След като първоначално образувал проверка срещу съдията Мирослав Петров, чак впоследствие наблюдаващият прокурор Йордан Петров (съвпадението на фамилиите е случайно) научил, че... този съдия винаги така се произнася. Иначе казано: счита, че санкцията да се отнемат и колите на пияни водачи, е прекомена и не я прилага. 

Прокурорът Йордан Петров единствено затова и поискал всички актове на съдията свой съфамилник - не да го притиска, а да разбере, че той винаги така е постановявал. И днес сам призна, че това, разбира се, веднага би оневинило съдията.

Съдията стана известен с произнасянето по наказателното дело на Ивайло Нойзи Цветков за шофиране в пияно състояние. По същество Нойзи получи присъда, но съдията не уважи искането на прокуратурата за отнемане и на колата на извършителя (чл. 343б, ал. 5 от НК), позовавайки се на Конституцията и правото на Европейския съюз.

Случаят доведе до поредната война между прокуратурата и определени съдии. А също до позиции (включително на председателя на СРС Александър Ангелов в подкрепа на съдията - факт, удобно "пропуснат" днес), обвинения в мракобесие и, разбира се - стандартните напоследък "спонтанни" обществени недоволства - в случая вчера срещу съдия Мирослав Петров.

Предисторията накратко, е че с постановяването на присъда, която включва 10 месеца условно затвор, глоба и известен срок без книжка, съдия Петров отказа да приложи м.г. и сравнително новата санкция - отнемане на МПС. То е друго производство, което си тече отделно от споразумението, което Нойзи е постигнал с прокуратурата и е получил наказание по същество за вината си.

По-късно стана ясно, че след изключително яростната реакция на държавното обвинение срещу съдията Мирослав Петров, срещу него е образувана прокурорска проверка и са изисквани за приобщаване към нея, т.е. - за разследване неговите актове.

Той изтълкува това като натиск и намеса в работата му и поиска защита от ВСС. Такава досега не е получил.

Причината е, че вчера се оказа, че пред ВСС има протест срещу съдията, спонтанно организиран от "Ангели на пътя" и подкрепен публично от Делян Пеевски (неясно в какво качество, след като съдебната система е независима - б.а.). Другото любопитно бе, че 4-ма кадровици се оказаха в отпуска и изобщо не можа да се събере кворум, за да бъде изслушан съдия Петров, който моли за институционална защита най-висшия орган в системата.

Днес обаче беше различно от вчера. Двамата замесени прокурори веднага бяха приети и говориха като "на свой терен" пред кадровиците от Прокурорската колегия.

Първо бе изслушан наблюдаващият прокурор на самото дело с Нойзи - Николай Николаев (който дава интервюта - колко велика е концепцията на шефа му Борислав Сарафов, и писа позиции, че ВСС трябва да избере тутакси главен прокурор и шеф на ВАС, б.а.)

Николаев, след като изреди хронологията, заяви, че да - в СРС сред съдиите имало разнородна практика: едни гледат въпроса дали да се отнема колатана пияни и дрогирани водачи заедно с делото по същество, а други се произнасят с отделно определение в рамките на отделен процес.

Според съдия Мирослав Петров - не би могло със споразумение да бъде отнето превозното средство. „Като че ли в момента се наблюдава по-скоро обратната практика – да четат отделно определение…“, призна днес и обвинителят Николаев.

Той не пропусна да каже, че прокуратурата е протестирала веднага определението на съдия Петров - което е и нейният нормален и институционален инструментариум в това дело (иначе развръзката е, че самият Нойзи в понеделник обяви, че се отказва от колата си пред Софийския градски съд - б.а.).

„В никакъв случай районната прокуратра няма негативно отношение към конкретен състав, конкретен съдия", заяви Николаев, който освен другото е и говорител на СРП.

