Добра сделка за Украйна ли е покупката на реакторите на АЕЦ "Белене"? Да и според Върховната рада, която в средата на февруари подкрепи инициативата, по предложение на правителството на Володимир Зеленски. Не всички украински политици обаче са на това мнение. Повод за интервюто на Клуб Z с опозиционната депутатка от партия "Глас" и член на енергийната комисия в парламента Инна Совсун е съпротивата й срещу тази сделка, която в България бе представена като изгодна и за двете страни.

Совсун говори открито и по теми с все по-нарастващ заряд като "мирната инициатива" на Тръмп, провеждането на избори под руски обстрел и бъдещата подкрепа на Запада за Украйна.   

- Г-жо Совсун, защо гласувахте против решението на Украйна да закупи реакторите на АЕЦ "Белене"?

Причините са няколко. На първо място – това е цената. Правителството излезе пред парламента и каза: "Искаме да одобрите това". Зададохме много директен и очевиден въпрос: "Колко ще ни струва?" Така и не получихме отговор. Представиха ни сметки от 2017 г. Истината е, че ще бъде скъпо. Ако погледнете данни от което и да е международно изследване, извършено в световен мащаб, всякакъв вид ново строителство на ядрени мощности е много скъпо - по-скъпо от други енергийни източници.

Друг проблем е времето. Украйна е в много сложна икономическа ситуация заради войната. Енергийната ни инфраструктура беше много тежко засегната от руснаците през последните 3 години. Изгубихме значителна част от енергийното ни производство. Трябва да изградим ново. Но имаме нужда от него сега, не след 5 години. Правителството увеличи тарифите за електроенергия за домакинствата почти двойно и обясни, че това се прави, защото руснаците ни бомбардират. Сега става ясно, че решението на този проблем може да дойде след 5 години.

Третата причина отново е свързана с тежката икономическа ситуация, в която се намираме. Трябва да платим на България 600 милиона евро. Няма ли по-добър начин да похарчим толкова голяма сума пари?

И последната причина, макар и не последна по значение – сериозните съмнения за корупция в "Енергоатом" (държавното предприятие, което управлява четирите атомни електроцентрали в Украйна). И това е нещо, което всъщност беше споменато от депутати от партията на президента. Това беше причината, поради която те отказаха да дадат съгласие за построяване на блоковете. Одобриха само закупуването на реакторите от България. Причината за това е очевидна – липсва прозрачност в компанията, нямаме ѝ доверие и не искаме да се ангажира с такова огромно начинание.

- Какви алтернативни идеи предлагате, които да облекчат проблемите в енергийния сектор на Украйна?

Президентът е много прав, като казва, че Украйна се нуждае от децентрализирана енергийна система, защото тя е много по-малко уязвима при руски атаки. Те винаги ще знаят къде се намират атомните електроцентрали и винаги ще използват тази слабост срещу нас.

Затова от около две години постоянно говорим за необходимостта да преминем към по-децентрализирана енергийна система с много по-малки производствени мощности. Говорим за вятър, за биомаса. Не толкова слънце, защото то зависи от времето. Има решения. Има изградени модели от експерти. Никой от тях не казва, че централизираната система, разчитаща изцяло на ядрена енергия, е най-сигурният вариант. Това всъщност е най-уязвимата опция, на която може да заложим.

- Каква роля играе западната финансова и техническа подкрепа в енергийния сектор на Украйна? 

През последните три години ние разчитахме много на Запада и подкрепата му за възстановяването на нашите обекти. Имахме голям проект с USAID – много ни помогна за изграждането, закупуването на нова техника на повредени обекти. Сега администрацията на Тръмп го закрива.

Имаше и европейски фондове, които помагаха, включително и за инсталирането на нови мощности. Но основно парите отиваха за възстановяване след ударите на руснаците. Имаше и доста успешни случаи, при които предимно европейски компании създаваха партньорства с някоя община и помагаха за изграждането на енергийната й инфраструктура. Така кметът на град Житомир (областен град в близост до Киев) постигна голям успех в диверсификацията на източниците на енергия в града през последните 10-12 години. Там сега се произвежда голямо количество енергия чрез биомаса.

В бъдеще бихме искали да привлечем повече западни компании, занимаващи се предимно с възобновяеми енергийни източници. 

- Как ще коментирате последните данни, че САЩ и Украйна са близо до подписване на споразумение за украинските редкоземни метали. От Белия дом подмятат числото "500 млрд. долара" - възприемат тази сума като компенсация за американската помощ за Украйна. Може ли да говорим в случая за изнудване от страна на Вашингтон?

Първо, ако Украйна бе получила военна подкрепа в размер на 500 милиарда долара, щяхме да изгоним руснаците от нашата територия. Смешно е дори да се споменават такива числа.

Второ, когато получавахме тази помощ, никой не казваше, че това е нещо, което ще трябва да платим, защото се разбираше, че това е помощ за държава, която е във война. Сега изглежда, че сме принуждавани да плащаме за оръжията, благодарение на които оцеляхме.

Това ми изглежда като опит да се правят пари на гърба на страна, която е била незаконно атакувана. Това е много болезнен въпрос в Украйна. Ние се чувстваме много наранени от реториката на Доналд Тръмп. Особено като твърди, че Украйна е тази, която е започнала войната. Немислимо е да слушаме подобни неща.

