"Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“ няма добавена стойност за българското училищно образование, измества фокуса от необходимите образователни реформи, създава условия за разделение в обществото, създава възможност за разпространяване на вредни идеологии сред всички ученици, и с всичко това рискува да допринесе за отклоняване на страната от западния ѝ цивилизационен курс. Затова призоваваме министър Красимир Вълчев незабавно да се откаже от тази инициатива."

Това се казва в отворено писмо, подписано вече от над 110 университетски преподаватели (броят им нараства), до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в което аргументирано възразяват срещу въвеждането на задължителния предмет "Добродетели и религии" (в три версии - православие, ислям и етика) в училищата. 

"Ако целта е в училище да се изучава религия, това е възможно и сега в специализираните духовни училища, както и във всички останали училища, само че незадължително. Обучението се провежда в рамките на избираем предмет с три варианта: „религия (християнство-православие)“, „религия (ислям)“ и „религия (неконфесионално обучение)“.

Ако целта е религиите да се изучават критично в техния исторически и философски контекст, това се случва и сега – в съществуващите хуманитарни учебни предмети – „човекът и обществото“, „български език и литература“, „родинознание“, „история и цивилизации“, „философия“, „гражданско образование“, „изобразително изкуство“, „музика“.

Ако целта е да се развиват добродетели, положителни нагласи и ценности, това също присъства като образователна цел в съдържанието на училищното образование", посочват учените от различни университети и специалности.

Те припомнят, че българските ученици са най-функционално неграмотни в ЕС, за огромните неравенства в образователната система, на които също е важно МОН да обърне внимание и т. н.

В позицията се подчертава и ценностната ориентация на България, както и особеностите на сегашната геополитическа ситуация.

"В този контекст преглед на учебниците за съществуващия избираем учебен предмет "религия (християнство-православие)", който както разбираме следва да се трансформира в новия задължителен предмет "религия - православие", установи, че под прикритието на познания за православната вяра се прокарва евразийска идеология, свързана с президента на Руската федерация и негови любими идеолози. Съществени дефицити се откриват и в учебната програма на т. нар. "неконфесионална" версия на този предмет", смятат подписалите се представители на академичната общност.

Ето и цялата позиция:

През последните месеци министърът на образованието и науката Красимир Вълчев проведе серия от публични събития, с които представи своя инициатива за въвеждане на задължителен учебен предмет с наименование "добродетели и религии". В рамките на този предмет родителите и учениците следва да могат да избират между три варианта на учебна програма: "религия - православие", "религия - ислям", и "добродетели/етика". Основният мотив за промяната е засилване на възможността училището да възпитава учениците в добродетели.

Не стана ясно как точно ще се вмести хорариумът на новия предмет в съществуващите учебни планове, какво точно ще отпадне, за да се направи място за него, как точно ще се организира изборът и обучението по трите варианта, кои учители ще го преподават и как ще се квалифицират те.

Не стана ясно и каква всъщност е добавената стойност на тази инициатива. Ако целта е в училище да се изучава религия, това е възможно и сега в специализираните духовни училища, както и във всички останали училища, само че незадължително. Обучението се провежда в рамките на избираем предмет с три варианта: "религия (християнство-православие)", "религия (ислям)" и "религия (неконфесионално обучение)".

Ако целта е религиите да се изучават критично в техния исторически и философски контекст, това се случва и сега - в съществуващите хуманитарни учебни предмети - "човекът и обществото", "български език и литература", "родинознание", "история и цивилизации", "философия", "гражданско образование", "изобразително изкуство", "музика". Ако целта е да се развиват добродетели, положителни нагласи и ценности, това също присъства като образователна цел в съдържанието на училищното образование.

Спецификата тук е, че тази образователна цел е хоризонтална, т.е. присъства в учебните програми на всички съществуващи предмети. Проблемът, изглежда, е, че не се изпълнява. Всъщност е трудно да кажем със сигурност, защото българската образователна система не е създала инструменти и процедури, които да проверяват постигането на този тип цели. Това обаче е системен проблем, който не може да се реши с въвеждането на един задължителен учебен предмет.

Религията като задължителен предмет в училище: проблемът е кой, какво и как ще преподава

Ако можеше да стане така, има дълъг списък от важни хоризонтални образователни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет - всяка от ключовите компетентности за учене през целия живот, критично мислене, творческо мислене, аналитично и системно мислене, функционална грамотност, културна и медийна грамотност, цифрова и технологична грамотност, социално-емоционални умения, здравословен начин на живот, работа в екип, устойчивост, адаптивност и лидерство, междукултурна компетентност, и т.н.