И продължи в посоката на разсъждения:

"Това са скандали, които се фабрикуват изкуствено, но те са част от една по-обща тенденция. Напоследък около магистрати се появяват повече скандали, отколкото, да речем, около Криско – или някой представител на шоубизнеса. Това ме кара да се замислям - правораздаването ли се развива или шоубизнесът е в упадък?"

Тук пропусна да каже, че всъщност той пръв нападна съдията на брифинг веднага след произнасянето му, като заяви, че си е надскочил правата и е обявил за противоконституционен текст от закона.

Много по-пунктуален бе Йордан Петров - обвинителят от СГП, който е образувал споменатата прокурорска проверка сещу съдията. Това става като за повод се ползва сигнал на т. нар. сдружение на близки на убити и пострадали от катастофи "Ангели на пътя" (естествено, Нойзи няма как да е субект на интерес на сдружението, тъй като неговият случай е генерално друг - б.а.)

Той направи над половин час експозе, по точки, които си беше набелязал: как "истината няма нужда от защита", изнесе малко уроци по право на членовете на ВСС, плюс основни теоретически положения как се разследва корупция, обясни, че сигналът е носил всички реквизити да предизвика проверка и е подаден от него на КПК да го работи - като компетентен орган. Както и обратното - че необразуването на проверка, би довело до усещането у обществото, което щяло да си задава въпроси:

„Означава ли това, че има кръг от недосегаеми лица в държавата (ерго - съдиите, б.а.), които дори не могат да бъдат проверявани?“

Той разсъждава и в посока демокрацията:

"Няма как прокурорът да бъде задължен да хареса или адмирира даден съдебен акт. Демокрацията предполага уважаването и адмирирането на мнението на другите членове от обществото."

И призна, че всъщност сигналите са в огромни количества - в СГП всеки от тях се произнася годишно по около 100 негодни сигнала. А лично той дори е гледал повече срещу прокурори:

"Извършвам проверки в около 15% от случаите – като за съдии са около 10 %, а за прокурори 17-18 %. Като до момента не съм образувал досъдебно производство срещу съдия."

Както е известно, в крайна сметка той постановява отказ от образуване на досъдебно производство, защото счита, че престъпление (срещу правосъдието - какъвто е сигналът?!) няма. Този отказ дори не е атакуван пред по-горестоящата прокуратура от жалбопдателите.

Прокурорът Петров не спомена нищо за Криско, но пък съжали, че се е разшумяла цялата работа. Защото... 

"Обикновено за проверката дори не се разбира – по този начин се предотвратява течът на информация, ако сигналът се окаже сериозен. А ако е неоснователен - се избягват негативни преживявания в проверяваното лице.“

За него "не става ясно защо се придава излишна публичност на такъв казус", и спомена, че се опасява от нов народен съд.

И той, и кадровиците се обединиха, че всъщност се касае за брутален натиск и атака - но не срещу споменатия съдия, а срещу... прокуратурата.

Гергана Мутафова попита - би ли могъл той да стигне до информация, че този съдия винага така се произнася, ако не беше образувал предварителна проверка.

Към финала Огнян Дамянов му "подаде топката" – дали той или прокуратурата някога са оповестявали публично за проверката, резултатите от извършването ѝ и пр. Това не било правено, подчерта Петров.

Калина Чапкънова взе думата, колкото да обяви, че са "изправени пред пореден случай на накърняване авторитета на ПРБ и конкретен натиск над наблюдаващите прокурори".

Тя говори надълго и нашироко, че не бива да си затвярат очите, а да излязат с официална позиция.

Гергана Мутафова допълни, че опитала „да изчете всичката помия“, която се изляла върху колегите. И деветимата членове (ПК е в намален състав от години) единодушно решиха, че трябва да се излезе с позиция, и то - още днес следобед.

Към финала, сякаш за да не остане съмнение дали членовете разбират какво реално се случва, Огнян Дамянов обобщи с тежък глас:

"Ако - образно казано - имате късмета да се паднете при колегата (съдия Мирослав) Петров, няма да ви отнемат автомобила. При останалите ще ви го отнемат!"

