28 гласа се загубиха на последните избори и оставиха една от партиите извън парламента. Величие и падение, приятели. Тъкмо си отворил шампанското, за да празнуваш следващия етап от бизнес-проекта си и се появи някоя бизнес-акула да разгони цаците ти.

Въпросът, който ме занимава от няколко дни, не е как стана това, защо стана това и не ги ли е срам? На тия три въпроса имам отговори: "както винаги", "защото винаги става така" и "не".

По-интересният въпрос обаче е къде са сега тези гласове? Имам подозрение, че с тях се търгува. Знам, че ще паднете от стола като прочетете това, не сте и допускали дори, че с гласовете на българския избирател се търгува, нали? Обаче според мен този бизнес-модел е толкова успешен, че предстои да го изнесем и извън граница. Ето, след три дни ще избираме президент на САЩ. Целият свят се вълнува, а надпреварата към този момент обещава фотофиниш. Тоест едни 28 гласа могат да решат изборите не само в България, а и в Америка, да разклатят не само българската стабилност, но и световната.

Така че, според мен, приятели, тия 28 гласа вече са се качили на самолета и летят за Щатите.

След като оправим нещата в Щатите, ще ги прехвърлим обратно в Европа. Догодина Германия ще избира. Британците и те няма-няма, па все гласуват нещо съдбовно, едни 28 гласа на точното място в точния момент, ще им дойдат дюшеш. Или пък Франция – там също властта е въпрос на няколко гласа и по тая причина преди избори всички избиратели заравят томахавките си, обединяват се и гласуват за партии, които няма да ги забият челно в стената. Няколко пъти вече им се получи на избирателите във Франция, ама това е, щото си нямат тия 28 гласа като у нас. Така че цената на въпросните 28 бюлетини може неимоверно да нарасне и да направи притежателите им толкова богати, че само с едно бръкване в джоба да платят глобата, която Русия удари на Гугъл от няколко децилиона долара. Представяте ли си само как ще им го забием на руснаците – даваш им 2,5 децилиона долара и те почват да броят. Броят, броят, броят... Цяла зима, пролетта, лятото, есента, следващата зима, по-следващата зима. Ми то сметката им за ток от броячите на пари ще е в размер на самата глоба. Е тва е удар. Но да се върнем на България и гласовете й.

Другите държави си имат борси и търгуват с книжа, ние си имаме избори и търгуваме с гласове.

Българската борса на гласове може да стане новият „Уолстрийт“. Утепало се е за филм. Като оня с Леонардо ди Каприо „Вълкът от „Уолстрийт“. Нашето обаче ще е цял сериал и животните ще са повече. Може и „Уолт Дисни“ да го снимат. „Вълкът от „Уолстрийт“ , „Тигърът от Уойлстрийт“, „Свинята от „Уолстрийт“ и така нататък... Докато накрая дойде мечката. Щото горският е за гъби.

Един такъв сериал може милиони да вкара в джобовете на продуцентите си. И Оскари може да спечели – за специални ефекти, за драматичен актьор, за комедия, за хорър, за музикално оформление – ще ги спукаме от „Излел е Делю хайдутин“ и „Бяла роза“. Представете си само началните кадри. Красивата ни България – планини, полета, ниви, рози, кисело мляко, цървули и овце, овце, овце... Звучат гайди. В близък план – свиня и прасенце. На заден план – изборна секция. Идилия, но... Усеща се заплахата на злите сили от Харвард. Те се разхождат с окървавена брадва и наръч законопроекти против корупцията, за да плашат животинките. Искат да разчистят кочината. Животинките обаче се обединяват (тук пускаме „Излел е Делю хайдутин“) и започва битка на живот и смърт. В последния момент пристигат 28 самураи – 28 пътуващи гласа. Те са истински магьосници – появяват се и изчезват, където не очакваш, като същи нинджи (тук звучи „Петкооо льооо“ и сто кабагайди) и непрекъснато изненадват харвардските изкормвачи.

В крайна сметка самураите успяват да победят чуждите агенти с помощта на Еленовото хоро и „Брала мома къпини“, животинките плесват, па се прегръщат и кочината празнува. 28-те самурая са ги спасили за пореден път, но сега е време да отидат да освобождават други царства. И така до следващите избори. Филмът ще се прожектира по целия свят, за да учи хората на демокрация от нов тип. 28-те гласа побеждават всички либерали, демократи, републиканци и секви други пее....и и навсякъде се възцарява една щастлива, свободна от избори, доволна кочина.

THE END

(звучи „Не казвай, либе, лека нощ“)