Когато в края на миналата година стана ясно, че "Лукойл" търси купувач за рафинерията си в Бургас, много от наблюдателите останаха изненадани, други гледаха скептично, трети пък се въодушевиха. Причината за оптимизма бе в надеждата, че най-накрая и последният голям руски актив, който може да влияе на политическата ситуация у нас, ще напусне страната. 

Днес година по-късно, продажбата е още мираж, макар че през последните седмици се заговори по-сериозно за сделка. Провокацията за това  дойде от публикация на "Файненшъл Таймс", твърдяща, че сделката е договорена и че купувач е катарско-британски консорциум. 

В този текст събрахме фактите, спекулациите и неизвестните, така че картинката да стане малко по-ясна. 

Катарската връзка

"Файненшъл таймс" обяви, че руската компания продава мажоритарния си дял в „Лукойл Нефтохим Бургас“ и че за продажбата е известèн лично Владимир Путин, който трябва да я одобри. В публикацията се твърди, че е избран консорциум, съставен от Oryx Global, контролирана от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон къща за търговия със суровини DL Hudson за предпочитан купувач. И, че "Лукойл" заявява желание да приключи сделката преди края на годината.

Проверка показва, че Ганим бин Саад Ал Саад е бил част от публичната администрация в Катар с няколко различни позиции, включително и съветник на премиера по инвестирането на парите от суверенния фонд на емирството. В същото време Ал Саад е бил винаги и бизнесмен - неговият холдинг, управляващ множество компании, е и първият частен авиопревозвач в региона, но фалира през 2016 година.

Различни италиански медии съобщават, че консорциумът на катареца е имал интерес и към продажбата и на италианската рафинерия на "Лукойл". Проверка и на "Капитал" пък показва, че после се появява и като желаещ да придобие и върне към живот петролна мощност и в Кюрасао след вдигането на санкциите срещу Венецуела през 2023 г., като през юли 2024 г. обявява, че е наел терминал и рафинерия на острова.

Проверка на Клуб Z обаче показва, че до сделка с катарците едва ли ще се стигне. Това бе потвърдено ден по-късно и от самата "Лукойл", която публично обяви следното:

"Предположенията, направени в тези публикации, са неточни и подвеждащи."

Дружеството "Литаско", което е част от групата компании "Лукойл", обявява, че в публикацията на "Файненшъл таймс" се "спекулира относно сделка, включваща катарско-британски консорциум".

Консорциумът "Литаско" посочва, че "не е получавал запитвания от медиите за коментар във връзка с неотдавнашните медийни съобщения за продажба на рафинерията".

Дружеството отбелязва, че "българските власти, Синдикатът на българските нефтохимици "Лукойл" и други свързани заинтересовани страни" ще продължат да бъдат информирани от руската енергийна корпорация "за всички съществени събития, свързани с българските ѝ активи". 

Другите играчи 

Клуб Z успя да говори с представител на една от компаниите, които имат интерес към "Лукойл", който пожела да остане анонимен. От него обаче разбрахме, че евентуалната сделка включва всички активи на компанията у нас, а не само рафинерията. Тоест включва разпространителската мрежа, търговския департамент, както и вероятно самите бензиностанции. 

При всички положения обвързваща оферта все още няма и не може да се каже, че евентуалната продажба в е напреднал етап, ако тя въобще се случи. "Лукойл" не обявява продажна цена, но предположенията на експертите са, че вероятно става дума за сума около 5 млрд. лева. 

Преди обаче да преминем към шансовете за сделка, нека да разгледаме кандидатите. Вече представеният катарско-британско консорциум определено има интереси в сектора, но изглежда прекалено малък, за да финансира, а и да управлява подобна рафинерия. Към момента няма никакви индикации за участие на държавата Катар в сделката, което още повече сваля шансовете. 

Въпреки това желаещи с възможности не липсват. Причината вероятно се крие във факта, че в последните години родното поделение на "Лукойл" се справя много добре, а след енергийната криза бележи финансови резултати, каквито преди това не е имало. По принцип да имаш рафинерия не е доходоносен бизнес, ако не си покрил изхода и входа на разпространението. "Лукойл" обаче няма тези проблеми. 

На първо място най-големият играч с възмжности да влезе в България е азерската държавна компания "Сокар". Тя вече има рафинерия в Турция и има своите близки контакти с Анкара, особено с президента Реджеп Ердоган. Има и финансови възможности, както и опит в управлението на подобно сложно от технологична гледна точка съоръжение, както и собствен нефт. Тя на практика работи с България и в момента, доставяйки природен газ по интерконекторната връзка с Гърция. 

Източниците на Клуб Z потвърдиха турската връзка с още един местен кандидат със сериозни финансови възможности и със значителен опит в енергетиката, макар да не е специализирал в петролни рафинерии. Така нишката с ролята на Турция в евентуална продажба става сериозна, но съмненията, че Ердоган би играл за подпомагане на нова руска собственост през турски компании остава. 

