"Дойче веле" публикува интервю на журналиста Роман Гончаренко с генерал-лейтенант Хърбърт Макмастър. Той е бивш съветник по въпросите на националната сигурност на президента Тръмп (2017-2018 г.).

Също така е военен историк, научен сътрудник в Станфордския университет.

- По време на предизборната кампания Тръмп многократно казваше, че Русия е нямало да нападне Украйна, ако той самият е бил президент. Прав ли е?

Хърбърт Макмастър: Никога няма да разберем това. Но мисля, че може би Путин нямаше да нападне Украйна, най-малкото защото Тръмп е непредсказуем. Мисля, че в навечерието на руската инвазия в Украйна администрацията на Байдън се опитваше всячески да успокои Путин, да разсее това, което смяташе, че са неговите опасения за сигурността. Това представляваше фундаментално неразбиране на Владимир Путин, на това, което го мотивира, на желанието му да върне националното величие на Русия и на опита му да възстанови руската империя.

Просто прочетете дългото есе, публикувано през юли 2021 г., за което се предполага, че е написано от него.

Вижте какво направи администрацията на Байдън: срещнаха се с Путин в Женева, където обявиха къде минават червените им линии. Знаете ли как звучи това за Путин? Че за всичко останало той има зелена светлина. След това изтеглихме корабите си от Черно море, преустановихме помощта си за украинците, с която те можеха да нанасят смъртоносни удари на руснаците, и изброихме всички неща, които не бяхме готови да направим за тях. И след това евакуирахме посолството си и всичките си съветници.

В ретроспекция ми се струва, че дадохме зелена светлина на Путин за настъпление. Не мисля, че Тръмп щеше да направи същото. Ако още преди 2022 година бяхме дали на Украйна възможностите, които тя има сега, тогава Путин може би нямаше да нахлуе. Важно е да осъзнаем, че Путин реагира на усещането за слабост на противника.

- Съветвали сте Доналд Тръмп по много въпроси. Пледирате за това винаги да се преговаря от позицията на силата. Време ли е Украйна да започне да преговаря с Русия?

Х. Макмастър: Не, не мисля така. Това, което трябва да се случи, но ми се струва, че е малко вероятно, е да се предостави на Украйна пълният набор от възможности, от които тя се нуждае. През последния месец руснаците понесоха повече жертви, отколкото през който и да е друг месец от войната. Не мисля, че това може да се поддържа дълго време.

Това е една от причините севернокорейските войници да са там. Така че сега е моментът да предоставим на Украйна всичко, от което тя има нужда.

В същото време украинците са подложени на психологически натиск, защото президентът Тръмп и хора от бъдещата му администрация вече изразиха съмнения относно готовността си да подкрепят Украйна. Затова смятам, че това е много критичен момент. Разбира се, че трябва да се преговаря от позицията на силата. Но как биха могли украинците да направят компромис, след като са преживели такъв ужас и са дали толкова жертви – говоря включително за масовите убийства на цивилни, за бомбардирането на болници и училища, за отвличанията на деца.

- Администрацията на Байдън не разрешава на украинците да използват западно оръжие за нанасянето на удари дълбоко на руска територия. Бихте ли посъветвали Доналд Тръмп да вдигне тази забрана?

Х. Макмастър: Бих го посъветвал да го направи за удари срещу военни цели. В противен случай е безсмислено украинците да не атакуват тези бази, от които руснаците продължават настъплението си, използвайки планиращи бомби.

- А какво би казал Тръмп все пак?

Х. Макмастър: Мисля, че на този етап той вероятно ще каже „не“. Защото Тръмп и някои хора от близкото му обкръжение все още се заблуждават, че Путин може да бъде усмирен, че с него може да се преговаря по някакъв начин. Единственото нещо, което може да спре Путин, е силата.

- Ключовият въпрос за Украйна и нейните партньори в Европа, включително за Германия, е дали Доналд Тръмп ще се опита да принуди Украйна да преговаря с Русия при неизгодни за нея условия, като например се откаже от територии. И дали ще спре военната помощ за Украйна.

Х. Макмастър: Надявам се да не се случи нито едното, нито другото. Опасенията ми, както и на много други наблюдатели в САЩ и Европа, обаче са, че той ще го направи. Чухме идеята, че той ще примами Русия към преговори, като заплаши да предостави на Украйна пълния набор от възможности, от които тя се нуждае, и то в много по-голям мащаб. А след това ще принуди Украйна да седне на масата за преговори, като я заплаши, че ще спре помощта.

