В самото начало предупреждавам, че тази дописка е политически некоректна и не подхожда за национален празник. Повод за нея обаче се появи точно в днешния тържествен ден.

Българският IT сектор се задъхва от недостиг на специалисти. Иска ги да внася от чужбина. Вицепремиерът Ивайло Калфин смята, че бизнесът има основания.

В същото време в България има 360 000 регистрирани безработни и още два пъти по толкова нерегистрирани, младите сред които не проявяват никакъв интерес към възможностите да работят или да учат, каза Калфин. 

Накратко, при над 1 милион неработещи и неучещи ще внасяме квалифицирана работна ръка.

В това има нещо положително. България се развива. От страна, от която всички искат да избягат, тя постепенно се превръща в страна, в която някои искат да избягат.

Част от търсените специалисти IT секторът може да намери сред образованите бежанци у нас, каза Калфин. Други могат да дойдат от страните на т.нар. Източно партньорство на ЕС - бившето съветско пространство или от Западните Балкани.

Българска заплата едва ли би привлякла образовани хора от Западна Европа, освен от страните с най-висока безработица като Гърция или Испания. Изискванията са да владеят руски, немски или френски.  

Дотук обаче е положителното. Следва отрицателното. А то е, че колкото днес са ни безработните, които не съответстват на търсенето на пазара, толкова предимно млади и образовани хора емигрираха от България и нямат намерение да се връщат.

Т.е . от износител на собствени мозъци страната ни се превръща във вносител на чужди. В това време относителният дял на тези българи, които нито работят, нито учат, нито се опитват да правят това, расте. И мнозина сред тях растат със съзнанието, че останалите са длъжни да ги отглеждат.  

Икономистите наричат това структурна безработица, когато структурните и технологичните промени в икономиката направят ненужна част от работната сила, на която липсват търсените знания и умения. Тази част у нас поне засега слабо се влияе от възможностите за образование и преквалификация, които държавата и Европа предлагат.

Властите предполагат, но не знаят точно, каква часто от тези нерегистрирани 700 000 - 800 000 незаети се възползват от възможностите, които свободното движение и европейският пазар на труда създават. 

В България структурната безработица е резултат както от краха на социкономиката, така и от упадъка на образованието и ценностите. В годините на прехода да учиш беше начин да потърсиш късмета си в чужбина, или да живееш мизерно у дома. И сега (понеже се твърди, че преходът бил свършил) не е по-различно. 

Структурната безработица (нарочно ще го напиша с марксистко-ленински термини) показва и драматичното разминаване между икономическа база и политическа надстройка у нас. Докато на първата трябват мозъци, които да произвеждат, втората има нужда от задници, които зависят от нейните подаяния и следователно са готови малко да папкат и много да слушкат.

Кои са те ли? Една част ще видите по улиците. Те първи ще излязат да протестират срещу вноса на чужда работна ръка, макар самите те да не могат да заемат свободните работни места. По същия начин протестириха срещу бежанците, макар  че строго погледнато, не са точно те тези, които плащат помощите за тях.

Ще ги прочетете в медиите и в социалните мрежи. На тях им се зловиди Европа и искат обратно в Евразия. За тях НАТО е "фашист и световен терорист", а Путин - спасител. Ще ги видите край избирателните бюра - да продават гласа си за 20 лева или за няколко кебапчета. Хората без подготовка и без перспектива, уплашени и озлобени, тръгват подир най-злите и ретроградни популисти.

Структурната безработица няма как да остане само икономическо явление. Тя създава лесно манипулируема маса, която има право на глас и следователно - потенциал да дава власт на политически мошеници и престъпници. Оттук оглупяването на нацията е заплаха за демокрацията. 

Не пиша това, просто за да пледирам за образователна реформа или за повече пари за наука и за образование. Пиша го с мисълта, че България или ще стане диктатура на задниците, или ще се превърне в страна, където мозъкът има смисъл. За второто обаче трябват далече по-обхватни и по-дълбоки реформи от образователните.