СИМОНА РУСЕВА

Доржи Батомункуев е само на 20 години, но вече е минал през ада. В момента се намира в болница в Донецк с тежки обгаряния. Военният му идентификационен номер е 2.609.999. Младежът е от Пета руска танкова бригада, базирана в Улан-Уде, столица на руската република Бурятия в югоизточната част на Сибир. През юни м. г. е подписал договор да служи три години в руската армия.

Да отворим скоба. Участва ли Русия във войната в Украйна? Западът казва “да”. Кремъл отрича. Владимир Путин говори за “доброволци” или войници, които си прекарвали отпуската в Донбас. А иначе всеки можел да си купи руска униформа и оръжия, като че ли танкове се продават в бакалия.

Наскоро американският държавен секретар Джон Кери обвини Путин, че го лъжел в очите.

Необявената, но водена от Русия война в Източна Украйна едва не е струвала живота на Доржи Батомункуев при тежки боеве на 19 февруари т. г. край Дебалцево.

Тези дни той е бил посетен в болница в Донецк от журналистка от “Новая газета”, вестник, известен с критичната си позиция спрямо политиката на Кремъл. Нейният репортаж е поместен в изданието.

Извадка от "Новая газета" със снимката на солдата.

Доржи Батомункуев разказва: “Сражавахме се край Лохвинов. Улучих вражески танк, той експлодира. Друг обаче улучи нашия. Разнесе се отлушителна експлозия. Части от секундата са решаващи – умираш или оцеляваш. Отворих очи и видях пламъци, светлината беше ослепителна. Опитах се да отворя люка на танка, но не ми се удаде. Помислих си: “Това беше, умирам. Това ли беше всичко? 20 години и край.”

Спасил го е по-скоро инстинкт. Или може би е съдбата.

“Почувствах, че мога да се движа. Това пък ще рече, че все още съм жив, значи мога да се измъкна. Опитах втори път да отворя люка и успях. Изпълзях от танка и се струполих на земята. Лицето ми гореше. За да загася пламъците, започнах да се въргалям в снега. Когато се опитах да си сваля каската, видях как кожата от ръцете ми се отлепва”, разказва оцелелият по чудо танкист.

Негови другари го качват полумъртъв във военен автомобил и го откарват в болница. Батомункуев е изпаднал в кома, но ден по-късно отваря очи.

Той продължава да е в интензивно отделение, но е в съзнание.

Разказва, че е будист, дори прави опит да се шегува: “По нашия календар 19 февруари е Нова година. Е, тази Нова година за мен не започна добре.”

Войникът от Сибир разкрива и как е попаднал в Украйна.

През октомври 2013 г. отбивал военната си служба като танкист в Бурятия, когато го прехвърлили в Ростов на Дон, Югозападна Русия. Началството говорело нещо за предстоящи маневри. Започнали дълги военни учения, офицери и по-старите войници обучавали “младите пушки” на точна стрелба. 

На 8 февруари т. г. дошла заповед: “Вие сте войници, взимате снаряжението – раница и автомат и веднага по танковете!”

Войниците се досетили какво им предстои, след като заличили обозначителните знаци на танковете. Преди да поемат на изток, свещеници извършили молебен и ги благословили. Повечето от мъжете под пагон обаче били будисти от монголско племе в Бурятия, православният обичай по-скоро ги развеселил.

Първата цел на танковата колона бил Донецк. По радиото войниците станали свидетели на дискусия дали в Украйна има руска войска.

Надвикваха се и всички отричаха, а ние вече бяхме там. Триста души само от Улан-Уде. Само към нашия банальон се числяха 31 танка”, разказва Доржи.

Той и другарите му по оръжие участвали в обкръжението на Дебалцево.

“Имахме заповед да стреляме, за да убиваме. Моят танк беше страхотен – Т-72В, който се използва предимно за нощни нападения”, разкрива раненият войник и се замисля, преди да продължи: “Естествено, че не се гордея с това, което вършех. Не можеш да си горд от убийства и разруха, които причиняваш. Но пък не върших ли всичко това за постигането на мир в името на цивилни, деца и възрастни?”

Прави продължителна пауза и продължава: “Сковава те страх. Все пак си мислиш, че от другата страна са хора като нас, същата плът и кръв. Но пък има и врагове, избили невинни хора и те не могат да живеят без война. Като тези полски наемници.”

Журналистката го пита дали е виждал полски наемници. Отговорът е: “Не, но ни казаха, че има и те са на отсрещните позиции.”
Попитан какво мисли за Путин, Доржи прави опит да си усмихне: “Голям фокусник е, това трябва да му се признае. Постъпва много умно, като на цял свят казва, че няма руска войска в Украйна.”

От друга страна войната станала неизбежна, след като Украйна се обърнала с лица към Европейския съюз и НАТО: “Та те могат да си разположат ракетите точно на нашата граница.” 

За Доржи Батомункуев имало един единствен враг – САЩ, които искали да заробят Русия.

Как вижда бъдещето си?

Никога повече война! Имам селска къща на брега на езерото Байкал, най-хубавото място на света. Искам да се върна там. Толкова обичам да ловя риба и да ловувам”, мечтае солдатът.

Имал и една мечта – поне веднъж да участва в тв състезанието за танци “Сензация”, провеждано в Санкт Петербург. Сестра му вече била там.  Всички били облечени в ослепително бели костюми.

Но Доржи Батомункуев първо трябва да оздравее.