"Усещането за справедливо правосъдие се корени в бързината и предвидимостта на съдебния процес. У нас – уви, той става все по-бавен и непредвидим, което насажда усещане за несправедливост. Това тягостно чувство води до подозрителност към съда за далавери и всевъзможни грехове и постепенно прераства в омраза и пориви за саморазправа."

Предлагаме ви с незначителни съкращения текст по темата с някои от най-спешно необходимите мерки за българското правосъдие на журналиста Петър Бучков в сайта "Новата реалност" - базиран на правните изводи на известната адвокатка и бивша прокурорка Надежда Ковачева:

"Усещането за несправедливост допълнително се разпалва от политици, които хвърлят с шепи упреци към „правосъдието“ дори за случаите на Мартин Божанов-Нотариуса и Петьо Петров-Еврото.

Можем ли да говорим, че двамата са правили "търговия  с правосъдие", ако няма доказани техни "сделки" със съдия?!

Издирването на Петьо Еврото от съдия ли се извършва! Вътрешното издирване не е ли дейност на изпълнителната власт, МВР, Дирекция на Националната полиция, сектор "Издирване"!

За международно издирване има ли молба за правна помощ от заместник главен прокурор?

Не е ли смешно граждански сдружения да ни занимават с информация, че телефонът на Петьо Еврото бил ползван, карал колата си… Не може ли друг да ползва SIM картата и да кара автомобила му!? Тези, които отвличат вниманието ни по този начин, разследващи органи ли са?!

Съдът ли е отговорен, че не задържаха Мартин Божанов под стража поне за 24 часа, за да му спасят живота!? Който е трябвало да вземе това решение, но е пропуснал времето, е отговорен за смъртта му.

Стигна се и Конституционният съд да попадне на пангара на политическото досадно нравоучение, като съотговорен за пазвантска дейност на чували с избирателни бюлетини…

Дълбоката заблуда относно съдържанието на понятието правосъдие сякаш умишлено се поддържа. Правосъдие/правораздаване е власт възложена от Конституцията на съдилищата. Прокуратурата не е част от правосъдието, защото не разрешава със сила на прeсъдено нещо правни спорове. Прокуратурата издирва правонарушенията или установява общественоопасни деяния и сезира (започва производства за възстановяване на законността) или обвинява пред съд. Съдът, прокуратурата, следователите  са част от правозащитните органи. Но правосъдието е дейност на съда.

Защо са тези усилия обикновеният човек да се настройва срещу съдията, като се отклонява вниманието му от правото му на живот и здраве, свобода и частна собственост!? Държавата не е ли длъжна да защитава именно тези права на всеки отделен гражданин?!  Защо се прави това!?…

Вероятно заради авторитетната позиция на съдиите, подкрепена с факти, че бавният и непредвидим съдебен процес е по причина на законодателя, а не на съдията, прокурора и разследващите органи!

Съдебният процес е бавен и непредвидим, защото няма закон за вещите лица и институт по съдебна медицина, психиатрия и психология.

Последиците от тази липса са едно огромно и всеобхватно НЯМА

Към Министерството на правосъдието няма звена за подготовка,  лицензиране, регистриране, квалификация и отнемане на лицензи на вещи лица от всички области.

Няма достатъчно добре обучени и подгответни за вещи лица специалисти.

Няма система за лицензиране и отнемане на лиценза при грешно заключение.

Няма регистър на лицензирани експерти. Не е уреден статутът им.

Няма уреден институт, звено или център за обучение на вещи лица, регистър, подчинен директно на министъра на правосъдието, няма и правила за заплащане труда на вещите лица на основание граждански или допълнителен трудов договор.

Дори няма вещи лица – психолози и психиатри към съдилищата по дела с предмет - защита права и интереси на деца.

Ние не само нямаме закон за вещите лица. Нямаме и качествен подзаконов нормативен акт, уреждащ чрез Министерството на правосъдието обучението, контрола върху тяхната дейност, заплащането на труда им.

Известно е, че експертизи са необходими почти по всички видове дела. Около 85% от делата са с предмет договорни правоотношения, по които се назначават множество експертизи: съдебно-счетоводни и икономически, графологически (почеркови), строителни и пр.

Най-трагично е състоянието с експертизите при катастрофите с жертви и тежко ранени.

По данни на МВР за седем години 2018 – 2024 г. са загинали 3798 и са ранени 49 765 души. Наказателните и граждански дела с последици от пътно-транспортни произшествия (ПТП) са хиляди годишно... Но квалифицираните експерти автоинженери са под 20, а съдебните медици около 60-70! Предстои пенсиониране на  част от тях.

Един автоинженер като експерт може да поеме до 3-4 автоекспертизи месечно, което прави до 40 дела за година. 20 квалифицирани експерти автоинженери могат да поемат не повече от 800 експертизи главно за смъртните случаи. А годишно експертизите са хиляди. Впоследствие автоинженерът трябва да се явява пред съд, за да защитава заключението си.

