Шокът от повсеместно наложените търговски мита от новата американска администрация, странният и нелогичен начин, по който са изчислени, напълно невнятният подход за удряне на държави, които почти не търгуват със САЩ и последствията за фондовите пазари карат повечето анализатори да гледат прекалено лековато на философията зад действията на Доналд Тръмп и екипа му. Тя често е определяна като хаотична смесица от идеологически миш-маш, икономическа и финансова некомпетентност, стремеж към търговски национализъм заради самия национализъм и дори - фундаментално неразбиране на света такъв, какъвто е днес.

Според автора на този текст, тези анализатори са далеч от истината и в следващите редове ще се опитам да защитя тази теза. Ще се опитам да дам контекст на логиката зад действията на американския президент, както и в края да обясня защо той все пак не е прав и едва ли ще успее в своята цел. А тя е генерирана от грешни входни данни или по-скоро от грешен анализ на входните данни, върху които е построена десетилетия градената икономическа доктрина на Тръмп.

Десетилетната теза на милиардера

"Те се възползват от нас и ние трябва да се защитим" не е твърдение, което Тръмп е започнал да повтаря вчера. Напротив, той застава зад тази теза още преди падането на комунистическите режими на Изток, още преди края на втория мандат на Рейгън. И в момента могат да се гледат негови интервюта, в които той застъпва тезата за протекционизма като защитна стена за американците и като наказание за другите.

Всъщност обаче зад идеята за митата стои по-голяма цел, която вече дори започна да се постига. Макар и само в началото на големия план.

Както вече целият свят знае, Тръмп има проблем с търговските дефицити, които САЩ имат с голяма част от света. Казано просто това означава, че в търговията между две държави има една проста сметка. При всички положения една от двете държави вкарва повече в другата и внася по-малко от нея. Например - ЕС вкарва коли в САЩ на стойност от около 700 млрд. долара годишно. САЩ обратното - внася в ЕС коли за около 300 млрд. долара. Разликата от около 400 млрд. долара наричаме търговски дефицит на сметката на САЩ и търговски излишък на сметката на ЕС.

Според основите на икономическата наука търговският дефицит е на практика внос не само на стоки, а и на дълг. Това е така, защото на практика държавата дава повече пари за внос, отколкото изкарва от износ.

Според Тръмп силният долар е такъв, заради напомпване от пазарите или казано просто: доларът е надценен. Точно заради търговските дефицити. Първо скъпият долар оскъпява излишно износа. Второ - статутът на долара на резервна валута принуждава САЩ да осигуряват ликвидност, а постоянната сигурност, че ще има кой да купи напечатаната валута като щатски дълг, е стимул за властите да продължават политиките на дълг.

Точно това е големият проблем и точно това иска да промени Тръмп. През своите търговски политики, той прави опит за девалвиране на долара, поевтиняване на износа и - според неговата логика - цели да осигури конкурентно предимство на американската индустрия.

Статутът на долара

Освен че светът търгува основно с долари, американската валута има и друг статут - такъв на световна резервна валута. Просто казано това означава, че това са парите, които другите държави използват, за да си изградят резерв от чужда валута. Или още по-просто: доларът е защитата на другите срещу срив на собствената им валута. Затова има много причини и много от тях имат исторически корени, но може би най-важните три условия са следните:

  • Доларът е свободна, конвертируема валута без история на държавна интервенция в неговата стойност;
  • Зад долара стои реална икономика, която е най-силната в света и е такава вече от много години;
  • Зад долара стои най-голямата и силна армия в света, която гарантира, че САЩ няма да станат обект на инвазия, която за денонощие да срине неговата стойност.

Позитиви и негативи

Статутът на световна резервна валута дава огромни предимства на САЩ, най-голямото, от които е вече споменатото гарантиране на изкупуването на техния дълг по всяко време и то на сравнително ниска цена. Освен това обаче, както разбрахме особено през последните години, той е и геополитически инструмент за налагане на санкции.

И макар да е абсолютно ясно, че доларът никога не е бил манипулиран от централна банка - нещо, което не може да бъде казано за юана например - неговата стойност е най-вероятно доста надценена. Това води до оскъпен износ на американските стоки и на теория до намаляване на обема от работа на американската индустрия, оттам - намаляване на работните места.

В същото време администрацията генерира постоянни дефицити в годишните си бюджети в опит да намести нуждата от ликвидност от долари на пазарите. Така се стига до затворен кръг от Ада, в който няма правилен избор. Да се откажеш от статута на долара като резервна валута и търговски хегемон ще отнеме от ръцете на САЩ меката сила, която им осигурява изключително влияние върху политиките на света. От друга страна не може и да се продължава вечно с политиката на дълг, защото в един момент балонът ще се спука и тогава следва гигантска криза, каквато никой никога не е виждал в света.

