Миналата седмица Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува анализ, показващ че разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС. Проучването показа и каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на "на терен") и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления.

Според данните в областните дирекции на МВР са заети над 25 000 души като от тях под 3000 са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси.

От МВР побързаха да отговорят, че администрацията им даже била малко: "Не е разчетена правилно информацията, посочена в сайта на МВР, по отношение на структура и щат на областните дирекции. В анализа не са включени и районните управления, които са част от структурата на областните дирекции. Към днешна дата 86,6 % от щата на ОДМВР и СДВР е зает от служители, изпълняващи дейности "на терен".

Затова сега ИПИ публикува данни и за числеността на районните управления. От тях става ясно, че администрацията отново има превес в числеността спрямо редовите полицаи. Клуб Z го препубликува:

"Интересен е и въпросът за районните управления (РУ) на МВР. Първо, и без РУ полицаите "на терен" (служителите в Сектор "Противодействие на криминалната престъпност", Сектор "Опазване на обществения ред и териториална полиция" от Отдел "Охранителна полиция" и Отдел "Разследване") в областните дирекции са едва ¼ от общата щатна численост*. Второ, МВР не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции.

Вероятно можем да приемем, че заетите в РУ имат подобно разпределение по функции, но и броят на самите структури на местно ниво и заетите в тях представят интересна картина.

Районните управления на МВР са 166, разположени са в 140 града (и съответно общини) и общата численост в тях е близо 15 000 души.

Най-многочислени са те в София, където щатните бройки на деветте РУ са общо 2734 души. С малко над 500 пък са РУ във Варна (в 5 РУ) и Пловдив (в 6 РУ), следвани от Бургас с 444 заети (в 4 РУ). Около 200-250 е числеността на РУ в Стара Загора, Казанлък, Русе, Плевен и Сливен. Най-малките РУ – с по под 30 щатни бройки – са в Угърчин и Малко Търново.

Още по-пълна е картината на числеността в РУ спрямо населението и престъпленията. Логично, в областите с по-концентрирано в урбанизираните територии население заетите в РУ са по-малко, докато в тези с разпръснато население – повече. В Пловдив и Варна числеността на РУ е под 200 на 100 000 жители, а в Смолян, Видин и Ловеч – по средно над 300 на 100 000 души от населението.

Ако отчетем броя на престъпленията, картината изглежда малко по-различна. Смолян отново е на дъното с под 2 регистрирани престъпления годишно на средно един зает в РУ. С подобна статистика е и Кърджали. Най-натоварени пък са РУ във Варна – над 8 престъпления на един зает. Следват Враца, Велико Търново, Стара Загора и столицата с по 6 престъпления на един, работещ в РУ.

Данните за числеността на районните управления още веднъж показват неравномерното разпределение на ресурсите на МВР, насочени, поне пожелателно, към осигуряване на вътрешния ред и сигурността на населението на страната. Това не е типично единствено за тази структура и се вижда и в редица други дейности, с които държавата се е нагърбила – образование, здравеопазване, социални дейности и т.н.  

Институт за пазарна икономика