Експертизите се оспорват, разширяват или назначават повторно. От това следва допълнителна работа по дела от предходни години. При ПТП-престъпленията експертизите са комплексни в състав от вещи лица автоинженери и съдебни медици. Известно е, че към момента и двата вида вещи лица участват по нерешени дела за смъртни случаи с давност още от 2018 година!

За всеки пострадал от ПТП се извършва комплексна медицинска и автотехническа експертиза (КМАТЕ). Дори няма сграда, стая, място, където вещите лица по комплексните експертизи да работят заедно, за да стигнат до един и същ непротиворечив извод по поставените им въпроси. Не е известен годишният брой на наказателните дела за катастрофи, нито на гражданските дела за установяване причинените вреди и осъждане на отговорните лица за обезщетения на пострадалите и техните наследници. Но по всички от тези дела работят експерти автоинженери и съдебни медици.

Поради недостиг на експерти за КМАТЕ зачести практиката да се възлагат на икономисти - без правоспособност за автотехнически експертизи, наред с възложените им оценителни експертизи за щети. Ей така: да "изкарат някой лев".

Има случаи да се назначават и графолози като експерти по автотехнически експертизи. Губи се ценно време и експертизата се повтаря по възражения на страните за липса на правоспособност на експерта.

Скоро се предвижда колапс на съдебната система поради липса на достатъчно обучени и компетентни експерти във всички области. Малцината останали излизат от възраст за професията. След тях има пропаст.

Емпиричните данни са от 30 години. На детето му израства брада, додето се съберат експертизите за вземане на решение от съда - кой и кога ще упражнява родителски права и задължения върху него, кой и кога от неговите родители ще се лекува принудително или ще му бъдат ограничени родителските права, или даже ще бъде лишен от родителски права. Законодателят дори не се е досетил да задължи съда на основание служебното начало да се произнася наред с упражняването на родителскита права и задължения и по тези въпроси за ограничаване и даже лишаване от родителски права в същото производство: за раздяла, развод, за да защити правата и интересите на децата своевременно. 

Адвокат Миглена Балджиева е написала книга за това “Правосъдие, приятел на детето“ . Според нея:

"За продължителността на съдебните производства  при спор за упражняване на родителските права, местоживеене на детето и издръжка, делата, особено в София, продължават между 3 и 6 години, докато се произнесе и Върховният касационен съд, ако родителите воюват допоследно.

Делата за международно отвличане на деца също продължават неразумно дълго – по международен стандарт времето на един такъв процес следва да бъде 6 седмици за всяка съдебна инстанция (като в България са две съдебните инстанции – Софийски градски съд и Апелативен съд – София), т.е. общо 12 седмици. Последното ми такова дело продължи само на първа инстанция точно ЕДНА година вместо 6 седмици.“

Проблемът със сроковете следва да бъде решен императивно, чрез изменения в Гражданско-процесуалния кодекс.

Добре, че като министър на правосъдието Крум Зарков възстанови Съвета за криминологични изследвания (СКИ). Целта на СКИ е да помага за вземане на бързи решения в регулациите от подходящи специалисти. Какво разбира юристът от правилата за използване на атомната енергия, например.

Освен това имаме достъп до опита на европейските държави, които имат закон за вещите лица, институт по съдебна медицина, психиатрия и психология и съдебни психолози към всеки съд, на който са подсъдни делата за правата и интересите на децата.

България е едниствената държава в света, която няма институт по съдебна медицина, психиатрия и психология, и то към Министрество на правосъдието. Северна Македония има такъв институт. В тази - "особена" за нас държава често делата за катастрофи с жертви приключват с влезли в сила съдебни актове в срок до една година.

Липсата на закон за вещите лица и институт по съдебна медицина, психиатрия и психология е огромна ПРАЗНОТА в законодателството. ПРАЗНОТАТА, която  нарушава стабилитета и ще доведе до блокаж на правосъдието, защото няма норми. Няма какво и как да се тълкува, да се изменя и допълня…

Неотдавна се стигна до възприемане на идеята на проф. Станимир Карапетков - доктор на науките, инженер и юрист, да се създаде подчинен пряко на министъра на правосъдието център/звено за обучение, лицензиране, отнемане на лицензи, периодична квалификация, регистър на автоексперти, който да се самофинансира. Професорът представи и модерен проект на Закон за движение по пътищата.

Според проф. Карапетков, за да бъдеш експерт не е достатъчно да си добър инженер, лекар, счетоводител, икономист, графолог, балистик, биолог  и пр.

Професорът е представял проекти на закони за движение по пътищата и за вещите лица, съобразени с европейски правила, почти на всеки министър на правосъдието от последните години… Броят на убитите на пътя е намалял почти три пъти спрямо началото на века благодарение на мерките на МВР и АПИ, но истинската причина – според професора, да губим човешки животи и здраве на пътя, е в нас самите – в безотговорността ни, но и в лошия закон. Например, има ли в Закона за движение по пътищата определение за предвидимо препятствие, за несъобразена скорост и още, и още… Нали всеки водач трябва да знае и разбира Закона за движение по пътищата?!