Е, изглежда, че Тръмп се насочва към трети вариант, който би трябвало да урегулира цената на долара, без да се използва държавна интервенция в цената, тоест без да има същинско девалвиране. Вместо това той ще отслаби долара през търговската си политика, ще засили конкурентоспособността на износа на САЩ и ще оскъпи вноса, така че да помогне на местната индустрия.

А местната индустрия, която е избрала да произвежда навън и да продава обратно в САЩ, защото така максимизира печалбата си, ще бъде стимулирана да се върне обратно, да отвори фабрики в САЩ и да създаде работни места.

Това е в своята краткост и големият план на неговата администрация. Ако планът успее да се изпълни в най-високите му амбиции, то тогава временните сривове на "Уолстрийт" биха били ниска цена за бъдещето.

Защо Тръмп греши?

Трябва да е ясно, че Тръмп не цели да свали долара от неговия пиедестал в търговската политика на света, нито да го премахне от статута на световна търговска валута. Самият факт, че преди време заплаши със санкции страните, които искат да сменят долара в търговията помежду им, е доказателство за това. Той иска единствено да намали натиска за осигуряване на ликвидност от долари, тоест да намали тяхното търсене (защото митата ще намалят търговския обмен и съответно държавите вносители ще търсят по-малко долари за търговията).

Това обаче е план за перфектно действие, план, който цели да помогне на САЩ, но и да не им вреди. Той предполага, че огромната потребителска мощ на американския пазар сама по себе си ще бъде достатъчна, за да гарантира, че САЩ остават там, където са, но с конкурентно предимство.

Такива планове трудно се осъществяват, особено когато пазарът надуши какво си намислил. Особено когато основният ти инструмент - митата, не са таргетирани правилно, повсеместни са и са прекалени.

На първо място, защото когато твоята валута отслабва, то това могат да направят и другите валути. Те нямат задължението да се държат "прилично" и затова могат да бъдат директно манипулирани от централните банки. И макар че ЕС няма да постъпи така, ще го направи Китай.

Най-важното обаче е, че Тръмп говори за търговски дефицити единствено при търговията стоки и не засяга услугите. Знаете ли защо? Защото в услугите влизат дейностите на т.нар. технологични гиганти. Да, "Фейсбук", "Гугъл", "Амазон"... всички те са "услуги" и те всъщност са големият износ на САЩ.

Ако погледнем сметката там, ще видим, че САЩ имат огромен, гигантски търговски излишък и че ако действаме по неговите правила, то Тръмп трябва да е президентът, който да посрещне гигантски мита за внос на услуги в другите държави.

Как обаче "Фейсбук" ще посрещне митата при положение, че услугата му е безплатна за потребителите? Няма как да допише новия разход в крайната си цена. Значи ще трябва да плати сумата от собствения си джоб. Мислите ли, че новите приятели на Тръмп - техмилиардерите, ще се съгласят на това? И аз така мисля.

САЩ сами избраха да се превърнат в износител на технология, а не на стоки. САЩ сами избраха да превърнат Китай във фабриката на света. И днес САЩ са гигантският износител на това, което искат да изнасят: например енергията. Петрол и газ. И силният долар не пречи на износа. Нито пък - очевидно - пречи на износа на оръжия.

Днес Тръмп се оплаква, че Тайван е отнел производството на САЩ на полупроводници и чипове. Оставяме настрана историческите факти, те не са важни за новата американска администрация, но нека се замислим за момент колко би струвало производството на един чип в САЩ? Няма ли да е ма-а-алко по-скъпо от това в Тайван? И не постигнаха ли САЩ глобална доминация именно през осигуряването на сравнително евтини технологии на света и на себе си, а не през господство в сферата на шивашките услуги?

Да, безспорен факт е, че големият печеливш от всичко постигнато през последните 50 години е "Уолстрийт", безспорен факт е, че т.нар. малък човек изгуби. Но наистина ли смятаме, че този "малък човек" в САЩ иска да работи за надницата на "малкия човек" в Китай, Индия и Тайван? Защото в момента "малкият човек" в САЩ е огромен човек сравнение с "малките хора" в подобни страни.

В крайна сметка големият бизнес може и да се върне в САЩ, но само защото през митата ще му е по-евтино. Но скъпата работна ръка няма как да бъде компенсирана. Бизнесът никога, ама никога не се отказва от своя марж на печалба, който вече е постигнал.

И някой в тази администрация трябва да го знае.