Във фискална криза ли е държавата е въпрос, на който трябва да отговорят отговорните институции - най-вече Министерството на финансите. При всички положения обаче е ясно, че за да стигнем дотук, вината е на всички политици и на техния потресаващо развилнял се популизъм през последните години на политическа и парламентарна криза.

И въпреки че това е видно за всички, изглежда, че инстинктът да продължават с глупостите няма да бъде изкоренен без радикални мерки на политическата операционна маса. Този път идеите, разцепващи логиката на здравия разум, достигат кресчендо и в тях се включат много от политическите играчи. За щастие, гласът на разума дойде от най-високо ниво и премиерът Росен Желязков се противопостави на шокиращата икономическа неграмотност.

"Тавани" на цените и икономиката

Да се налагат "тавани" на цените, да се контролират, да се определят административно и от политиците е древна мечта на всички популисти в управлението, но за щастие е мечта, която в последните десетилетия остана неосъществена в повечето цивилизовани държави. Разбира се, всичко си има своите изключения, но в почти 100% от случаите точно тези изключения дават такива резултати, че те просто доказват верността на икономическата логика. А тя е проста - "таваните" на цените водят до дефицити и скриване на стоки от магазините, до последващо рязко увеличение на цените и до шокова инфлация.

И за това си има причина. Според науката цената е паричният израз на стойността на дадена стока или услуга. Тя се определя от търсенето и предлагането на пазара и върху нея действат всички пазарни механизми, които обикновено регулират пазарната икономика. "Справедлива цена" в икономиката означава чисто и просто тази цена, която потребителят е склонен да плати за дадена стока или услуга. Естествено е търговците да търсят точно тази горна възможна граница, защото се стремят към своята максимална печалба. Те просто това работят. Ако обаче прескочат тази летва и поискат нереална цена за своята стока, то просто търсенето й ще падне и търговецът ще бъде принуден да започне да продава още по-евтино от справедливата си цена, защото ще иска да навакса с продажбите.

В този смисъл "справедливата цена" включва в себе си производствената себестойност, цената на труда за производството, цената на всичко, което съпътства стигането до магазина, плюс разумната печалба на всички по веригата.

Така че какво би трябвало да означава "таван" на цената? Означава само едно - директна намеса в пазарните механизми и счупване на логиката на ценообразуването. Или казано просто - търговците получават пределна цена, на която могат да продават стоката и всичко над нея се превръща в незаконно.

Да кажем, че продаваме дървена пръчка. Тя, според нас, струва шест лева за крайния клиент. Изчисляваме цената като знаем производствената стойност, тази на транспорта, на труда, на всичко, което ни трябва, за да сложим пръчката на щанда си. Към това число добавяме и цената на труда на нашите служители, цената на електричеството ни, на водата, на какво ли не. След това решаваме каква да бъде нашата чиста печалба. Сметнали сме, че при крайна цена за клиента от шест лева, то всички по веригата ще са задоволени и ние ще можем да поръчаме след продажбата още една пръчка и да се радваме на печалба от сделката.

Появява се обаче "далновиден" политик, който смята, че ограбваме хората и че дървената пръчка трябва да струва 4 лв. Той няма никаква представа каква е стойността по цялата верига на производство и доставка на продукта, но има "усещане" за нещата.

Сега търговецът има два избора - или да започне да работи на загуба, за да запази клиентите си и да се надява, че разумът ще се върне възможно най-скоро, или да спре да продава дървени пръчки, защото просто няма изгода от сделката. Обикновено се случва следното - известно време се работи на загуба и след това стоките се скриват от рафтовете и започва дефицитът.

В един красив момент политиците решават, че са оплескали нещата и премахват "тавана" на цената. Добре де, обаче през това време хората не са си купували дървени пръчки и сега се втурват към магазините и си купуват по две, три, четири. Търсенето излита в космоса и за да регулира пазара търговецът вдига цената.

Накрая постигаме обратния ефект на търсения, като по средата сме имали дефицит.

Всичко, което до момента казахме, разбира се, е при перфектните условия и липса на картели и изкривявания на пазара.

Картелите и какво всъщност са те?

По дефиниция:

"Картелът е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия – конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби, или разпределяне на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане на обществени поръчки."

Или казано просто - изкуствено и неаргументирано завишаване на цените с цел повишени печалби и унищожаване на конкуренцията. В този смисъл картелирането е един от най-вредните феномени в икономиката и няма нито една държава в света, която да не се бори с него. Картелът води до премахване на конкуренцията, което непосредствено уврежда потребителите на стоки и услуги. Картелите увреждат и икономиката като цяло, като премахват стимулите на предприятията за иновативност и оптимизация на продуктивността им.

Така че спор няма - ако има доказан картел на пазара, то той трябва да бъде разбит и да се върне нормалното положение на конкуренция, включително ценова такава.

Проблемът е, че картел в България не просто не е доказан, а дори няма никакви доказателства за такъв. Напротив - всичко, което имаме като данни - най-вече финансовите отчети на веригите за хранителни стоки - показва, че маржовете им са ниски и те разчитат на огромните количества, които продават.

Колко струва хлябът, господин Пеевски?

И така стигаме до повода за този текст. Оказва се, че българските политици не могат да научат всички тези уроци на икономическата история и им трябват нови наши, родни и любими.

На конвейра да предлагат "тавани" на цените се наредиха вечните заподозрени от БСП, но и МЕЧ, ВМРО и... "Ново начало" на Делян Пеевски. А той е най-изненадващият член на този клуб и то не защото вярваме, че в него няма нищо популистко или просто глупаво. Напротив.

Но е много смешно как "успешният млад мъж", който рязко забогатя и който като "феномен" преуспява в бизнеса и политиката, не е научил точно тези прости правила. Интересно е дали точно така ръководи и своите дела? Дали е поставил "таван" на цената на стоките и услугите на някой от своите бизнеси?

Ако отговорът е "да", то това би означавало, че господин Пеевски не е бизнесмен, а член на благотворително дружество. И означава също, че досега трябваше да е фалирал 100 пъти. Но може да значи и друго. Че животът на бизнесите му не зависи от нормалната бизнес и икономическа логика, а от някакви други фактори, които не се интересуват от цени и печалби, защото печалбите идват от друго място. Защото знаем, че печалби има. Интересно е как ще отговори на този въпрос той.

Още по-смешното е, че имаме сериозни съмнения, че господин Пеевски има някаква реална представа за цените на каквото и да било в търговските вериги и че в последните поне 10 години е влизал лично в магазин, за да си купи поне едно нещо. Така че той няма как да знае дали цените са високи или са ниски.

Разбира се, няма никакво значение дали знае цената на хляба, защото той би трябвало да може да борави с данни. Но този аргумент е популистки, точно каквото е... неговото предложение за ценови "тавани". Нашето дребно заяждане няма да помогне на гражданите, но поне няма да им навреди. За разликата от идеята на господин Пеевски.

Защото ако господин Пеевски искаше наистина да е полезен, щеше да поиска КЗК да работи истински, да се проведат реформите, от които имаме нужда и да гарантира, че регулаторите са на мястото си. В момента той гарантира единствено съмнението, че не разбира нищо от икономика. Или че не му пука какво причинява на държавата.