Българското училище има много мъки. Една от най-големите си има кратко, но разтреперващо име – PISA. Тази абревиатура с четири букви е заплашителна, защото разкрива голата истина – че нещата в средното образование не вървят надобре.

След всеки етап на сравнителното изследване за 15-годишни, деветокласници в общия случай – по математика, природни науки, четене (с разбиране), заглавията в медиите се въртят около "провал", "катастрофа", "спад", "най-ниски", "не могат", "не разбират", "функционално неграмотни".

И колкото и учителите да търсят оправдателни доводи в методологията на сравнителния изпит за учениците в държавите от ОИСР, колкото и МОН да се опитва да дава по-приемливи прочити на резултатите, картината не изглежда оптимистично.

Възможно ли е все пак да има PISA без криза? Без стрес и страх

Възможно ли е все пак да има PISA без криза? Без стрес и страх. С повече разбиране и съответно по-добро представяне? Как точно изглежда, с какво е по-различен този формат? Защо е толкова трудно за българските ученици, въпреки че задачите не изискват свръхпознания, а умения аналитично и съотнесено към практиката, с мисъл и разбиране да прилагат наученото в часовете? 

С нелеката задача да помогне и на учениците, а и на преподавателите за по-спокойното и по-успешно справяне с този изпит, представянето на който не ни дава много основания за национална гордост, се е заело издателство „Клет България“ (Klett). Авторски екипи от специалисти са подготвили тренировъчни тестове за PISA - и по природни науки, вече и по математика. Така учениците могат да бъдат по-малко изплашени какво да очакват, учителите могат да ползват материалите в своите уроци - и в подготовката за изпита, и за уплътняване на знанията изобщо, и за промяна на модела на преподаване. Тренировъчните задачи са достъпни онлайн безплатно, а форматът им е много близък до реалните въпроси на PISA. 

И още:

Те са изцяло практически и в контекст, мултидисциплинарни и насочени към проверяване на функционалната грамотност на учениците.

„Искаме да направим нещо полезно за образованието“, обяснява управителят на „Клет България“ Владимир Колев. Добавя, че така учениците ще са по-подготвени, напрежението им ще е по-малко. 

Тестове по природни науки и математика

В момента, в периода 24.03. – 09.05.2025 г., върви тазгодишната PISA (всяко изследване е през три години), като фокусът е върху природните науки. Изпитът трябва да обхване около 9600 деветокласници от 211 училища в страната, по данни на МОН.

Още от есента на сайта на „Клет“ има достъпни тренировъчни тестове за този изпит.

Новият продукт са тренировъчните задачи за PISA с акцент математика. Следващото полагане на изпита ще е през 2028 г. Това дава възможност за по-задълбочена и по-плавна подготовка за него с наличните вече тестове.

Всички материали по формата PISA могат да бъдат намерени в платформата iZZI .

Една примерна задача по математика

Задачите по математика са разработени от екип, начело с Емил Колев.

Те изискват приложение на познанията и в практични ситуации. Анализ, решение, то трябва след това да се изтълкува, обясни Емил Колев. Тестовете помагат за създаване на математическа грамотност и са полезни за осмислянето на натрупаните знания и като умения. Тези материали на издателството дават възможност и на учителите да се подготвят за PISA с фокус математика, до изпита все пак има три години. 

Защо е толкова важна PISA?

PISA се провежда от 2000 г. и е едно от най-важните изследвания за развитието на образованието по света. 

На практика това е тест, който изследва функционалната грамотност на 15-годишните ученици.

Показва способността им да използват познанията и уменията си от училище в реални житейски ситуации. Не е оценка за работата на отделен учител (както често се притесняват преподаватели и реагират негативно на изследването), училище, район, а как се справя държавата.

Тестът се разработва от международен екип от образователни експерти. Провежда се през периоди от три години, като обхваща три области: четене, математика и природни науки. Във всеки етап акцентът се поставя върху една сфера, а другите две са представени по-общо.

Рамката на изследването по математика, което предстои през 2028 г., е подчинено на развиване на нови умения, съобразени с XXI век. От ОИСР посочват специално следните:

  • критическо мислене;
  • творчество/ градивност;
  • умения за проучване и задаване на въпроси;
  • инициативност и постоянство;
  • използване на информация;
  • системно мислене;
  • комуникация;
  • рефлексия.