Не си спомням други такива избори в Германия. Дълги часове след затварянето на изборните урни все още не бе ясно как точно ще изглежда бъдещото правителство.

Ясно бе само, че Фридрих Мерц ще е канцлер. Но не и с кого. В крайна сметка в последния момент той успя все пак да си отдъхне - след полунощ стана ясно, че все пак е възможна планираната от него голяма коалиция.

Че задачите пред него са още по-трудни, отколкото си е представял, призна самият той веднага след изборите.

Причината за това бе, че в крайна сметка от около 100 000 гласа зависеше дали е възможна желаната от Мерц голяма коалиция със социалдемократите или ще се налага да търси и трети съюзник, а той е възможен само в лицето на зелените. Тези гласове определиха съдбата на новоизлюпения политически съюз на Сара Вагенкнехт BSW, който е едновременно неомарксистки, консервативен, популистки и ултраляв проект. Тя се клатушкаше между 4,9% под бариерата и 5%, преодолявайки я.

В навечерието на изборите беше ясно, че от две малки партии зависеше какви са възможните коалиции за следващото управление – либералната „Свободно-демократическа партия“ и BWS. И докато либералите твърде бързо се очертаха като губещи с едва 4,6% (бариерата за Бундестага е 5%), съюзът на Сара Вагенкнехт загуби шанса си за Бундестага едва към 2 часа сутринта при окончателното преброяване с резултат 4,972%. 

Официалните резултати, когато вече са ясни, и бюлетините, пратени по пощата, ще бъдат обявени на 14 март. Но, както изглежда, те няма да променят вече съотношението в Бундестага.

Така пътят към голяма коалиция е отворен. Добрата новина при такъв развой на събитията е, че коалиция от две партии е желана и от двете страни, така че ще се състави бързо. Тя ще може да взима решенията по-бързо и няма да се налага да прави толкова компромиси. Тройната коалиция се провали именно заради тромавостта си.

Лошата новина при този развой на събитията е, че голямата коалиция реално всъщност ще е малка коалиция – и ХДС, и ГСДП имат исторически лоши резултати и ще им трябва подкрепа на другите партии в Бундестага, ако искат да променят конституцията, да реформират дълговата спирачка или да гласуват извънредни бюджети, например.

Другата лоша новина е, че в Бундестага влязоха две крайни партии - крайнолява и крайнодясна партия. Демократични класически партии са вече само три - зелените, ХДС и социалдемократите.

Тези три партии са тримата мохикани – последните класически демократични партии, които образуват все по-малки мнозинства. И трите заедно няма да имат конституцонно мнозинство. Общо те получават 414 места в парламент от 630 места. Тоест, за да реформират дълговата спирачка, ще трябва да се търси подкрепа на някой от крайните в опозицията –  „Алтернатива за Германия“ и бившите комунисти от Левицата.

„Те са близки до Путин и Русия и видимо с тях това няма да стане, ако целта е превъоръжаване“, призна самият Роберт Хабек от Зелената партия, попитан дали би участвал в управляваща коалиция отново.

Подкрепа на опозицията ще е нужна и приемане на извънреден бюджет. Ако той е за социални харчове, Левицата би я дала. Но за икономически реформи в посока на либералния пазар не. Срещу пари за армията са и Левицата, и АзГ.

Така че победата на демократичните партии е добрата новина от тези избори, но силната недемократична опозиция е лошата.

„Наясно сме, че светът не ни чака нас и нито Русия, нито САЩ ще седнат да чакат ние да се договорим. Затова трябва спешно да се направи кабинет. С това сме съгласни всички“, казаха и Мерц, и Шолц, и Хабек.

Бързо в тези условия означава – до Великден, който е на 20 април.

Друга добра новина е, че този сценарий не е изненадващ и ХДС вече има ясен екип за преговори, който е влязъл в контакт със социалдемократите още преди изборите. Мерц има програма за първата година с най-належащите задачи, около която ще иска да обедини евентуалните си коалиционни партньори. Друга добра новина е, че преговорите при социалдемократите ще се водят вече не от Шолц, който се оттегля от лидерството в ГСДП, а най-вероятно от новия шеф на фракцията в Бундестага Ларс Клингбайл и от военния министър Борис Писториус. Клингбайл е критик на политиката на Шолц, а Писториус е много по-близо до Мерц в идеите си за превъоръжаване, помощ на Украйна, реакция на Германия спрямо променената позиция на САЩ и също така и по въпросите на вътрешната сигурност и мигрантския проблем. Големи различия по тези точки няма и Зелената партия, макар че там има разнобой между членската маса, която е все още твърде вляво и лидерите ѝ, които са склонни на компромиси, важни за държавата. Така че по тях зелените най-вероятно ще подкрепят една голяма коалиция.

Голям сигнал към политическите партии този път е и рекордно високата изборна активност – 84%. От 1990 година не е имало такава активност. Това означава, че избирателите искат бързи решения на проблеми като броя и интеграцията на бежанците, сигурността, твърде голямата бюрокрация и икономическата криза. А бързи решения може да има, само ако партиите в Бундестага или поне в бъдещата коалиция не се губят в междупартийни и идеологически различия, а намират бързо компромиси по важните за страната теми.