Бих казала, че важният въпрос е какво ще получат украинците в замяна? По-конкретно - какви гаранции за сигурността ще получим, ако подпишем тази сделка с Тръмп? Ами, ако подпишем сделката сега, а след 2 седмици Путин отново атакува? И той ще атакува, защото това е в природата му.

Това според мен това е най-несправедливата част от тази сделка – не получаваме нищо в замяна.

- Доналд Тръмп настоява Украйна да проведе избори, въпреки ежедневния руски обстрел. Реалистично ли е това да се изпълни?

Категорично не. Това ще бъде незаконно – не може да има избори при военно положение. Тази разпоредба не е приета от Зеленски и неговия екип. Налага се поправка на Конституцията, но тук възниква нов проблем – не може да се променя Конституцията при военно положение. С правителството на Зеленски спорим по множество въпроси. Както чухте, аз не съм съгласна с енергийната му политика. Но Зеленски е легитимен президент.

От другата страна чуваме, че американците са провеждали избори през Втората световна война. На тях обаче не са им гърмели бомби над главите всеки ден. Как изобщо ще се организират избори? Снощи предупрежденията за въздушна атака започнаха в 23:00 часа и приключиха към 08:30 сутринта. Нека си представим, че има въздушна тревога през цялата нощ след изборите. Какво ще правят хората, които броят гласовете? Ще ги носят в бомбоубежищата ли? Ами ако в бъркотията загубят част от бюлетините – това няма ли да подкопае легитимността на изборите?

Лесно може да си представим, че Путин ще атакува някоя от секциите. Хората ще се страхуват да отидат да гласуват.

Още един въпрос – как ще гарантираме, че хората в окопите ще могат да гласуват? Да пропуснат ли? Но това ще бъде крайно несправедливо, защото те са тези, които всъщност се борят за правото да определяме нашето собствено бъдеще. Мисля, че заради всички тези, а и още много други причини абсолютното мнозинство от украинците е против провеждането на избори в момента. Не познавам и един човек, който да ми е казвал, че трябва да проведем избори сега. 

-Споменахте, че Украйна се нуждае от гаранции за сигурността. Като оптимална гаранция често е сочено приемането на страната ви в НАТО. Но ако тази идея не бъде поставена на масата за преговори, виждате ли друга приемлива гаранция за сигурността?

Разговарях с колеги от Прибалтика и Полша. Те не са толкова убедени, че НАТО е най-добрата гаранция за сигурността предвид настоящата ситуация. Така, че трябва да се проведе някакъв вид дискусия относно осигуряването на автономията на Европа, за която говори г-н Макрон. Но това е по-дългосрочна дискусия.

Тъжният факт е, че ще се налага да разчитаме на украинската армия, така че единствените гаранции, които можем да получим, са, че партньорите ще продължат да я подкрепят.

- От разговорите с украинци останах с впечатлението, че изпитвате разочарование от Запада. Пропуснахме ли уроците от войната?

Мисля, че тук не трябва да говорим за пропуск, а за забрава. Забравихте шока, който изпитахте, когато бяха публикувани снимките от Буча.

Познавате войната в Украйна като нещо, за което понякога получавате новини и после ги забравяте. Това е нещо, за което не искате да мислите. Това е капанът, в който влязохте - толкова е страшно, че не искате да мислите за това. Но украинците не можем да си позволим този лукс. Става дума за нашето оцеляване. На 24 февруари отбелязахме третата годишнина от 11-годишна война, която продължава от векове.

Има и един важен компонент, който западните лидери не разбират. Путин ви мрази. Не мрази само украинците. Той мрази Запада като идея – ценностите, зад които застава. Тази омраза може някой ден да доведе до война и срещу Запада. Това трябва да запомните. Войната срещу Украйна е и война срещу цялата идея на западната цивилизация. И точно затова украинците изпитват такова усещане за несправедливост. Защото не се борим само за себе си. Ние се борим и за вас.

Това изглежда не се оценява в момента.

- Преди три години някои политици и военни анализатори предричаха, че Украйна ще падне под руска окупация до три дни. Три години страната ви продължава да удържа. На какво отдавате издръжливостта на украинския народ в лицето на толкова мощен противник?

Нямахме избор. Ако спрем да се бием, ще загубим обществото, което сме изградили, правата – самото право да създаваме права за себе си. Така, че цената тук е твърде висока. Тук не се борим само за абстрактни идеи. Истината е, че сме изтощени. Аз съм изтощена. Партньорът ми е изтощен, всички сме изтощени. Но нямаме право да се отказваме, защото залогът е твърде висок.

Успяхме да се преборим и защото милиони се събраха, демонстрираха огромна смелост и отвърнаха на удара по начин, по който умеят. Мисля, че този индивидуален акт на смелост ни спаси в първите дни на инвазията и продължава да ни крепи и днес. Сега, въпреки че сме изтощени и чувстваме, че сме всичко е срещу нас, осъзнаваме, че не можем да се откажем. Ако се откажем сега, да кажем, след като бъде постигнато под някаква форма спиране на войната, но без гаранции за сигурността, Путин ще атакува отново.

И ако той атакува отново след 8 години, синът ми ще бъде достатъчно голям, за да се бие във войната. А аз не искам това да се случва.