Това показва, че той не разбира същността на войната. За да има благоприятен изход, врагът трябва да вижда, че губи войната. Или примерно Путин да бъде убеден, че не е възможно да постигне нищо повече, ако продължи да прилага сила. Не ми е известен пример в историята за благоприятен дипломатически изход в резултат на неблагоприятна ситуация на бойното поле.

- Но в САЩ и Европа има хора, които са убедени, че Русия не може да бъде победена – не и от Украйна. Техният аргумент е, че Русия е твърде голяма и твърде силна. Не сте ли съгласен с това?

Х. Макмастър: Русия е фундаментално слаба, това се видя и от украинската атака в Курск. Но това не означава, че Русия няма елементи на сила. Путин все още може да размахва ядреното плашило.

Той има възможности и в киберпространството. Все още може да нанася удари на далечни разстояния и т.н.

Но помислете колко крехък е този режим. Защо Путин не провежда нова вълна на мобилизация? Защото руският народ няма да го понесе. Защо той привлича севернокорейците? Защото има реален проблем с човешкия ресурс.

Спомнете си за похода на частната армия „Вагнер“ към Москва. Един бивш затворник и продавач на хотдог тръгва към Москва, а властта, уплашена, блокира пътищата пред него. Мисля, че прекалено много се вслушваме в страховете си. А Путин е хулиган, уличен бандит и страхливец, според мен, всичко това в едно. И той ще вземе всичко, което му позволите.

Но когато срещне твърда съпротива от страна на Европа и Съединените щати, той ще отстъпи. Ето защо смятам, че трябва европейците да се активизират, както направиха поляците, балтийските държави и скандинавските страни. Защото те знаят каква е заплахата, тя е точно на тяхната граница.

Путин не само продължава настъплението си в Украйна, той анексира Беларус, повлия на характера на правителството в Грузия, в Словакия. Вижте какво се опита да направи в Молдова, за да повлияе на референдума. Вижте какво прави сега в България. Той няма да спре, докато не бъде спрян чрез съгласувани военни, дипломатически и икономически усилия.

- А какво ще направи Тръмп сега, какъв е неговият план за Украйна?

Х. Макмастър: При Тръмп е много важно да се гледа на всичко в контекста на интересите на САЩ. Надеждите ми са свързани с някои от неговите съветници, като Марко Рубио, кандидат за държавен секретар, който не е изолационист. А и с бъдещия съветник по националната сигурност Уолц, който добре познава въпросите на отбраната и националната сигурност. Надявам се, че това са хората, които ще помогнат на президента Тръмп да разбере, че продължаващата подкрепа за Украйна е в интерес и на Америка. Не само заради хуманитарните аспекти, но и заради връзката на войната с оста на агресорите. Смятам, че ако Русия успее да постигне целите си в Украйна, тя ще продължи да разпространява кризите, които наблюдаваме в Близкия изток и в Индийско-тихоокеанския регион. И смятам, че ще станем свидетели на все повече преки заплахи за Европа. Мисля, че е важно президентът Тръмп и всички да го осъзнаят: Русия е във война с нас, независимо дали искаме да го признаем или не.

- В книгата си описвате, как в един момент сте казали на съпругата си, че след една година като съветник по националната сигурност „не разбирате по какъв начин Путин държи Тръмп“. Какво сте имали предвид и какво е възможното Ви обяснение?

Х. Макмастър: Тръмп много го привличат крупните сделки. А Путин знае как да си играе с чуждестранните лидери, не само с Тръмп, а и с други. Той казва, да речем:

“Доналд, няма ли да е чудесно, ако можем да работим заедно за намаляване на ядрените оръжия? Няма ли да е чудесно, ако можем да се борим заедно с тероризма? Няма ли да е чудесно - и това е най-забавното от всичко - ако можем да работим заедно по киберсигурността?“.

Путин дърпа конците на Тръмп, заигравайки се с желанието му за голяма сделка, и мисля, че точно това се случва - ласкателство плюс перспективата за голяма сделка с Путин.

Тръмп го привличат лидери, които изглеждат силни. Мисля, че Путин всъщност е слаб. Путин е слаб, но е по-силен от всяка организирана опозиция, защото има повече политически затворници, отколкото в разгара на Студената война, защото има повече хора във вътрешните сили за сигурност, отколкото в армията. Путин не е силен, но мисля, че президентът Тръмп попада в същия капан като Орбан и някои други националистически лидери, които са склонни да мислят, че Путин е силен лидер, докато всъщност, според мен, той е изключително слаб.

"Дойче веле"