Дори няма държавно помещение във всеки областен град, със съоръжения на автосервиз, където да се държи автомобилът на престъплението, приет с копие  от протоколите за оглед и допълнителен професионален оглед от инженер. За да не се взривяват или повреждат и после катастрофата да се обяснява с внезапно възникнал технически проблем и пр.

През 2018 г. съдебни лекари организираха бунт. Ето какво писа тогава сайтът "Новата реалност"

"Последният вопъл за помощ от октомври 2018 г.

“Патолози на бунт…“, „Съдебни лекари от цялата страна излизат на протест в Пловдив…“, „МВР нарушава законите спрямо съдебните медици…“, „Протестът на съдебните медици предстои…“

Акцентите бяха три: 8-те милиона, които МВР дължи за отдавна извършени експертизи, липсата на кадри и отчайващата ситуация с материално-техническата база. Ако съдебната медицина в България загине, това ще се отрази пряко на наказателните, гражданските и другите дела“, бе деликатното предупреждение още тогава,

В момента има работна група, която работи за създаването на национален център за вещи лица, който да организира въобще работата по съдебно-медицинските експертизи. Докато държавата не разбере, че това е основният фактор за забавяне на съдебния процес, който в крайна сметка рефлектира изключително тежко върху правата на нейните граждани, ние ще се въртим в затворен кръг. 

Делата за съдебно медициски експертизи (СМЕ), съдебно психиатрични и психологически експертизи (СППЕ) се натрупват нерешени не само защото има недостатъчен брой качествени експерти. Появяват се искания от прокуратурата, от разследващите органи и от адвокатите за разширяване или за повторни експертизи.

Това води до кумулация на бройката експертизи. Огромният процент от искания за повторни или разширени експертизи е причинен от съмнение в качеството на експертизите. А високият процент некачествени експертизи се дължи на претовареност, липса на време за повишаване на квалификацията и достатъчно задълбочен и критичен анализ.

Важна причина за необоснованост в експертизите – което налага повтарянето им, е в некачественото и непълно събиране на следи, които са необходими за доказване на въпросите от медицинска компетентност. Което пък от своя страна пък се дължи на необучените добре криминалисти.

Многозначителен е фактът, че дори в град София не участва съдебен медик на огледа дори при смъртни случаи, защото СДВР... не може да осигури заплащане за дежурства на специалисти по съдебна медицина. Не се осигурява задължителното оборудване на нито един специалист съдебен медик за огледи.

Да вземем например въпроса за установяване точния час на настъпване на смъртта: няма как да се отговори на този основополагащ елемент от разследването без оборудване и участие на съдебен медик на местопроизшествието! Криминалистите могат да събират следи, но не са подготвени за това, просто защото не са съдебни лекари.

Ако има учреден на едно място ресорен институт, ще се извършват правилно за нуждите на правораздаването изследвания и анализ не само чрез кръв и урина, а и всички видове биологични течности и материали, косми, слюнка, кардиологични психиатрични и психологични изследвания и прегледи. Така ще се обогатяват съдебните експертизи и на база интерактивен експертен опит. И максимално ще се избегне защитата на тези и заключения, които противоречат на истината.

В специален закон за вещите лица или в подзаконов нормативен акт следва да се предвиди ПРАВО НА СТРАНИТЕ В СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС и на досъдебното производство да се обръщат към въпросния институт за съдебно медицински експертизи (СМЕ) и съдебно-психиатрични и психологически експертизи (СППЕ).

Обнадеждаващ епилог

На фона на апокалиптичното състояние на съдебната ни медицина звучи невероятно, че българин е президент на Международната асоциация на съдебно-експертните науки по съдебна медицина и криминалистика. Това е най-голямата глобална организация на всички клонове на криминалистиката и правните науки, занимаващи се с разследването – вкл. хуманитарна криминалистика, балистика, ДНК, съдебна биология, съдебна медицина, киберсигурнст, дактилоскопия, медицинско право, траслогия и пр.

Това е Д-р Янко Колев. Освен съдебна медицина е специализирал и криминалистика. Работи като съдебен лекар-експерт в Габрово и преподава в Медицинския университет в град Плевен и в Националния институт на правосъдието – НИП.

Според него съдебният медик не бива да изразява лично мнение, а да се съобразява със становището на Дружеството на съдебните медици.

Доктор Янко Колев е ангажиран и с организация на едно изключително престижно мероприятие – провеждането в България  през 2026 г. на конгрес на Световната организация на съдебните медици.

Дано преодолеем колапса на съдебната медицина, психиатрия и психология с цел - правосъдие. Дано законодателят възприеме опита на другите световни демокрации и създаде Институт по съдебна медицина, психиатрия и психология у нас до Световния конгрес в България през 2026 г.