Откакто политиците взеха хляба на комиците, разполагам с много свободно време. Чета какво е казал Тръмп, смея се, гледам пресконференция на Путин, пак се смея, после обръщам на българската телевизия и направо се търкалям по пода от смях. Терапевтката ми каза тия емоции да ги овладявам със спорт. Каза:

„Всички изпадаме в истерия понякога, а напоследък и всеки ден. Но йогата и спортът вършат чудеса, а срещу повръщането препоръчвам да не гледаш телевизия.“

И сега съм тръгнала към фитнеса. На вратата ме поздравиха като нов клиент, което малко ме обиди. От над 15 години съм записана в тоя фитнес и си плащам месечната такса като поп. А те не ме разпознават. Малко се сконфузиха, като им направих забележка и ме питаха кога съм била запоследно, за да ми покажат някакви нововъвдения.

„Чакай, викам, момиче, да помисля. Беше един дъждовен ден, вероятно през есента и бързах да взема детето от ясла“, викам.

„О, грейна тя, сега пак ли е на ясла или имате време да ви покажа новите уреди?“

„А, не се претеснявайте, другият месец става на 18, ще се оправи и без мен“, викам.

То и това момиче сигурно е било първокласничка, аз последно като тичах по пътечката в тоя фитнес - глей как бързо минава животът, значи...

От друга страна, то на това му казват интервални тренировки. Дето тренираш с голям зор и напън 20 минути и после малко почиваш. И после пак. Просто при мен почивките се пропроточват.

Напоследък забелязвам, че времето хем бързо минава, хем сякаш в кръг се върти. Чета, че в САЩ им обещали сега да е малко трудно, но после... Еха, после ги чакат само светли времена, в които Човекът ще е с главно „Ч“ и върху му ще се сипят пачки и акции от фондовата борса. А останалите американци ще се редят на опашки за банани, обаче това Човекът не им го казва. Някак си е сюрреалистично да гледаш на бързи обороти как една цяла нация преминава през най-новата история на Европа. И хем са едновременно в залеза на Ваймарската република, хем в изгрева на Димитровградското бригадирско движение. Наведнъж успяват да забършат най-лошото от няколко епохи, но пък лозунгите във всичките са еднакви. Все те увещават да не гледаш колко е зле положението сега, щото идват хубавите времена. То на тоя принцип и борсата работи, ма тя нещо не вярва в бъдещето, колкото да я увещават Тръмп и Мъск.

Един приятел заминава скоро към САЩ и се чуди дали ще го пуснат да влезе безпрепятствено. Викам, вземи една кора яйца и ще влезеш като цар. И това съм го живяла вече. Като дете обиколих с родителите си Източна Европа и в багажника на трабанта имаше български цигари, коняк и ракия за по-заядливи митничари по пътя. Бързо свършиха. Та и американците са тръгнали по тоя път, само дето вместо трабанти, имат „Тесли“.

Питам моя приятел домакините му имат ли деца, за да им занесе нещо от България. Каква ли ще е радост – да дойде чичо от Европа, да ти донесе шоколадче. Т'ва само родените преди 1989-а са го изпитвали. А дали в обозримо бъдеще в американския хол ще се украсяват с роботи от празни кутии „Виктори“? И ще носят на келнера в ресторанта бутилка гроздова от Пещера, за да им запази маса и от говеждия стек в събота вечер? После ще тръгнат да си крадат чистачките и да бягат зад граница, а Тейлър Суифт  ще пее: „Как ще ги стигнем българите?“

„Как ще ги стигнем българите?

Че и задминем, кога?

Другари, уважаеми лейдис енд джентълмен, направо се чудя как е възможно това?

Да ми откраднат чистачките, от моята скромна тесла,

как да я карам нататък в тази гъста мъгла?

А гледах напред, надалече, се бях амбицирал дори

да ги настигна българите, о, май че ще вали!

Тоз, дето взе ми ги, Господи, бял ден да не види, че как,

освен ако случайно пък взел ги е да си ги сложи отзад. (Става въпрос на задното стъкло)“