"Възраждане" внесе и в този парламент своя Закон за регистрацията на чуждестранните агенти по-малко от два месеца преди предсрочните парламентарни избори.

Драконовският законопроект, предвиждащ безпрецедентен обхват над стопански и нестопански лица, получаващи финансиране от източници извън България, предвижда създаването на специален регистър на т.нар. чуждестранни агенти. Той ще се поддържа от Министерство на правосъдието. Под дефиницията за чуждестранни агенти попадат например медии с донори чуждестранни фондации или компании, училища, работещи по проекти с финансиране извън България или ЕС, както и институции и партии, изпълняващи проекти с например някоя от германските политически фондации.

Въпреки че законопроектът засега не събира достатъчна политическа подкрепа, за да мине в Народното събрание, текстовете му горчиво напомнят за правилата, които от години са в сила в страни като Русия и Унгария.

Проектите с пари от ЕС са изключени от определението за чуждо финансиране, за разлика от директното такова, идващо от отделните страни членки на блока, както и например програмите на Норвежкия финансов механизъм. Законът няма да бъде прилаган и спрямо спортни клубове, религиозни организации, застрахователните, финансовите и търговските дружества, чиято дейност изисква лицензионен режим, извън този на Закона за радиото и телевизията. 

На задължителната регистрация подлежат получилите чуждестранно финансиране в размер на над 1000 лева. Свързаните с "чуждестранните агенти", според закона, предложен от "Възраждане", са учредителите, представляващите и управляващите на организациите, определени като такива, както собствениците, съдружниците и лицата в управляващите органи на търговските дружества, както и получаващите плащания от лицата, определени като "чуждестранни агенти". 

Дейностите, попадащи под ударите на законопроекта са публичното разпространяване на информация, разяснителните, обучителните, информационните, агитационните и други кампании, предоставянето на социални, потребителски или други услуги и реализацията на проекти, засягащи отделни социални групи, пише още в познатия законопроект.    

При евентуално приемане на закона огромен брой стопански и нестопански лица в България биха попаднали под определението за "чуждестранен агент". Предвидените ограничения за тях на практика биха ги изключили от публичната сфера, политиката, дейностите в детските градини и училищата, както и от част от институциите. А ако издават например агитационни материали, т. нар. чуждестранни агенти са длъжни да се обозначат като такива на всяка една страница от публикуваното съдържание.

Предвидените глоби за неспазване на закона са от 1000 лв. до 5000 лв. за физическите лица и от 5000 лв. до 10 000 лв. за юридическите при всеки отделен случай. При повторно нарушение физическте лица се санкционират с 5000 лв. до 10 000 лв., а всички останали - с от 15 000 лв. до 20 000 лева.