В Хърватия, а и в други балкански страни, бойкотират магазините. Заради високите цени.

В България към момента бойкотираме само изборите. Заради високите си претенции. А не е като да няма поводи за бойкоти, подобни на хърватския.

Ако се погледне по-общо, у нас трябва да измислим някакъв вариант 

да бойкотираме всичко

Защото всички бизнеси чрез своите работодателски организации за пореден път си издействаха енергийни компенсации от държавата.

Нашенските бизнесмени са ултра десни, когато става въпрос за заплати, данъци и осигуровки. И крайно леви, ако иде реч за държавни компенсации. Ужасяващо лицемерие!

Но за съжаление няма как да се бойкотира всичко. За това - поотделно, перо по перо.

Eдин бойкот на магазините, 

като този в Хърватия, а и в други държави от региона, определено би имал смисъл и у нас. Всички знаем защо - по същите типично балкански причини.

Такъв бойкот вече се организира. Предстои да видим какви ще са резултатите от него.

Но има и други, по-специфични български проблеми. Например - мобилните оператори, при които в последните месеци отново се появиха сериозни съмнения за картел.

Защо, например, да не се насрочи 

един ден, в който никой да не говори по мобилния си телефон? 

Или пък - защо не - да се организира еднократен бойкот върху плащането на месечните сметки?

Ако е масово, ще има огромен ефект. Няма как да глобят всичките си клиенти.

Защо да не се насрочи 

един ден, в който никой да не зарежда от бензиностанции? 

Това е един друг сектор, в който отдавна не просто мирише, ами направо вони на картел. Вони като бензин, разлят на бензиностанция. Искра да пламне – ще избухне.

Задължително е да се обяви 

един ден, в който никой да не тегли пари от банкомат

Банките у нас смъкват по три кожи, пардон - по три такси. За тях никога няма криза, те винаги са на свръхпечалба и не дават дума да се каже срещу това.

А таксите им - включително за теглене от банкомати - са безобразно високи. И все повече се увеличават.

А ако случайно някоя банка има проблеми - държавата й помага. Няма друга такава сфера.

Напоследък се появиха и други сектори, подходящи за граждански бойкот. Например - ресторантско кръчмарския, който отново иска ДДС за него да е 9%.

След известни колебания управляващите, поне засега, обявиха, че това няма да бъде удовлетворено. Но нищо не е сигурно, докато бюджетът и данъчните закони не минат на второ четене.

Ако кръчмарите все пак отново се наложат, задължително трябва да се обяви

един ден, в който никой да не ходи на кръчма

Всъщност по-добре една вечер - петък или събота. А защо не и двете вечери? Или цял уикенд?

Добре би било ако има някакъв

граждански бойкот и срещу МВР-то, 

в което заплатите ще се вдигат с 50-70% на калпак, без реформи. С благословията на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Хубаво, бойкотирахме изборите, избрахме, каквото там избрахме. Включително и най-вече с негласуване. 

Особено важно е сега да не бойкотираме внимателното наблюдение върху 

предстоящия избор на членове на регулаторите

Защото всички въпроси, които си плачат за бойкот, в крайна сметка зависят от тях.

Единственият проблем на капитализма са капиталистите - те са много алчни. Казал го е американският президент Хърбърт Хувър. (The only trouble with capitalism is capitalists - they’re too damn greedy).

За това са измислени тези регулатори. За да контролират алчността на капиталистите и да им създават равни условия за конкуренция.

У нас обаче отдавна е известно, че регулаторите по-скоро обслужват алчността на капиталистите. И толерират едни капиталисти за сметка на други капиталисти.

Толерират се капиталистите, които са близки до властта. А властта, с някои малки изключения, в последните 20-ина години е все една и съща. Същата като сега.

Особено важно е да 

да не бойкотираме еврозоната, 

Влизането там няма нищо общо с темата.

Еврозоната и евроинтеграцията изобщо няма нито да решат, нито да задълбочат проблемите, които трябва да си решим сами. Те само създават по-добри условия за решаването на тези проблеми. Но пак от нас си зависи дали ще се възползваме.

И една историческа препратка. Нашенските т.нар. елити да не подценяват случващото се на Балканите.
Историята е показала, че

българинът се засрамва от безкрайната си търпеливост, когато комшиите вземат, че се вдигнат

И прави чудеса от храброст.

През 1875 г., например, избухва въстание в Босна и Херцеговина. Още същата година в българските земи се прави неуспешен опит за въстание в Стара Загора. 

На следващата година пък избухва Априлското въстание. И след още две години България вече е свободна. 

Но да не отиваме толкова далеч. Съвсем наскоро, през бурното лято на 2013 г., у нас избухнаха масови протести, които доведоха до свалянето на Делян Пеевски като шеф на ДАНС. Година по-късно падна и правителството на Пламен Орешарски.

Една от причините за масовото участие в тези протести бе и това, че седмица-две по-рано бяха избухнали масови протести срещу властта в Турция. И тука определено се бяхме позасрамили.

Защото дори в Турция, където е много по-опасно да се протестира, хората се вдигнаха. И като стана дума – и в Сърбия е по-опасно да се протестира, но тези дни и там хората масово се вдигнаха.

Та стабилността, която след последните избори отново се възцари, при това в цялата си прелест, да не подценява случващото се. Да не вземе овчедушният български търпеливко да я изненада с някоя революцийка. 

Всеобщото схващане у нас, според което няма никакъв смисъл от граждански активности, е погрешно. Напротив - точно гражданските активности винаги са били и винаги ще бъдат основен двигател на историческото развитие.

Държавата да слага таван - било на цени, било на надценки - е напълно погрешно. Но гражданите да се опитат да принудят търговците и въобще бизнесите да намалят те самите печалбата си, за да не губят клиенти, е съвсем приемливо. И напълно в духа на пазарната икономика.

Разбира се има и друг прочит. А именно - българите живеят толкова добре и са толкова щастливи, че няма причина за никакви бойкоти, за разлика от съседни нам държави. Няма причина дори да се ходи да се гласува заради всеобщото щастие, завладяло страната ни.

Ако е така - ликуй народе!