Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

20 февруари 2025 година

Светът се променя.

Е, той, разбира се, се променя постоянно, но толкова бързо и в такава бездна, струва ми се, светът отдавна не се е срутвал.

Днес на бензиностанцията касиерката призна, че сега изпитва по-голяма тревога, отколкото през март двайсет и втора година.

А тук е Харкив. Градът, в който през онзи март над нас кръжаха руските изтребители. Тогава ни се струваше, че вече нищо не може да бъде по-страшно.

Искрено завиждам на оптимистите, които все още смятат заиграването на двамата диктатори за любопитна игра или хитър план.

Ще съм щастлива, ако това е така.

Но в моята картина на света сега боите са по-тъмни. И дори не затова, че навън пак вие сирената, а по местните канали се сменят съобщенията:

"Идват! Спешно в укритията!".

Тези новини вече изглеждат дребни и провинциални в сравнение с това, че светът е обезумял.

"Перемога" (победа – укр., бел. прев.) се превърна в "перемовини" (преговори – укр., бел. прев.), пропагандистите – в "правдолюбци", страната-агресор – в "невинната жертва", а военният престъпник – в "конструктивен събеседник".

И това е краткото съдържание на вечерните новини.

Кремъл и Вашингтон току-що напълно извратиха истината. И предизвикаха овации сред онази част на човечеството, която е бягала от часовете по история през последните осемдесет години.

"Тази война не е наша…" – сигурно с тези думи е започнала Втората световна.

Еволюционната стълба се оказа спирала.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във "Военният дневник на една харкивчанка" украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко