- Другарю Пеевски, петилетката не е изпълнена по план, но ние казахме, че е изпълнена. В магазина за месо няма месо, но пък в магазина за риба няма риба. 

- Правилно, другарю, така се грижим ние за народното благоденствие - комунизмът носи равенство във всичко.  В рибния магазин няма риба, но за да е равно - в месарския няма месо. 

 Представям си този разговор, който се води след няколко години между главния секретар на Партията Делян Пеевски и някой от лакеите, които изпълняват всичките му идеи за народното благоденствие - така, както могат. 

 И макар футуристичните ми възможности да стигат до този жалък епизод от бъдещето на успелия млад бизнесмен, то всъщност - ако се замислите - сценарият е напълно възможен, ако нещата вървят така, както вървят в момента. 

Защото очевидни са две неща - Делян Пеевски иска цялата власт в държавата и официално, не само както е сега - под формата на добре известна обществена тайна. И второ - ако политическите му възгледи еволюират в геополитически план, то вътрешните и икономическите следват строга и ясна траектория - тази на бащите на народите Ленин и Сталин, на българския революционер Тодор Живков и неговите славни сподвижници, почти успели да вкарат България като 16-а република в непобедимия Съветски съюз. Само малшансът им попречи да го сторят, но историята е милостива към добродетелните. 

Нека настоящият текст да служи като опис на житие и битие Пеевско в сферата на икономиката. Нека се чете от поколенията и нека знаят откъде тръгва началото на комунистическия рай, изграден за тях от предците им - всякогаж под славното лидерство на "човекът, който е с хората". 

В началото бе борбата 

Дълги години другарят Пеевски криеше своя полит-икономически гений за обществото и предпочиташе да го показа на терена на врага - този на империалистите. Той доказа, че може да бие изедниците на техния терен, наречен капитализъм и под прикритие се представяше за успял, млад бизнесмен. Дори и тогава обаче, Вожда не можеше да скрие болката си за обикновения трудещ се и раздаваше ли раздаваше от своето богатство, най-вече покрай измислената от империалистите ковид-пандемия. 

Вожда никога не заряза правата и свободите на работниците, затова формално беше депутат, колкото да надзирава другите участници в позорището, наречено демократичен парламент. 

Когато му бе обявена война от Върховното зло - американците, господин Пеевски излезе от сенките на справедливата си битка и поведе народните маси към властта. Той вече не беше просто сянка на народен представител, а народниЯТ представител като еманация на волята на трудещия се и ограбван от империалистите малък човек. 

И тук обаче, другарят, бе хитър - привидно играеше тяхната игра, привидно им се мазнеше като оливерник в Созопол, но вътрешно следваше правия път и неотклонно пишеше свещената книга на Световната Революция. 

Във великото изкуство на самоунижението той бе недостижим. Уменията му стигнаха до там, че в началото подкрепяше яростно Украйна и изпращането на военна помощ, но след като властта в Щатите се смени - смени се и мнението на Властелина на народната воля. Толкова очевидно бе неговото слагачество, че никой не си помисли, че може да е неискрено. 

И така дойде време за Революцията...

ДЪРЖАВАТА - ТОВА СА МАГАЗИНИТЕ 

Дълги години черната ръка на пазарните капиталисти бе обвита в кадифената ръкавица на т.нар. хранителни вериги. Огромни структури за търговия, създадени с една-едничка цел - да експлоатират малкия човек, да ограбват и малкото му останали пари и докато го правят - да го тровят с гнусните си империалистически ГМО продукти. 

Затова, възползвайки се от статута си на лидер на Революцията и по случайност - депутат, Вожда на нацията направи първия си фатален за врага удар - законопроект за налагане на ценови тавани на стоките по усмотрение на правителството. Разбира, се наблюдателният читател ще каже - как така, нали правителството в онова мрачно време е империалистическо, значи би работило единствено в полза на изедниците на народното благосъстояние и паразитиращи на гърба на работническата класа. 

Те отвърнаха на удара. Проектът не бе приет, благодарение на продажниците, отритнали социалистическата революция и прегърнали отровната любов на капиталистите. 

Вожда обаче не бе казал последната си дума. А тя дойде в точния момент - бюджетът! 

Между двете четения на закона Върховния лидер на Народната Република предложи създаването на държавни хранителни магазини в офисите на Български пощи. Идеята бе толкова иновативна и невиждана в човешката история до този момент, че бе подрепена от мнозинството депутатити, забравили за момент за парите на врага и в миг на умопомрачение сърцата им се присетиха, че са призвани да работят за народното благо. 

Присъдата на историята е ясна и категорична - така бе поставено началото на Великата социалистическа революция, която Вожда започна. Краят на историята започна с държавните магазини и приключи с идването му на власт. 

Така приключва и нашият текст. Продължението му ще дойде, когато американският президент си смени мнението по някой друг въпрос. Тогава ще се смени мнението и на Лидера. Защото в изкуството на слагачеството нашата идеология равни няма.