Германия вече е „най-голямата функционираща демокрация“ в западния свят, може би не в най-добрата си форма, но в доста добра. Затова и изборите там в неделя ще имат огромно въздействие върху ставащото в Европа. Германия сега е най-важната демокрация в света. Това заяви тази седмица историкът и професор в Йейл Тимъти Снайдер.

Чувството, че тези избори са съдбовни не само за германците, но за всички европейци, за украинците и за бъдещето на демократичния свят такъв, какъвто го познаваме, се усеща ясно в Германия. Страна, която иначе избягва да си дава сама такива оценки и предпочиташе през последните десетилетия да действа от миманса и да не поема лидерски роли. Сега се налага тази неувереност спешно да бъде заменена с нов вид самочувствие – на новия лидер на свободния свят.

Само пет седмици са изминали от идването на Доналд Тръмп на власт и ставащото в САЩ надминава и най-нереалистичните очаквания.

Американският президент натовари две фигури от обкръжението си с разглобяването на света такъв, какъвто го познаваме и какъвто бе изграждан от поколения наред през последните осем десетилетия. Илон Мъск унищожава със замах институция след институция вътре в страната, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс е натоварен със задачата да обяви официалния развод на САЩ със съюзниците му навън. Точно така и звучеше речта на американския вицепрезидент в Мюнхен. Той обяви довчерашните съюзници на страната си за врагове на демокрацията, а малко преди това пък военният министър Хегсет заяви, че европейците вече трябва сами да се грижат за сигурността си. Два дена по-късно се състоя срещата между САЩ и Русия в Рияд, която само допреди седмица бе немислима. Администрацията на Тръмп създава факти с такова темпо, на което не може да реагира никой в Европа. Шокът все още е голям, а хората около Мъск и Тръмп продължават с промените. Действията им напободяват действията на IT-екип, който е създал нов продукт и го пуска на пазара все още не съвсем готов. Той се коригира в крачка, унищожава или прави излишно всичко създадено дотук и или носи печалба, или не функционира чак толкова добре, зарязват го и го заместват със следващия подобен продукт.

Към момента САЩ се оказаха по-непридвидими от Русия. Путин съвсем ясно заявява вече неколкократно целите и политиката си – да върне величието на Русия, ако не от времето на Петър I, то поне от преди 1997 година, когато НАТО се разшири на Изток и сви влиянието на Кремъл до Русия и няколко бивши републики. Може целите му да не отговарят на нашите виждания за демокрация и свобода, но поне са ясно заявени. А какво цели Тръмп? Нов световен ред? Ири просто макисмална печалба? Или пък смесица и от двете? За разлика от Путин при него нищо не е ясно.

Изведнъж Европа се оказа притисната между двама автократи с амбиции да си поделят света, които видимо на този етап се разбират добре помежду си – Путин и Тръмп. Защитата, която САЩ осигуряваха на Европа – по модел, създаден от самия Вашингтон, внезапно се дръпна.

В този вакуум е необходимо спешно да се действа. Но кой от европейските лидери може да заеме ролята на САЩ? Всъщност американците са важни за Европа не само с военната защита, участието си в НАТО и търговията, а най-вече с това, че те организираха реда. Структурите на защита и свободен пазар, принципите и ценностите – всичко това се задаваше и организираше от Белия дом.

Явно това вече е минало. Защото - да си признаем, това, което Тръмп прави в момента с институциите в Америка, ще има последствия десетилетия напред. Не е въпрос на четири години мандат, които трябва да изтърпим. Европа спешно трябва да се консолидира и реорганизира и затова й е нужен нов лидер.

Но европейските държави изобщо не са във форма. Руската хибридна война нанесе сериозни щети, усилвайки съмнението на европейските граждани в техните политици и иниституции, а също така и подкрепяйки разрастването на крайнодесни, популистки, проруски партии. Високите цени на енергията и инфлацията заради войната на Русия също оказаха пагубен ефект. От големите икономики в ЕС само Германия запази фискалната си дисциплина и е в състояние да отдели огромни средства за нова организация на военната защита на контитента. Франция, Италия, Испания са с огромни дългове, същото важи и за излязлата от ЕС Великобритания. Политиците начело на тези държави са с нисък рейтинг, а Германия в момента няма действащо правителство. В неделя този факт няма да се поправи автоматично, тъй като ще започнат преговори за съставяне на управляваща коалиция, а те могат да траят месеци.

Но да не бъдем само песимисти. От конференцията в Мюнхен до днес се вижда огромна промяна в германските политици, в изказванията им и в обявяването на целите. Макар и на самия край на предизборната си кампания, всички партии от центъра омекнаха една към друга. Речта на Джей Ди Ванс, а и подкрепата му за крайнодясната „Алтернатива за Германия“, ги консолидираха.

Със сигурност резултатът от изборите ще формира голямо мнозинство на демократичните партии в Бундестага, което прави малко вероятни промени в основната посока на страната, като например в отбранителната и външната политика. Резултат, при който, за разлика от съседни държави, няма да има заплаха от идване на власт на популисти.

Според проучванията изборите ще бъдат спечелени от консервативния ХДС на Фридрих Мерц – прогнозата е за между 27 и 32% от гласовете. Втора остава „Алтернатива за Германия“ с прогнозиран резултат от 20 до 22%, трети са социалдемократите на Шолц с между 14 и 17%. Зелената партия държи твърдо 15%, а голямата изненада на този вот е Левицата, която може да получи двуцифрен процент гласове – прогнозата е за между 9 и 11%.

Ту под, ту малко над 5-процентната бариера са доскорошните управляващи от либералната Свободно-демократическа партия на Кристиян Линднер, както и новосъздадения крайноляв съюз „Сара Вагенкнехт“. Ако една от тях или и двете влязат в Бундестага, то това ще затрудни изключително създаването на коалиция, тъй като вече няма да стигат гласове за кабинет, съставен само от две партии.

На този етап самият Мерц заяви, че ще търси коалиция на първо място със социалдемократите, а вторият сценарий е за коалиция със Зелените. При повече партии в Бундестага ще се стигне обаче отново до тройни и дори четворни коалиции (самият ХДС е в коалиция с баварския ХСС), което усложнява формулата за намиране на обща политика.

А нито Германия, нито Европа, могат да си позволят месеци наред преговори и дребни сметки.

Към това се прибавя и проучване от последните седмици, което е тревожно - на въпрос на Института за демоскопия „Аленсбах“ коя партия според избирателите най-често се занимава с темите, които ги вълнуват, 41 процента от източногерманците и 31 процента от западногерманците отговорят с „Алтернатива за Германия“.

Само ХДС засега е с няколко процента повече на Запад.

Така че, ако и следващото правителство на Германия се провали, може би след четири години страната ще има крайнодесен канцлер и ЕС ще спре да съществува в този си вид.