"Какво следва след отхвърленото предложение на Румен Радев за референдум за еврото. Ами, нищо не следва. В правния мир нищо не следва."

Това заяви пред БНТ юристката, преподавателка по конституционно право и бивш зам.-председател на Народното събрание проф. Екатерина Михайлова.

"Разбира се, в коментари и обществото последици има - защото това е тема.

Като казвам, че нищо не следва, имам предвид, че няма да бъде разглеждано от Народното събрание това искане. То наистина противоречи един път на Конституцията, втори път на закона и, разбира се, на международните договори - договора за присъединяване на България и Румъния (защото ние вървяхме в пакет)", каза Михайлова.

По думите й, само Конституционният съд може да каже дали има нарушение на Конституцията, но - добави тя - само за акт на Народното събрание, а не за разпореждането на Наталия Киселова.

Председателят на Народното събрание не е нарушил Конституцията, коментира проф. Екатерина Михайлова. И на закона не е нарушение, уточни тя.

"То няма да бъде разглеждано от Народното събрание. Не всичко, което постъпва в Народното събрание, стига до своя край. Веднъж може изобщо да не влезе нито в комисия, нито в пленарна зала. Втори път, ако влезе, може да бъде прието, а може и да не бъде прието", каза бившата парламентаристка.

Няма да има акт на НС, който да бъде обжалван от Конституционния съд, поясни проф. Михайлова. Защото, ако имаше такъв - това би създало проблеми в правния мир, както и по отношение на стъпките, "които ние трябваше да извървим по пътя към еврозоната". Един подобен акт винаги има поддръжници, има и противници, заяви тя.

"Политиците трябва да отговорят и с политически аргументи. И "за", и "против". Аз споделям мотива, който има в искането на президента - че няма достатъчно рекламна кампания. Т.е. наистина държавата през институциите трябва да положи усилия да обясни на хората какво следва. Това, което в момента се развива, им дава шанс да говорят - нека го направят. Те са просто задължени."

Михайлова повтори пак очевидното:

"Това е част от договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Този договор беше ратифициран. Промяната му, т.е. - да не задействаме някаква клауза, може да стане през същия ред, по който е прието - с 2/3 мнозинство.

Денонсирането става също с 2/3 мнозинство от народните представители. Имаме правен ред, който е регламентиран."

Тя даде пример с Гърция, която успя да стабилизира финансовата си система, въпреки референдума, който беше провела. Другото би било да излезе от Европейския съюз, уточни конституционалистът.