Началните учители са тези, които трябва да започнат да преподават най-важния, както изллиза в последно време от активностите на Министерството на образованието, предмет в българското образование - добродетели и религии (етика). Той ще може да се изучава в три варианта - религии (православие), религии (ислям) и добродетели (етика).

Това беше едно от малкото неща, които станаха ясни от пресконференцията в сряда на просветния министър Красимир Вълчев. Той отговаряше на въпроси, като най-често задаваните, както и критиките, бяха срещу неясно от какво продиктуваната решимост, при това на забързани обороти, на МОН да въвежда подобен предмет в българското училище.

Днес МОН публикува и проекта си за концепция как трябва да изглежда "изучаването на добродетели и религии - програма "добродетели/етика".

От думите на Вълчев се разбра, че тепърва ще се доуточняват повечето неща, но той не пропусна да повтори многократно, че така учениците ще станат по-добри, защото ще ги учат на добродетели.

Все пак той обяви, че от следващата година му се струва възможно да има учебник за първи клас и обучени начални учители, щяло да им трябват няколко месеца, пресметна. Организацията на деленото на желаещите той отказа детайлно да обсъжда, училищата имали опит. Ако трябвало, щяло да има сборни групи.

Иначе работните групи по трите направления на предмета тепърва ще се сформират, по религиите имало повече яснота, но там, където е етиката, министърът само каза, че искал да има максимално представителство в тях.

Той обяви още, че предметът ще е задължително-избираем, но религия нямало да се учи задължително.

"Водещо е възпитанието в добро, в добродетелите. Да усилим възпитателната функция в българското училище", обяви министърът в своята напоследък любима опорна точка - неясна откъм конкретика, но иначе добре звучаща. След което заяви, че така "децата ще ги направи по-добри, а обществото в бъдеще ще стане по-добро и хармонично", в стилистика, достойна за утопист от 19. век, но не и за министър на образованието от 21. век.

"Добродетели и етика - стъпили сме на опита на другите страни, на български училища, които имат такива програми, стъпили сме на това, което децата трябва да придобият като отношение към света", добави той за бъдещите теми.

"Това не е окончателен проект, но сме длъжни да покажем как си го преставяме", добави министърът по отношение на публикуваната днес концепция.

Кой ще преподава - начални учители и др.

Красимир Вълчев обяви, че много се злоупотребява с въпроса кой ще преподава, като се твърди, че в светското училище щяла да влезе Църквата, свещеници (съответно и мюсюлмански духовници, по същата логика, те не бяха споменати). Той подчерта, че това е невярно. Ще преподават учители, завършили в университет.

"Не, няма да влизат свещенослужещи, дори в професионалните програми. Часовете ще се водят от учители със съответното образование в университетите", каза той.

Съответното образование означава до четвърти клас - началният учител, който трябва да се квалифицира и в тази сфера, а нагоре - учители по история, философия и религии.

Този час нямало да бъде още едно натоварване 

Министърът отрече, че и без това неоправдано високата натовареност на учениците - като дължина на учебния ден (за качество и осмисленост не става дума), допълнително ще се обремени с още един час. Това не било вярно. 

"Допълнителният час ще бъде въвеждан поетапно, от първи до четвърти клас има по-голяма маневреност, но ще бъде в рамките на общия брой часове на учениците", твърди министърът.

Цялостната реформа щяла да стане в рамковите планове на "поетапно, бавно, предпазливо въвеждане на този час".

Как ще бъде организирано това? Разделянето ще е предизвикателство

Децата щели да се разделят в тези часове в зависимост от избори им. Такова разделяне и сега имало - въз основа на способности, интереси, делят се всеки ден. Но, побърза да уточни Вълчев, обучението нямало да възпитава култура на разделение. Само общочовешки ценности, като това словосъчетание министърът повтори многократно.

"Това ще бъде организационно предизвикателство", отчете все пак Вълчев. Можело при един или двама желаещи в някое направление да се окаже невъзможно да има група, но така или иначе с нововъведението се разширявал достъпът, сега само 12 хил. деца учели религия, не се предлагала подобна възможност навсякъде.

Какво ще представляват учебните програми? Не е ясно, но "ще формират универсални ценности"

В учебните програми ще залегне "ценностното формиране по отношение на универсални човешки ценности". Министърът побърза да уточни, че и в момента българските учители правели това - "да формират един набор ценности у децата, но сега го правят неуверено, няма го този акцент."

"Българската образователна система е срамежлива във възпитателната си функция. А възпитанието в ценности и добродетели е една от най-важните ѝ задачи", обяви просветният министър.

И трите програми били "пътеки към постигането на една цел - ценностното формиране, и най-малкото общо кратно ще бъдат човешките ценности".

Вълчев даде пример за някои "глобални" теми за първи клас - добро и зло, учтивостта, почитта към родителите, чувствата и желанията, семейните, националните и религиозните празници.

"Акцентът няма да е върху религиите, самите добродетелите ще бъдат изведени пред етиката, морала, общочовешките ценности", заяви още министърът като не се разбра какво точно са добродетелите в тази представа.

Министърът: Има научни доказателства, че религията прави децата по-добри

Най-спорно от всички твърдения на просветния министър днес, обаче, се оказа отговорът му на едно от често срещаните, според него, възражения - не било вярно, че няма научни доказателства, че религията прави децата по-добри. Това твърдение изначално засяга милиони неизповядващи определена религия хора по света и в частност в България. От изявлението на министъра следва ли, че нерелегиозните са по-малко добри?

"Всички научни изследвания се публикуват, направи ли сме проучване в базите данни, но много по-лесно е да попитат някой чатджипити или да поровят в интернет", обяви Вълчев и добави, че МОН е събрало данни от научни проучвания, които доказват, че религията прави децата по-добри и ще ги представи публично.

Министърът не особено научно обаче се впусна да се аргументира въз основа на непредставителни наблюдения - и сега се виждало, че децата, които учат религия са по-добри, заяви той уверено.

"Имаме наблюдение - децата, които са включени в изучаването и сега на религия са по-добри, имат по-малко пороци, по-малко зависимости, дори им се повишават образователните резултати", направи той внушение, неподкрепено с никакви факти.

"Това трудно се измерва, това не е научно изследване", застрахова се все пак той.

"Включването в подобни програми помага за подобряване на психичното им здраве, образователните резултати, подпомага справянето със стреса, понижава риска от вредни поведения, намалява случаите на употреба на наркотици и като цяло повишава благополучието на децата", каза още Вълчев.

Това ли е най-важната реформа в образованието? Не, все пак декларира министърът.

В нито една секунда от изложението си Вълчев не говори за необходимостта от възпитаването на по-добри, по-осъзнати граждани и как може това да стане, както би се очаквало от висш представител на образователните институции в модерна светска европейска демокрация.

Красимир Вълчев веднъж за четири години вече беше министър на образованието в предишно правителство на ГЕРБ. Тогава той нямаше такива възвишени цели като припряното въвеждане на религия в училището.