Присъдата срещу Марин льо Пен предизвика противоречиви дебати във Франция. За уикенда партията ѝ, „Национален сбор“, планира да събере привърженици и поддръжници от цяла Франция в Париж, в знак на протест срещу присъдата и „за демокрацията“, както заявяват те. Стратегията на партията е да твърди, че Марин льо Пен е жертва и процесът срещу нея е скалъпен набързо с цел да я отстрани от президентската надпревара, в която тя имаше преднина. Премълчава се фактът, че разследванията срещу Льо Пен започнаха преди над 10 години и се разследваше многогодишното и целенасочено присвояване на обществени средства, което съдии от първа инстанция смятат за доказано.

Когато Марин льо Пен нарича присъдата „демократичен скандал“, вероятно го прави, за да отклони дебата от основния въпрос.

През този период различни разследващи органи проверяват твърденията за незаконно отклоняване на средства, преди да се стигне до съдебния процес. Патрик Мейсоне, един от адвокатите на Европейския парламент, заяви по време на началото на процеса:

„Има документи, разговори и имейли, които доказват, че съществува централизирана система за присвояване на обществени средства. Това е описано от френските разследващи съдии.“

През 2014 г. Марин льо Пен заповядала на новоизбраните членове на Европейския парламент да наемат само един асистент и да изпратят останалата част от средствата, предоставени от Европейския парламент за тези асистенти, обратно на партията. Льо Пен отрича това, но има доказателства, като имейл от депутат до тогавашния касиер на партията Уалеран дьо Сен-Жуст, публикуван от списание Médiapart и цитиран в документален филм на France 2. Текстът на имейла гласи:

„Това, което Марин иска от нас, означава, че трябва да подпишем за фиктивни работни места. Разбирам причините на Марин, но ще се вкараме в големи неприятности. С толкова голяма фракция, ще ни следят внимателно, как използваме средствата.“

Въпреки че Льо Пен отрича обвиненията, съдът е на мнение, че тя е ръководила системата с „авторитет и решителност“. Съдебните власти подчертават, че този систематичен характер на присвояванията и продължителността на процеса, както и създадените вреди, правят случая особено сериозен и вреден за демокрацията. Заради това присъдите, включително за Марин льо Пен, са жестоки. Тази присъда е сериозен удар по нейните президентски амбиции за 2027 година, поради което тя твърди, че има политическа мотивация зад нея.

Льо Пен също така обвинява „системата“, че използва обвиненията като „атомна бомба“, защото партията ѝ е напът да спечели изборите. Тя отхвърля всякакви обвинения и се изправя срещу институциите, въпреки че те са й предоставили повече време за обжалване на присъдата — обявено е, че процесът ще бъде приключен до лятото на 2026 година, което е значително по-бързо от обичайното.

Политолозите предупреждават, че дългосрочно такава стратегия може да се окаже вредна за партията, като посочват, че ако „Национален сбор“ иска да бъде „нормална партия“, трябва да спазва нормите и институциите.