност:

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА САРАЯ

Сред гостите, по риза само
Стоял замислено Ахмед
Отпивал от кафето благо
И хапвал кюнефе със мед
Отнейде там във полумрака
Проблеснал подъл ятаган
Делян изскочил от шубрака
И викнал - “Долу, бай Доган”
В конака всички пребледнели
И хукнали насам - натам
С Делян ли те да тръгнат смели
Или да бранят бай Доган?
Със Данчо Цонев ли да тръгнат
Или пък със Илхан Кючук
Дали Магнитски да прегърнат
Или пък да обикнат друг
И в миг настана битка страшна
И жертви падаха навред
Един загуби свойта къща
На друг пък борда бе отнет
На трети спретнаха му дело
И арестуваха го клет
При пети стана пък дебело
Остана той без самолет
И свършвам тая тъжна песен
За боят на Делян с Ахмед
Светът е чуден, идва есен
Животът никак не е лесен
Дори във кацата със мед
…и нека носим още срама по челото
Синила от бича, следи от теглото…