Не си спомням други такива избори в Германия. Дълги часове след затварянето на изборните урни все още не бе ясно как точно ще изглежда бъдещото правителство.

Ясно бе само, че Фридрих Мерц ще е канцлер. Но не и с кого. В крайна сметка в последния момент той успя все пак да си отдъхне - след полунощ стана ясно, че все пак е възможна планираната от него голяма коалиция.

Че задачите пред него са още по-трудни, отколкото си е представял, призна самият той веднага след изборите.

Причината за това бе, че в крайна сметка от около 100 000 гласа зависеше дали е възможна желаната от Мерц голяма коалиция със социалдемократите или ще се налага да търси и трети съюзник, а той е възможен само в лицето на зелените. Тези гласове определиха съдбата на новоизлюпения политически съюз на Сара Вагенкнехт BSW, който е едновременно неомарксистки, консервативен, популистки и ултраляв проект. Тя се клатушкаше между 4,9% под бариерата и 5%, преодолявайки я.

В навечерието на изборите беше ясно, е от две малки партии зависеше какви са възможните коалиции за следващото управление – либералната „Свободно-демократическа партия“ и BWS. И докато либералите твърде бързо се очертаха като губещи с едва 4,6% (бариерата за Бундестага е 5%), съюзът на Сара Вагенкнехт загубиха шанса си за Бундестага едва към 2 часа сутринта при окончателното преброяване с резултат 4,972%. 

Официалните резултати, когато вече са преброени и бюлетините, пратени по пощата, ще бъдат обявени на 14 март. Но, както изглежда, те няма да променят вече съотношението в Бундестага.

Така пътят към голяма коалиция е отворен. Добрата новина при такъв развой на събитията е, че коалиция от две партии е желана и от двете страни, така че ще се състави бързо. Тя ще може да взима решенията по-бързо и няма да се налага да прави толкова компромиси. Тройната коалиция се провали именно заради тромавостта си.

Лошата новина при този развой на събитията е, че голямата коалиция реално всъщност ще е малка коалиция – и ХДС, и ГСДП имат исторически лоши резултати и ще им трябва подкрепа на другите партии в Бундестага, ако искат да променят конституцията, да реформират дълговата спирачка или да гласуват извънредни бюджети, например.

Другата лоша новина е, че в Бундестага влязоха две крайни партии - крайнолява и крайнодясна партия. Демократични класически партии са вече само три - зелените, ХДС и социалдемократите.

Тези три партии са тримата мохикани – последните класически демократични партии, които образуват все по-малки мнозинства. И трите заедно няма да имат конституцонно мнозинство. Общо те получават 414 места в парламент от 630 места. Тоест, за да реформират дълговата спирачка, ще трябва да се търси подкрепа на някой от крайните в опозицията –  „Алтернатива за Германия“, и бившите комунисти от Левицата.

„Те са близки до Путин и Русия и видимо с тях това няма да стане, ако целта е превъоръжаване“, призна самият Роберт Хабек от Зелената партия, попитан дали би участвал в управляваща коалиция отново.

Подкрепа на опозицията ще е нужна и приемане на извънреден бюджет. Ако той е за социални харчове, Левицата би я дала. Но за икономически реформи в посока на либералния пазар не. Срещу пари за армията е и Левицата, и АзГ.

Така че победата на демократичните партии е добрата новина от тези избори, но силната недемократична опозиция е лошата.

„Наясно сме, че светът не ни чака нас и нито Русия, нито САЩ ще седнат да чакат ние да се договорим. Затова трябва спешно да се направи кабинет. С това сме съгласни всички“, казаха и Мерц, и Шолц и Хабек.

Бързо в тези условия означава – до Великден, който е на 20-и април.

Друга добра новина е, че този сценарий не е изненадващ и ХДС вече има ясен екип за преговори, който е влязъл в контакт със социалдемократите още преди изборите. Мерц има програма за първата година с най-належащите задачи, около която ще иска да обедини евентуалните си коалиционни партньори. Друга добра новина е, че най-вероятно преговорите при социалдемократите ще се водят вече не от Шолц, който се оттегля от лидерството в ГСДП, а най-вероятно от новия шеф на фракцията в Бундестага Ларс Клингбайл и военния министър Борис Писториус. Клингбайл е критик на политиката на Шолц, а Писториус е много по-близо до Мерц в идеите си за превъоръжаване, помощ на Украйна, реакция на Германия спрямо променената позиция на САЩ и също така и по въпросите на вътрешната сигурност и мигрантския проблем. Големи различия по тези точки няма и Зелената партия, макар че там има разнобой между членската маса, която е все още твърде в ляво и лидерите й, които са склонни на компромиси, важни за държавата. Така че по тях зелените най-вероятно ще подкрепят една голяма коалиция.

Голям сигнал към политическите партии този път е и рекордно високата изборна активност – 84%. От 1990 година не е имало такава активност. Това означава, че избирателите искат бързи решения на проблеми като броя и интеграцията на бежанците, сигурността, твърде голямата бюрокрация и икономическата криза. А бързи решения може да има, само ако партиите в Бундестага или поне в бъдещата коалиция не се губят в междупартийни и идеологически различия, а намират бързо компромиси по важните за страната теми.