При всички положения интерес има и унгарската компания МОЛ. Тя е на "ръчно управление" от Виктор Орбан, който през последните месеци показва засилен интерес към Балканите. Неговите "прокси" олигарси владеят македонския медиен пазар, а сега той даде и голям кредит на новото правителство в Скопие с китайски пари. Припомняме, че той спаси бившия премиер Никола Груевски от наказателно преследване, след като го прие като политически бежанец в Будапеща. 

МОЛ е компанията и от която бивши отцепици създадоха фирмата МЕТ, която пък има малки дялове в резервиран капацитет по "Турски поток", известен у нас като "Балкански поток". Всичко друго е на "Газпром". 

И тук, както и при турците, съмнението за руско участие остава. 

Реакцията на държавата 

Когато във "Файненшъл Таймс" се появи информацията за възможна сделка с катарците, с нарочно изявление реагира и българското Министерство на енергетиката. Служебният министър Владимир Малинов - архитектът на "Балкански поток" по времето, в което беше шеф на "Булгартрансгаз" - обяви, че "че нито той като министър, нито Министерството на енергетиката разполагат с информация за продажбата на "Лукойл Нефтохим Бургас".

Малинов каза, че такава информация не му е предоставена нито от мажоритарния акционер в "Нефтохим Бургас", нито от оперативното ръководство на рафинерията, нито от представителя на държавата, който е в Надзорния съвет на дружеството.

"Това мен лично ме притеснява - липсата на каквато и да е информация, предоставена по официален път", коментира служебният министър.

И нещо много важно: той каза, че правата, с които българската държава разполага съгласно акцията „клас А“, по-известна като „златна акция“, са прекалено ограничени и дори при промяна на собствеността в бъдеще министърът ще настоява министерството да има по-голяма възможност не само за получаване на информация в такива случаи, но и съответно за изразяване на категорично мнение по отношение на подобни процеси. 

Днес вече представителят на държавата в "Лукойл" е сменен и това ни накара да се замислим колко е голяма ролята на правителството в евентуална сделка и какво означава "златна акция".

Ролята на властта 

За целта говорихме с Никола Янков - бивш заместник-министър на икономиката в правителството на НДСВ и по-важното - бивш представител на държавата в "Лукойл" и притежател на "златната акция" там. 

По думите му, обратно на общото мнение акцията не дава особени права. Тя дава право на сигурно място в Надзорния съвет на компанията, но не и право на глас при продажба. Това е така поради няколко причини. 

Надзорният съвет има правомощия, но основните и важните решения се взимат с пълно мнозинство. В този смисъл държавата чрез своя представител може да блокира такива решения, но не и самата продажба. Защото продажбата ще се одобри от акционерите, тоест от хората и компаниите със собственост в рафинерията. "Златната акция" не е такава. 

Надзорният съвет може да одобрява продажба на част от активите и съответно притежателят на акцията може да блокира този процес. Именно затова при приватизацията на компанията е създаден този институт - да гарантира, че активите на "Лукойл" няма да бъдат продадени или нарязани за скрап. А той може да одобрява продажба на активи, защото те са част от компанията, но не са част от собствеността. Смяната на собствеността може да се променя само със съгласието на акционерите, тоест собсвениците. 

Съвсем отделен е въпросът дали нов купувач би се съгласил на запазването на този институт на "златната акция". В момента няма опасност от нарязване на "Лукойл" и държавата реално не печели нищо от нея. От друга страна, възможността за политическо вмешателство пречи на сериозни инвеститори и те вероятно ще поискат да откупят дела на държавата. Никола Янков припомня, че това стана при продажбата на БТК. 

Още повече, че специалният представил може и да има теоретично право на достъп до документацията на компанията, но изпълнителният директор може да откаже предоставянето ѝ. 

Обобщението 

Рано е да се каже дали "Лукойл" наистина обмисля продажба или тупа топката. Редица от експертите, с които Клуб Z разговаря предполагат, че всъщност рафинерията не се продава. Още повече, че към момента няма информация да са извършени задължителните при такива сделки действия като организиране на т.нар. дейта руум, дю дилиджънс, ангажиране на голяма инвестиционна банка. 

Интересното е, че обявеният натиск от страна на държавата за продажба вероятно всъщност не е толкова силен и не е точно натиск. И това е добра новина - защото никой инвеститор не иска да работи в страна, където е подложен на политическо напрежение. 

При всички положения продажба на "Лукойл" е въпрос от националната сигурност и трябва да се следи изкъсо. Все пак е рано да вдигаме наздравици, защото компанията печели добре и няма причина да продава, извън политическия натиск. А този натиск може да се превърне във фиктивна продажба, което е още по-лошият вариант.