По-късно през деня от Прокурорската колегия разпространиха и позиция със следния текст:

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет остро се противопоставя на зачестилите случаи на накърняване авторитета на Прокуратурата на Република България от представители на различни власти и институции.

Свидетели сме как спрямо българските прокурори и следователи тече недопустима за страна член на Европейския съюз кампания по уронване на престижа на отделни магистрати. За съжаление участници в тази кампания са както представители на други власти и държавни институции, така и отделни представители на съдебната власт и други юридически професии.

Категорично не приемаме коментари, с които се вменява на ПРБ, както и на Прокурорската колегия на ВСС, отговорност за нечии недалновидни, погрешни и дори противоконституционни законодателни и управленски решения.

Изразяваме и своята тревога от опасните опити за третиране на прокурорите и следователите като „втора категория“ представители на съдебната власт, което по същество представлява грубо погазване на принципите на правовата държава, конституционната уредба на Република България и ангажиментите ни като страна член на Европейския съюз.

Всичко изброено неминуемо се отразява върху авторитета на съдебната власт и ерозира доверието на обществото към институциите и държавността като цяло, което може да има непредвидими и опасни последици. 

В последните близо две години българската прокуратура и членовете на Прокурорската колегия на ВСС ясно демонстрираха, че са в състояние да се противопоставят на неприемливи практики и употребата на институцията за цели, несъвместими с етичните принципи на магистратите. В този период институцията бе изведена от незавидното положение, в което бе поставена, като същевременно запази своята стабилност и независимост.

Същевременно обект на кампанийно очерняне, при това в повечето случаи без никакво реално основание, са вече не само главният прокурор, неговите заместници, ръководители на отделни прокуратури, но и отделните наблюдаващи прокурори, следователи, дори и съдебни служители.

Не приемаме и сме длъжни да предупредим цялото общество за трайно негативните последици, които може да имат ескалиращите атаки срещу наблюдаващи прокурори във връзка с работата им по конкретни досъдебни производства и/или предварителни проверки. Изразяваме подкрепата си към всички съвестни и отговорни магистрати, които изпълняват своите задължения съгласно законите, събраните доказателства и вътрешното си убеждение. Единствено гарантиране на тяхната независимост би осигурило провеждането на обективни и задълбочени разследвания, които да гарантират безпристрастното, навременно и професионално установяване на обективната истина по всеки отделен наказателноправен казус.

 И в предишни случаи се е налагало да обръщаме внимание, че разпространяваните тенденциозни и необосновани нападки, неаргументирани и манипулативни твърдения, обобщения и изводи  по отношение на конституционно уреден орган всяват смут и създават съмнения в мотивацията, професионалната компетентност и  безпристрастността на магистратите, като създават несигурност сред тях. Това в крайна сметка поставя в риск осигуряването на обективен процес, което накърнява чувството за справедливост у всички граждани.

Отправяме апел към представителите на останалите власти и държавни институции, както и към отделни представители на юридическата общност, да се въздържат от непремерени, дори обидни и за съжаление манипулативни внушения спрямо прокурорите и следователите. Всичко това руши устоите на правовия ред и в крайна сметка води до трайна ерозия и засилващо се обществено недоверие към всички власти в Република България.

Позицията ще бъде изпратена на Председателя на Народното събрание, Президента на Република България, Министър – председателя на Република България, Представителството на Европейската комисия, посолствата на държавите - членки на Европейския съюз в Република България, посолството на САЩ, посолството на Обединено кралство Великобритания, Европейския парламент, Съвета на Европа, Венецианската комисия, Консултативния съвет на европейските прокурори, Международната асоциация на прокурорите, Европейската мрежа на съдебните съвети, Комисията „ГРЕКО“ и на Европейския главен прокурор.

Позицията е приета в съответствие с Механизъм /процедура/ за публична реакция на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в случаи на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи, одобрен с Решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 9 от 20 март 2019 г.