Нещо повече, развиването на добродетели, нагласи и ценности във висока степен зависи от благополучието на учениците, т.е. физическото и психическото им състояние, докато участват в образованието. Ключово влияние върху благополучието има не само какво се учи в даден час, а каква е културата на отношенията в училище - зачитат ли се достойнството и правата на учениците, могат ли да участват в определянето на правилата и тяхното прилагане, има ли доверие между участниците в образователния процес - ученици, учители и родители.

Още не се знае кой ще изготвя програмата по добродетели, но тя ще е готова до есента

Развиването на добродетели, нагласи и ценности не е единствената задача, с която българското училищно образование не се справя. Българските ученици са най-функционално неграмотни в ЕС (PISA, 2022 г.). Училището вместо да преодолява образователните неравенства, ги усилва (пак там). Българите са с най-ниско ниво на медийна грамотност и съответно са най-податливи на дезинформация в ЕС (MLI, 2023 г.). Предпоследни сме в ЕС по цифрова грамотност (Евростат, 2023 г.). Българските ученици имат ниско ниво на социално-емоционални умения и съответно водят изключително нездравословен начин на живот (OECD, 2023 г.).

Изводът от всичко това, и още много други данни, го прави Българската сметна палата през 2024 г. и той е, че българското училищно образование в системен план не предоставя равен достъп до качествено образование, което е една от основните му законоустановени цели. Очевидната причина за това е, че то упорито отказва да се реформира и използва всяка възможност да отложи решаването на все по-наболелите проблеми.

Въвеждането на задължителен учебен предмет "добродетели и религии" не добавя никаква образователна стойност към съществуващите вече възможности в българското училищно образование. Извеждането на преден план на тази инициатива изглежда цели отместване на общественото внимание от необходимите реформи. Дори и да не е така, въвеждането му в една нереформирана система, може да доведе само до проблеми, тъй като ще увеличи обществените очаквания и ще създаде допълнителни организационни и кадрови трудности за системата.

Също така трябва да се има предвид, че България принадлежи към цивилизационна общност, обединена около човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на правото и човешките права. За да се избегнат възможни противопоставяния на вероизповедна основа, държавите от тази цивилизационна общност следват принципите на секуларизма, т.е. религиозните институции са отделени от тези на държавата; не се допуска дискриминация, основана на религия; свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание, както и на религиозни или атеистични възгледи, са ненакърними. Тези принципи се гарантират и от Българската конституция.

Отношението между религиите и образованието е ясно установено в редица международни инструменти. Според тях държавата зачита и урежда правото на родителите да осигуряват образованието и обучението на децата си в съответствие със своите религиозни и философски убеждения. Същевременно като основна цел на образованието се посочва цялостното развитие на човешката личност в дух на уважение към човешките права и свободи, както и съдействие за разбирателството и търпимостта между различните народи, расови и религиозни групи.

Към тези принципи се придържа и настоящата българска нормативна рамка в областта на образованието. Законът за предучилищното и училищното образование постановява, че образованието в България е светско, затова в училище се забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини. Едновременно с това идеологии, доктрини и системи от възгледи се изучават за постигане на целите на образованието, сред които е и формирането на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин.

Въвеждането на задължителен учебен предмет "добродетели и религии", доколкото чрез него се въвежда задължително религиозно обучение, противоречи на цивилизационната принадлежност на България, както и на посоката на политическото и общественото ѝ развитие. То ще накърни права, които към момента са гарантирани, и ще създаде напрежение между правни норми, което към момента не съществува. Не на последно място, инициативата изглежда цели активирането на нов болезнен обществен разлом, този път на религиозна и вероизповедна основа, който да усили още повече разделението в българското общество.

Не бива да се пренебрегва и настоящият политически, вкл. геополитически, контекст. От поне десетилетие вече сме свидетели на хибридна агресия срещу западната цивилизация - основно от страна на Руската федерация, но подпомагана и от други актьори от глобалния изток и юг. През месец февруари 2022 г. тази агресия придоби и военно измерение - Руската федерация нахлу в съседна Украйна, като войските ѝ не са отблъснати и до днес.

Скоро след това Руската федерация обяви България за неприятелска държава, което също продължава и до момента. Българската държава и нейните институции започнаха открито да признават, че страната е обект на руска дезинформация, пропаганда и опити за прокарване на руско влияние.

