Отиде си писателят Владо Даверов - автор на книги като „Вчера“ и „Чудовището ДС“.

Тъжната новина съобщиха негови близки.

Той е роден на 27 август 1948 г. в Плевен. Завършва Немската гимназия в Ловеч, а през 1972 г. завършва Софийския университет, специалност „Немска филология“.

Владо Даверов за първи път публикува в сп. „Родна реч“ през 1965 г. – тогава 17-годишен. От 1972 г. до 1974 г. работи като репортер във в. „Народна младеж“. В периода 1977-1980 г. е завеждащ отдел „Култура“ на в. „Студентска трибуна“. От 1980 г. до 1991 г. е сценарист в Студио за игрални филми „Бояна“. От 1991 г. завежда отдел „Национален живот“ във в. „Демокрация“.

Сборникът му с разкази „Което е било“ излиза през 1978, а първата публикация на отделен разказ е „Джони Американеца“, отпечатан в списание „Младеж“ (1979).

Даверов е автор на разкази, новели, повести и романи – „Вчера“, Prime Time, „Възторжен и див“, „Кенеди“, „Ангели небесни“, „Животът на другите“, „Чудовището ДС“ . Сценарист е на филмите „Царска пиеса“ (1982), „Живот до поискване“ (1987), „Вчера“ (1988), „Делото“ (1989), на поредицата „Полицаи и престъпници“, към която са създадени филмите „Голямата ченгеджийница“ (1993), „Нощта на самодивите“ (1995) и „Трафик“ (1995). Следват „Суламит“ (1997) и „Двама мъже извън града“ (1998).

Носител е на международни и национални награди като първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при в Сан Ремо, награда на публиката на фестивала „Златна роза“, награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци, „Роман на годината“ на вестник „Литературен форум“ (1996) – за „Възторжен и див“.

Негови творби са преведени на английски, виетнамски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки.

„Откакто се помня, съм искал да бъда писател. Не знам защо. Семейството ми не беше от най-лесните. Баща ми беше журналист, но не се занимаваше с мен… Нямам представа откъде, дори и себе си съм питал понякога – не знам, просто вътрешна убеденост, че това трябва да правя. И никога не съм имал колебания, съмнения“ – казва Владо Даверов в интервю за в. „Континент“ през 1995 г., припомня БТА. Няколко години по-рано, през 1983 г., пред вестник „Литературен фронт" той отчита: „Аз пиша за жадните“.

„Писателският занаят трудно се обяснява. Понякога едно заглавие във вестник може да те провокира, друг път само чута фраза, трети път някаква случайно разказана съдба. Има смисъл да напишеш каквото и да било – разказ ли е, роман ли е, само ако можеш да го затвориш в метафора. Няма ли метафора, няма ли алегория, няма смисъл да пишеш. Една действителност не се разказва с друга действителност“, казва още писателят в интервю през 2006 г.

Клуб Z изказва искрени съболезнования на семейството му.

Поклон пред паметта му!