Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

3 април 2024 година

Днес се отбих в любимото ми цветарско магазинче на Проспекта на героите в Харкив. Помислех, че като спрат през деня тока, ще се погрижа за балкона: ще измия прозорците, ще изнеса саксиите с цветя, най-после ще засадя филизите, че корените им са се проточили цял километър.

Нали е пролет. Независимо от всичко.

Продавачката ме посреща на прага, казва: „Не, не, в никакъв случай, на бегониите още им е рано за балкона, тази нощ прогнозите са около нулата“.

И стоим с нея в наситена с аромати на градински рози цветарница, и заедно гледаме прогнозата за времето. Зави сиренета, ние се спогледахме, мълчешком се дръпнахме в отдела за градински торове – по-далече от прозорците – и обсъждаме събуждането на драцената от зимния сън.

Господи, колко го обичам този мой град.

На пръв поглед той е толкова голям, огромен, в някои райони никога не съм стъпвала. Но толкова е мъничък всъщност.

Наскоро на пазара една бабичка ми казва: „Днес сметаната малко киселее, не като миналата, която купихте“.

"Миналата" беше в началото на март. А тя помни.

На бензиностанцията, където паркирам колата си, когато с Хектор отиваме на разходка в парка, всички знаят какви цигари пуша и какво кафе обичам. На добермана му викат: „Ето го и нашия хубавец“. И тичат да го погалят между ушичките.

Това е моят град.

С неговите междуметия „тю“, „ля“, „шо“ („тю“ – „пу“ /изразява недоволство или учудване/, „ля“ – „виж го ти!“ и „шо“ – „кво“ /но изразява най-различни неща: «Шо?» («Извинете, не ви чух»), «Шо-шо?» («Нищо не разбрах»), «А шо?» (И какво?), «А шо!» («Защо не!»), «Чорти шо!» («Дявол знае, какво!»). – бел. прев.), с които можеш да изразиш целия спектър от съществуващите емоции.

С безбройните му пейки, които, ако ги продадеш, можеш да купиш Монако.

С леката му високомерност.

– Не парка „Шевченко“, а ГРАДИНАТА „Шевченко“! (и завърта очи).

С присъщите му "тремпель" (вид закачалка за дрехи), "баклажка" (манерка), "кулек", (фунийка) "судочек" (съдинка) – термини, неразбираеми дори за жителите на съседната област. 

Харкив.

Научих се да плувам в „смрадливата река“ в Салтивка и си счупих крак, скачайки от най-ниската точка на „канатката“ (кабинков лифт – бел. прев.) в Павлово Поле.

Все още си пазя "студняк" (студентската книжка – бел. прев.), правех си срещите „под Термометъра“ (огромен термометър на централната сграда в Харкив – бел. прев.), правех снимки на фона на „Дистрофиците“, които гостите на града наричат Паметник на влюбените.

Знам защо „Гърбавият мост" е гърбав.

Моят град. Днес той е наранен, без ток, а в някои райони и без вода. Шперплатови прозорци, бетонни блок-постове, мрачни лица.

Боли ме.

През последните дни името му не слиза от първите страници на различни издания – „готви се настъпление“, „експерименти с новите бомби“, „евакуирайте се“.

И вчерашен фрагмент от ефира на кремълските мерзавци:

– Да се изтрие Харков* от лицето на земята!

Чичковците в студио кимват одобрително.

Не ме е страх, не, гнус ме е. Сякаш някой педофил произнася името на твоето дете.

Ще засадя бегониите идната седмица. Плюя на вашите „опити да се дестабилизира ситуацията и да се изплаши населението“.

К*р за вас, а не Харкив.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко

*Руснаците наричат града Харков, а украинците Харкив. В случая Гин цитира руски медии.