Кой е Тодор Живков и колко знаем за най-ярката историческа фигура, свързана със социализма? На 35-ата годишнина от Десети ноември издателство „Кръг“ предлага на своите читатели ново допълнено издание на бестселъра „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“. Книгата на журналиста Иван Бакалов представлява подробен исторически анализ на живота на лидера на БКП, в нея се разкриват малко известни факти за Живков, неговите приближени кръгове и истините за ключови събития от близкото минало. Новото издание може да се открие от 8 ноември в добрите книжарници.

„Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ обхваща живота на Първия от детството до смъртта му, като акцентът е поставен върху политическото му израстване – домогването до властта и задържането на върха, и падение – подробности около разигралата се политическа драма непосредствено преди и след 10 ноември. Базиран основно върху беседи със съвременници и близки на Живков хора, свидетели и участници в историческите процеси и събития, томът дава ценен поглед към тези ключови страници от миналото. 

Колко деен партизанин е бил Живков? Каква е ролята му по време на Априлския пленум и преврата, свалил от власт Вълко Червенков? Какви са механизмите на управлението му и как успява да се задържи на върха 35 години? Кои са хората в най-близкото му обкръжение? Кой свали Живков от власт през съдбовната 1989 година? Авторът Иван Бакалов търси отговорите на всички тези въпроси в „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“, а новото допълнено издание дава още по-задълбочен поглед върху истината и мита за Живков. 

Бакалов подхожда към историческата тема изключително професионално и в работата си търси максимално обективното – както в излагането на фактите, така и в интервютата, които провежда. В книгата той документира срещите си през годините с Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, с лежалите в затвора за преврат генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, с т. нар. Врачански атентатор и др.

Журналистът пише с идеята трудът му да бъде достъпен за всички:

„Тази книга е написана така, че да бъде разбираема и интересна и на хора, които са родени след падането на Тодор Живков през 1989 г., и на свидетели на онова време“.

Томът съдържа и голям брой редки снимки на Тодор Живков, които Бакалов издирва сред лични и обществени архиви. Корицата е дело на Живко П. Петров.

Иван Бакалов е журналист, работил или публикувал през годините в повечето големи вестници като „Сега“, „24 часа“, „Новинар“, списания като „Биограф“ и др., благодарение на което е имал възможност да се среща с участници в събитията по онова време. От 2007 г. e редактор и коментатор в своето онлайн издание e-vestnik.bg. Автор е на книгите „В сянката на Борисов“ (2011/2012), „Превратаджии от първо лице“ (2008), „До Чикаго и напред On Route 66“ (2014) и др.

* * *

Из „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ от Иван Бакалов:

Снимка "Кръг"

Ловната дружинка като неофициален кабинет

Неформален кръг с голямо влияние е ловната дружинка на Живков. С нея той, освен че се забавлява, се съветва и споделя идеи с академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, генерал Христо Русков (т. нар. Заешкия генерал, председател на Българския ловно-рибарски съюз и близък с Първия от времето на партизанското движение), с актьора Стефан Гецов, писателя Георги Джагаров. Постоянно членове на дружинката, но с по-редки участия са и Любомир Левчев, скулпторът Величко Минеков, Христо Нейков – последният председател на Съюза на българските художници в годините на социализма, също и предшественикът му Светлин Русев, преди да изпадне в немилост. На лов с Първия периодично попада и по някой друг писател, поканен специално. Емилиян Станев до смъртта си през 1979 г. е канен често. Не всички са били ловци като Емилиян Станев, някои хора на изкуството са се правели зорлем на ловци, за да попаднат сред поканените. 

Всички те, освен ловна дружинка, са и овластени с постове в Държавния съвет, ЦК на БКП, народни представители, на различни номенклатурни длъжности в йерархията на държавата. 

Това разпределение на постове е една от особеностите на тогавашния режим. Не може да те изберат току-така председател на Съюза на писателите, член на ЦК на БКП или член на Държавния съвет, или народен представител. Първо, не могат да те предложат, ако няма покана или благословия от горе. За председатели на най-важните творчески съюзи, също като за членове и кандидат-членове на Политбюро, е въпрос на личен избор на Живков. Спускат кандидата, посочен или одобрен от Живков, и съответният конгрес или пленум го гласува без никакви забележки против, най-много да се чуят няколко хвалебствени изказвания за него. Например писателският съюз от 1966 до 1988-а е оглавяван от лично предани на Живков хора – Джагаров, Зарев, Левчев.

Така ловната дружинка се състои от приближени, но и овластени от Първия хора. Сами по себе си те са с качества и авторитет в своята област, направили професионална кариера. Някои не са искали да ги натоварват с отговорности и като членове на ЦК или на Държавния съвет, но са изпълнявали волята на Живков. Малцина са отказвали постове. Щом от горе те канят... Пък и е признание. Живков така е раздавал постове, с които иска да си осигури лична вярност. Но ловната дружинка също така е и допълнителен кръг от съветници, освен кабинета.

Ловните дейности на Пенчо Кубадински водят до създаването на десетки ловни стопанства и ловни резервати. Някои от тях са в горите на стари ловни лесничейства от царска България, строят там нови хижи. Когато Живков се увлича по лова през 60-те години, постепенно започват строежи на изцяло нови ловни стопанства с оградени горски територии край Дунав, край морето, в Стара планина, Родопите, Витоша и т. н., буквално във всички краища на България – „Кормисош“, „Воден“, „Мазалат“, „Правец“, „Витиня“, „Балчик“, „Ропотамо“, „Искър“ и т. н. 

Но някои от ловните стопанства заради Живков се превръщат в ловни резиденции, изцяло затворени, предназначени само за висшия ешелон на властта и важни гости от чужбина. Строени са луксозни за времето си хижи, с повече удобства и президентски апартаменти. Там не се допускат какви да е ловци, територията и дивечът са запазени за височайш лов. Персоналът е от УБО или на разпореждане на службата за охрана. 

В дългосрочен план тези ловни резервати имат положителен екологичен ефект – опазват горски територии, развъжда се многократно повече дивеч.

Най-едрите елени, муфлони, глигани се пазят за Тодор Живков и му организират специални гонки, за да може да удари точно тези екземпляри. Той така става световен рекордьор, тоест еленови рога и глиги на дива свиня, на убити от него животни са оценени с рекорден брой точки. 

„Така стана, че аз съм най-много трофеи убил, а това е обяснимо... Така че заслужава си специална книга да се напише за развитието на ловното стопанство през времето на Живков и живковистите“ – казва в интервю малко преди смъртта си Тодор Живков, вече леко неадекватен и без задръжки в приказките.

Често ходи в ловния резерват „Воден“, а всяка година по веднъж специално на лов за мечки в резервата „Кормисош“ (Родопите). Стопанството там има три големи сгради, една от които е известна като резиденция „Карамуш“. Иначе точно в този ловен резерват през 1986-а Живков е отстрелял глиган за световен рекорд, оценен на 155 точки, с които подобрил рекорд на прочутия ловец и нацистки лидер Херман Гьоринг от 1936 г. По спомените на шефа на ловното стопанство глиганът бил само ударен от Живков и намерен ранен на другия ден и доубит от служителите там. Шеф на ловната резиденция „Кормисош“ е съселянин на Живков от Правец – Христо Христов Референта. През 2009 г. той издава мемоарна книга („Тодор Живков, другарите и времето, както ги видях аз“, изд. Grand ADV , С., 2009 г.), в която описва с подробности един и друг лов и срещите си с височайши ловци, кога Живков и свитата му какъв дивеч са ударили.

Всяка година Живков успява да удари там каквото поиска. Тоест каквото му осигуряват като на тепсия в ловното стопанство. За него в ловните стопанства са правени специални чакала в дърветата с електрическо отопление, да чака там на гюме, без да мръзне.

В лова Живков се съревновава с румънския диктатор Николае Чаушеску. Двамата взаимно се канят на лов по време на посещения. За Живков Чаушеску организира лов на мечки в Карпатите, а Живков го води за елени и глигани. Мечките в България са по-малки и Живков не може да надмине рекордите на Чаушеску в тази „дисциплина“. Но пък е рекордьор при глигани и елени. Не пропуска и лов за зайци в ловния резерват „Бялка“ край Ловеч, до с. Александрово.

Ловните резиденции са само част от общия брой новопостроени резиденции в България в епохата на Живков. Те стават толкова, че ако всяка седмица Живков е прекарвал по един уикенд в някоя от тях, за година не би могъл да посети всичките. Той най-често обаче посещава двореца Евксиноград във Варна, „Царска Бистрица“ на Боровец и няколко от ловните, по-късно и в новопостроената резиденция „Перла“ край устието на Ропотамо. В някои е бил само по веднъж.

Най-често Живков кани на лов тесния кръг – акад. Балевски, акад. Зарев, ген. Русков, Георги Джагаров, по-рядко Любомир Левчев, Величко Минеков, Христо Нейков. От време на време участва и Богомил Райнов, макар да не е ловец. Но понякога Живков променя състава на ловната дружинка, за да покани конкретен човек, с когото иска да говори и да следи настроенията сред интелигенцията. Така на лов е канен Йордан Радичков.

Във височайшия лов важна фигура често е и Пенчо Кубадински, най-запаленият ловец, развъждал дивеч из България. Понякога Живков е на лов само с други членове на Политбюро – Петър Младенов, Александър Лилов. С Кубадински се създава интрига – пускат на Живков слуха, че преди него той е минал и отстрелял най-големите екземпляри...

Има случаи лично Кубадински да организира лов за Живков с по-многобройна ловна дружина от висшия ешелон на властта. В мемоарната си книга Иван Славков разказва за един такъв лов за глигани, на който той стрелял с карабината си по излезли група елени и случайно убил два един зад друг, а в този момент ловът на елени бил забранен. Довтасал Кубадински, накарал му се с гневен тон и употребил репликата: „В България има двама бракониери, ти и тъстът ти, ама аз ще ви оправя...“.

Писателят Георги Марков, преди да избяга в чужбина, също е бил в кръга от хора, които Живков е канил в неформална обстановка. Специално Марков не е ловец и е ходил с Живков на туристически походи и на срещи в хижа или резиденция, на които нашироко са се обсъждали ловни теми. На тези трапезни дискусии Живков е преслушвал настроенията на един или друг, пускал е по някоя тема, за да накара слушателите си да се чувстват избрани, на които се доверява нещо извън официалната информация, и се радвал на хвалебствията и слагачеството на аудиторията.

Георги Марков се чуди как Живков е намирал време да се среща с толкова широк кръг писатели и хора на изкуството.