През последните дни медийни публикации разкриха, че в много от българските държавни училища, вкл. с подкрепата на Министерството на образованието и науката и неговите регионални подразделения, от години се провеждат редица на пръв поглед езиково-културни, но при по-внимателен анализ потенциално пропагандни, инициативи с участието на руското посолство и Руския културно-информационен център, Руската православна църква, както и други държавни и частни руски организации.

Отдавна е известно, че председателят на Синдиката на българските учители, несъмнено най-влиятелната съсловна организация в сектора, е активен член на санкционираното по глобалния американски закон "Магнитски" движение "Русофили". Както виждаме от данните на Евростат, от 2014 г. насам изучаването на руски език в България следва траектория обратна на тази в другите европейски държави, т.е. на съществено повишаване на интереса, като през 2023 г. учениците в гимназиалния етап, които изучават руски език, са почти 30%.

В този контекст преглед на учебниците за съществуващия избираем учебен предмет "религия (християнство-православие)", който както разбираме следва да се трансформира в новия задължителен предмет "религия - православие", установи, че под прикритието на познания за православната вяра се прокарва евразийска идеология, свързана с президента на Руската федерация и негови любими идеолози. Съществени дефицити се откриват и в учебната програма на т. нар. "неконфесионална" версия на този предмет.

В заключение считаме, че въвеждането на задължителен учебен предмет "добродетели и религии" няма добавена стойност за българското училищно образование, измества фокуса от необходимите образователни реформи, създава условия за разделение в обществото, създава възможност за разпространяване на вредни идеологии сред всички ученици, и с всичко това рискува да допринесе за отклоняване на страната от западния ѝ цивилизационен курс. Затова призоваваме министър Красимир Вълчев незабавно да се откаже от тази инициатива.

1. Албена Стамболова, доктор, Нов Български Университет

2. Александър Попов, гл. ас. д-р, СУ " Св. Климент Охридски"

3. Алексей Пампоров, доц. д-р, БАН

4. Амелия Личева, професор, дфн, СУ " Св. Климент Охридски"

5. Ана Васева, ас. д-р, Нов български университет

6. Анна Кръстева, Проф., Нов български университет 

7. Антоний Тодоров, професор, д.п.н., Нов български университет

8. Борис Пантев, гл. ас. д-р, СУ "Св. Кл. Охридски"

9. Борислав Гаврилов, професор д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

10. Боряна Мусева, доц. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

11. Боян Манчев, проф. д.н., Нов български университет

12. Валентин Вълканов, асистент, докторант, Нов български университет

13. Валентина Славова, преподавател, Нов български университет

14. Валерия Сергеенкова, асистент, д-р, Нов български университет

15. Веска Топалова, библиотекар, Централна библиотека на БАН

16. Велина Славова, професор, Нов български университет

17. Велина Тодорова, доц. д-р, ПУ "П. Хилендарски"

18. Велислава Петрова, доцент, Софийски Университет 

19. Венелин Стойчев, гл. ас. д-р, Българска академия на науките

20. Венета Сиракова, доц. д-р, Нов български университет

21. Владимир Маринов, гл. ас. д-р, Нов български университет

22. Вяра Калфина, гл. ас. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

23. Георги Гочев, доц. д-р, Нов български университет 

24. Георги Няголов, гл. ас. д-р, Нов български университет

25. Георги Фотев, Почетен професор и сенатор на Нов български университет 

26. Даниела Александрова, гл. ас. д-р, Нов български университет 

27. Даниела Колева, проф. д-р, Софийски университет

28. Дарина Сарелска, доктор, Американски университет в България 

29. Дария Карапеткова, доц. д-р, СУ " Св. Климент Охридски"

30. Дария Лазаренко, ас. д-р, Нов български университет

31. Десислава Бошнаковеа, проф. д-р, Нов български университет

32. Десислава Дамянова, гл. ас. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

33. Десислава Данкова, гл.ас.д-р, Нов български университет

34. Десислава Лилова, доцент, СУ "Св. Климент Охридски"

35. Деяна Марчева, доц. д-р, Нов български университет

36. Диана Върголомова, гл. ас. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

37. Димитър Атанасов, гл. ас. д-р, ИЕФЕМ - БАН

38. Димитър Вацов, проф. д-р, Нов български университет

39. Димитър Щ. Димов, изследовател, Нов български университет

40. Димитър Илиев, гл. ас. д-р, СУ „Св. Климент Охридски“

41. Димитър Топузов, гл. ас. д-р, ПУ "Паисий Хилендарски"

42. Евгений Дайнов, професор, Нов български университет

43. Евелина Христова, доц. д-р, Нов български университет

44. Едуард Маринов, доц. доктор на науките, Нов български университет

45. Елена Спасова, гл. ас. д-р, Нов български университет 

46. Елена Ставрова, доцент, доктор, ЮЗУ "Неофит Рилски"

47. Елена Тарашева, доцент доктор, Нов български университет

48. Емил Бузов, доц. д-р, Нов български университет

49. Емилия Славова, гл. ас. д-р, СУ " Св. Климент Охридски"

50. Живко Велков, доц. д-р, ЮЗУ "Неофит Рилски"

51. Жюстин Томс, доц. д-р, Нов български университет

52. Ивайло Малинов, гл. ас. д-р, Нов български университет

53. Ивайло Начев, гл. ас. д-р, ИБЦТ-БАН

54. Ивайло Саралийски, асистент, доктор, Нов български университет 

55. Илдико Отова, гл. ас. д-р, Нов български университет

56. Ирина Генова, проф. д-р, Нов български университет

57. Ирина Перянова, доц. д-р, УНСС

58. Йордан Ефтимов, доцент, Нов български университет

59. Калина Босева, гл. ас. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

60. Катерина Йочева, доктор, Нов български университет

61. Корнелия Славова, проф. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

62. Красен Станчев, Гост-професор, СУ "Св. Климент Охридски"

63. Кристин Димитрова, гл. ас., д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

64. Лидия Денкова, професор, д-р, Нов български университет

65. Лилия Колова, административен мениджър, Нов български университет

66. Любомир Дончев, докторант, Нов български университет

67. Людмил Цанков, доц. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

68. Магдалена Божкова, преподавател, Нов български университет 

69. Майя Грекова, проф. дсн, Софийски университет 

70. Мария Ендрева, проф. дфн, Софийския университет "Св. Климент Охридски"

71. Мария Чочова, гл. ас. д-р, Нов български университет

72. Маркус Вийн, проф. д-р, Американски университет в България

73. Мартин Осиковски, доц. д-р, Нов български университет

74. Мартина Апостолова, преподавател, Нов Български Университет

75. Методи Методиев, гл. ас. д-р, Нов Български Университет 

76. Мила Минева, главен асистент, доктор, СУ "Св. Климент Охридски"

77. Милена Якимова, професор, дсн, СУ "Св. Климент Охридски"

78. Мина Петрова, преподавател, Медицински университет София

79. Мира Кънева, доц. д-р, Софийски университет "Св. Климент Охридски"

80. Мирослава Забуртова, гл. ас. д-р, СУ "Св. Климент Охридски" 

81. Момчил Баев, доц. д-р, Нов български университет 

82. Момчил Христов, гл. ас. д-р, Софийски университет

83. Нели Колева, доктор, Американски университет в България

84. Нели Огнянова, професор, доктор на науките

85. Николай Колев, хоноруван преподавател, Нов български университет

86. Райна Бенева, гл. ас. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"

87. Ралица Димитрова, гл. ас. д-р, Нов български университет

88. Ралица Костадинова, доц. д-р, Нов български университет

89. Рая Апостолова, гл. ас. д-р, Институт по философия и социология, БАН

90. Ружа Смилова, гл. ас. д-р, Софийски университет

91. Румен Петров, доцент, Нов български университет

92. Румяна Стоилова, Професор, дсн, Институт по философия и социология, БАН

93. Сабина А. Вийн, Декан "Студентски дейности", Американски университет в България

94. Светла Къртева, проф. д-р, СУ "Св. Кл.Охридски"

95. Светлана Събева, професор, Пловдивски университет 

96. Светослава Пейчева, гл. ас. д-р, СУ “Св. Климент Охридски”

97. Силвия Цонева, доц. д-р, Нов български университет

98. Симона Бали, преподавател, Нов български университет

99. Снежина Петрова, доцент, Нов български университет

100. Стела Танева, Бакалавър "Анимационна режисура", НАТФИЗ

101. Стефан Дечев, доц. д.н., Нов български университет

102. Стилиян Йотов, професор, дфн, Софийски университет

103. Теодора Цанкова, гл. ас. д-р, СУ „Св. Климент Охридски"

104. Tодор Петев, асистент доктор, Нов Български Университет

105. Филип Самуилов, докторант, хоноруван преп., НБУ

106. Христо Панчугов, асистент, доктор, Нов български университет 

107. Христо Христев, доцент, доктор, СУ "Св. Климент Охридски"

108. Христо Чукурлиев, доц. д-р, Нов български университет

109. Явор Жаблянов, гл. ас. д-р, Нов български университет

110. Яна Манчева, доц. д-р, СУ "Св. Климент Охридски"